Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

От началото на новата година Иран се активизира в демонстративни военни учения по крайбрежието на Персийския и Оманския залив. Тяхното очевидно послание е към идващата във Вашингтон нова администрация на президента Джо Байдън. Сред главните въпроси към външната му политика са: дали ще върне в САЩ в международната сделка от 2015 г. за ограничаване на иранската ядрена програма, от която Тръмп ги изтегли през май 2018 г.; ще отмени ли осакатяващите търговски санкции срещу Техеран, които Тръмп възобнови, и ще постави ли нови условия за това.

Антъни Блинкън, когото Байдън номинира за свой държавен секретар, многократно е критикувал политиката на Тръмп към Иран, но досега е бил по-неясен каква алтернатива ще предложи пред свършения факт на полуразрушената ядрена сделка.
 

През четиригодишния мандат на Тръмп напрежението между САЩ, главният им съюзник в Близкия изток, Израел, от една страна и Иран от друга стигна максимуми. През изтеклите две години те изглеждаха на ръба на военен конфликт, особено след като иранските революционни гвардейци свалиха американски дрон, след като американски въздушен удар в Багдад уби главнокомандващия на Корпуса на гвардейците на ислямската революция Касем Солеймани, а Иран обстреля американски военни бази в Ирак с ракети.

Американският военен потенциал превъзхожда многократно този на Иран и евентуален въоръжен конфликт изглежда предрешен в полза на световната суперсила. Иран е икономически омаломощен от санкциите и от пандемията, режимът успява да удържи властта си кървави репресии и преди повече година върховете му признаха, че изживява най-тежките си времена заради нарастващото икономическо недоволство и ясно изразени политически напрежения.

Десетилетията оръжейно ембарго над Иран приключиха едва на миналия 18 октомври и конвенционалните сили на страната, макар и многобройни, са безнадеждно морално остарели в сравнение с тези на САЩ и на съюзниците им в региона. Защо им е тогава на аятоласите да демонстрират сила? Къде са точките за натиск, които те търсят у противниците си?

Иран залага на стратегията на асиметричното сдържане, която има три компонента - ракети, които могат да нанесат тежки загуби на САЩ и свързани с тях цели в Близкия изток, регионална "ос на съпротивата", включваща съюзници като режима на Башар Асад в Сирия, иракските шиитски милиции, хусите в Йемен, Хизбула в Ливан. 

Една от причините Тръмп да изтегли САЩ от иранската ядрена сделка беше, че тя на практика не ограничава иранската ракетна програма. Докато американците и европейците смятат, че резолюзция 2231 на Съвета за сигурност на ООН забранява на Иран да развива каквито и да са балистични ракети, Техеран  се хваща за параграф в този документ, който според него стеснява това ограничение само до ракетите, които могат да носят ядрени бойни глави. 

Затова режимът приоритизира развитито на ракети с всякакъв обхват, а иранският президент Хасан Рохани неколкократно заявява, че каквото и да решат оттук нататък САЩ, ракетната програма на страната му няма да бъде обект на преговори.

Иран развива свои ракети с твърдо и течно гориво с голям среден и малък обсег - от 300 км до 2000 км. Те могат да достигнат както всички съюзници на САЩ в региона като Израел, Саудитска Арабия, ОАЕ, така и американските корабни бойни групи, водени от самолетоносачи в Персийския залив и в Северния Индийски океан.

Иран беше под фактическо оръжейно ембарго още от 1979 г., когато аятоласите свалиха прозападния режим на шаха Мохамад Реза Пахлави, самият той дошъл с подкрепен от Великобритания и САЩ преврат срещу демократично избрания премиер Мохамад Мосадех пред 1953 г. Иранците страдаха от ракетни нападения през войната с Ирак 1981-89 г. , когато САЩ още въоръжаваха иракския диктатор Саддам Хюсеин. Иран изостана значително в превъоръжаването през следващите години, когато американските съюзници в региона пазаруваха най-модерни оръжия от Европа и САЩ за стотици милиарди долари. Само една от последните саудитски поръчки към американски производители на оръжие, направена през 2017 г., е за 350 милиарда долара за десет години.

Това, с което иранският режим може да се противопостави, са именно ракетите, способни да нанесат болезнени удари при евентуален конфликт. Към тях се прибавят споменатите шиитски съюзи в региона и подкрепата за тероризма. Те са способни да генерират друг вид асиметричен отговор заедно със заплахата за блокиране на танкери в Ормузкия проток, през който минава една трета от износа на суров петрол в света.  

В тази светлина следва да се разглеждат и сухопътните учения по крайбрежието на Оманския залив, които Иравн започна днес. Те са последните в серия внезапни маневри на фона на изостреното напрежение около иранската ядрена програма и на кампания на Вашингтон за натиск върху Иран, отбеляза Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Агенцията припомня, че в събота Корпусът на гвардейците на Ислямската революция също имаше учение, на което по симулирана мишена на разстояние около 1800 км навътре в Индийския океан беше изстреляна противокорабна балистична ракета, а ден преди това въздушните войски на гвардейците задействаха в огромната пустиня на Централен Иран ракети земя-земя и дронове срещу "бази на условен противник".

Миналия четвъртък иранските военноморски сили изстреляха крилати ракети по време на военноморско учение в Оманския залив, което изглежда е било наблюдавано от американска ядрена подводница, съобщи още АП. По-рано през миналата седмица спомагателни войски на Революционната гвардия извършиха ограничено учение в Персийския залив след мащабни маневри по-рано през януари, в които участваха само дронове и които обхванаха половината страна. 

Военни експерти, като например Антъни Кордсман от Центъра за стратегически и международни изследвания в САЩ, подчертават, че Иран в момента респектира с възможностите си да води асиметрични действия и да затруднява мореплаването през Ормузкия проток.

Конвенционалните му въоръжени сили: редовните армия, флот, ВВС, заедно с Корпуса на революционните гвардейци, достигат до 500-525 хиляди души. Още толкова са гранични войски, паравоенни групи и резервисти. Т.нар. милиции “басидж” включват номинално 11 млн. души. Това обаче е в голямата си част зле въоръжена и неподготвена сила.

Главните въоръжения - танкове (малко под 1700) , артилерия (около 3800 единици), авиация (334 бойни самолета, половината от които с ограничен капацитет) и флот (няколко стари фрегати и корвети и три руски подводници), са повечето от времето на шаха и от ирано-иракската война. Сухопътните сили включват вече демодирани образци като британски танкове “Чифтейн” и френски бронетранспортьори АМХ-10, остарели американски изтребители Ф-4, Ф-5, Ф-14 и френски “Мираж Ф-1”, които са били “върха на сладоледа” през 70-те години на миналия век.

Към тях се прибавят и малко ранни образци на съветските танкове Т-72 и изтребители МиГ-29, които не са модернизирани и редовно поддържани. Иран има и малко свое производство на военна техника като например стотина танка “Зулфикар”, базирани на руския Т-72 и 140 бронетранспортьора “Бораг”.

Заедно с това обаче режимът е развивал собствено производство на противотанкови, противовъздушни и противокорабни преносими оръжия с малък обсег както и безпилотни апарати с конвенционално оръжие, които могат да бъдат използвани в терористични атаки.

Предполага се, че по време на санкциите режимът е внасял оръжия тайно, например от Северна Корея, за които не се знае. При всички случаи обаче със своя военен бюджет от $12 млрд. - $18 млрд. годишно, според различните международни оценки, Иран не може да противостои нито на американската армада в региона, нито и на Саудитска Арабия и  на ОАЕ. Според цитирания център Иранският военен бюджет е между 25% и 30% от саудитския и около 20% от този на шейхствата в Персийския залив. Американският надхвърля 700 милиарда долара годишно.

Коментари

Giga Shadow's picture
Giga Shadow
Giga Shadow

Подзаглавието все едно аз съм

Подзаглавието все едно аз съм го писал - дълго, с много запетайки и кое за какво беше. Поне една запетайка да се икономиса ако се преподреди така: "Режимът на аятоласите разчита на стратегия на асиметрично сдържане, в която важен компонент са ракетите с различен обсег"
Giga Shadow's picture
Giga Shadow
Giga Shadow

... Поне една запетайка МОЖЕ

... Поне една запетайка МОЖЕ да се икономиса ...

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.