Защо руският президент Владимир Путин просто не убие яростния си противник Алексей Навални? Защо критикът на Кремъл свободно туитва клипове и послания от съдебната зала? Защо присъдата му е по-малка от тези на други борци срещу сегашната власт? Не е ли всъщност Навални удобният опонент на руския президент и доказателство, че той всъщност търпи опозиция?

Краткият отговор на всички тези въпроси е: Защото времената са други и защото Навални направи нещо, което предните опоненти на режима не успяха - той събуди Русия и накара днешните ѝ управници да се защитават. В международен план това качествено променя играта - външният натиск на санкциите вече е съчетан с видимо вътрешно недоволство. Власттта на Путин е далече от рухване, но в основата ѝ се появяват пукнатини.

Русия никога не е била действаща демокрация и е изостанала икономика, тежко зависима от износа на непреработени природни ресурси при ниска добавена стойност. Най-голямата територия в света, с гигантски природни ресурси дава БВП (€1,2 трилиона м.г.) по-малък от италианския (€1,8 трилиона). Русия е една от страните с най-големи имуществени неравенства, дълбоко криминализирана и корумпирана.

Вече 20 години Путин властва над тази страна, залагайки на една единствена карта – национализма. Нито той, нито предшествениците му успяха да дадат на руснаците по-добър живот. Той обаче направи много, за да върне чувството им за национално достойнство (тъй както много от тях го разбират), да потърси възмездие за униженията, преживени след рухването на съветската империя.

Светът отново се страхува от Русия, принуден е отново да се съобразява с нея. И това вече две десетилетия за достатъчно мнозинство от руснаци компенсира недостатъците на мизерния им живот. Съчетан с безкомпромисна държавна репресия и мощна пропаганда по света и у дома, този националистически и консервативен курс осигурява на кормчията си завидни рейтинги на одобрение и в най-трудните времена. Формулата е проста: който е против, е предател. А на предателите Русия не прощава.

Икономическите санкции за анексирането на Крим и заради подкрепата за сепаратистите в Донбас, прогонването от Г-7, изолацията от западния елит не повлияха и на йота на реваншисткия курс на Путин. Напротив, направиха го още по-реваншистки и консолидириха подкрепата му у дома. Те му поднесоха външната заплаха, от която всеки тиранин се нуждае, за да изисква вътрешно единство и следователно – да мачка опозицията.

Но дойде коронавирусът и направи това, което санкциите не успяха – засили болката, която национализмът вече не може да заглуши.

Филмът на Навални за “двореца на Путин” близо до черноморския бряг показа на руснаците, че в тази болка елитът им живее в трудно обяснимо охолство. Това никой по света не прощава. Дори руснакът. И няма никакво значение чия собственост формално е дворецът и дали той е “най-големият подкуп” или има далече по-големи. Дворецът стана мощен символ на пропастта между “нас” и “тях”, а Путин е най-видимото лице на “тях”.

“Митингите в подкрепа на Алексей Навални потвърдиха неприятна за властта тенденция: настроенията на опозицията престанаха да бъдат маргинални, а оскърблението на несъгласните на фона на демонстративното богатство на руския елит само помагат (тези настроения - б.а.) да се консолидират”, пише наблюдателят Денис Волков от авторитетния социологически център Левада.

Той отбелязва, че броят на градовете, където са се състояли протести видимо е нараснал, те вече са над 100, макар числеността им да е сравнима с тази на подобни антикорупционни демонстрации през 2017 г. Рекорден сега обаче броят на задържаните – два пъти повече отколкото преди три години.

Волков подчертава, че сред протестиращите преобладава младежта, при това хора между 25 и 35 години, а не подрастващи, както твърдят властите. В средите на младите руснаци Навални е в тройката най-авторитетни политици заедно с Путин и с националиста Владимир Жириновски.

“С цялата симпатия към Навални – пише Волков – едва ли си струва да се пишат всички участници в съботните митинги като негови пламенни поддръжници. В различни части на страната хората излязоха на улицата, не само за да изразят подкрепа за Навални или да осигурят освобождаването му, но и да изразят разочарованието си от властите, загрижеността от липсата на перспективи и задънената улица, която според тях страната ни беше влязла”.

“На фона на общия спад на жизнения стандарт, нарастването на икономическите проблеми и увеличаването на пенсионната възраст в руското общество, през последните години враждебността към бюрокрацията нараства и все по-често – към президента” – отбелязва изследователят.

Путин запазва висок личен рейтинг на одобрение (66 процента), но електоралният му рейтинг видимо спада, показват проучванията на центъра. Ако президентските избори в Русия бяха днес, за него биха гласували 39% от избирателите, сравнено с 57% през януари 2018 г. Прави впечатление, че електоралният рейтинг на Путин сред младите е паднал от 36% на 20%, а сред руснаците на възраст от 41 до 54 години се е увеличил от 31% на 39%.

Тридесет процента от хората на възраст от 25 до 39 години биха гласували за сегашния президент, за него би пуснало бюлетина 51% от населението над 54 години. Сегашният държавен глава ясно разделя нацията по възрастов признак. За него е Русия, която е минала 40-те и с колкото повече ги е минала, толкова повече е за него. Младото поколение е разочаровано от Путин. Допустимо е то да търси алтернатива.

Волков посочва, че разделението на руснаците в отношението им към Путин и Навални се дължи и на т. нар. “дигитален вододел”.

По думите му базата на привържениците на президента е сред възрастните хора, “които слабо се ориентират в социалните мрежи, предпочитат да гледат телевизия и да виждат президента като гарант за задоволяване на скромните им нужди. И затова са готови да простят много на президента, склонни са да оправдаят грешките и недостатъците му. За тях Навални отдавна е олицетворение на намесата на Запада в руските дела и тази увереност няма да бъде лесно разклатена. Особено трудно е да се направи това при липса на достъп до телевизионни канали”.

Вероятно в миналото Навални би могъл да бъде физически ликвидиран, както се случи с други руски опозиционери. След като опитът за отравянето му обаче се провали, убийството би било най-лошият, саморазобличителният и саморазрушителният сценарий за Путин. Той би го поставил редом с афро-, латино- ориенталските диктатори, които не се притесняват да ликвидират опозицията физически. Освен това би превърнал “пациента на берлинската клиника”, както го нарича Путин, в мъченик и икона, т.е. би подхранил почвата на протестите.

Руският президент не може да си позволи нито едното, нито другото. На него вече не му трябва мъртъв Навални, а компрометиран Навални, чийто достъп до широката руска публика да бъде прекъснат. И очевидно всички усилия са в тази посока. На годишната си пресконференция миналата година Путин определи Навални като активно мероприятие на западните тайни служби. Правосъдието възобнови срещу него криминално дело и го прати за три години и половина в трудова колония. Това означава, че той не само е етикиран като обикновен престъпник, но е и лишен от публична трибуна и от възможност да участва в парламентарните избори идния септември.

Това обаче също крие рискове за Путин. В днешния свят, когато хвърлиш политически опонент в затвора, зорлем го превръщаш в “Нелсън Мандела”. А Манделите са световно известни страдалци за правдата, които бавно но сигурно разяждат тъканта и на най-коравите режими. Разбира се, ако техният героичен образ остане чист. Затова може да се очаква, че опитите за омаловажаване и компрометиране на Навални ще продължат. Ще ги виждаме и в България, която е една от страните в ЕС най-податливи на руската правителствена хибридна пропаганда.