„Скъсано обезопасяващо въже“ е довело до смъртта на алпиниста Атанас Скатов миналия петък след неуспешно нощно изкачване на втория по височина връх на планетата К2, личи от заключението в два смъртни акта, информира БНТ.

Те са издадени от болницата в град Скарду в автономната област Гилгит Балтистан (Пакистан) и от нейното правителство. Там се намира планината Каракорум.

Скатов опитваше да изкачи 11-ия си 8-хилядник (от 14-те) в международна експедиция. Той падна от над 2000 м височина под най-трудния за катерене връх на света.

Още в деня на инцидента от местната компания Seven Summit Treks заявиха пред български медии, че няма скъсано въже и че по него и тогава продължавали да преминават катерачи. Според тях българинът може да е допуснал грешка при разкачане от един парапет и закачане за друг.

На 5 февруари 2021 г. около 11:20 ч. местно време Атанас Скатов е паднал по време на слизане от Лагер 3 към Базовия лагер. Екип от шерпи е издирвал изчезналия алпинист.

В спасителната акция са били включени и два хеликоптера Ecurell на пакистанската армия, като единият от тях го е открил в безжизнено състояние в района на Пайджу, Пакистан.

А какво се е случило в последните часове преди смъртта на Атанас Скатов под К2? Какво е било състоянието му преди фаталното слизане? Отговорите на тези въпроси даде най-добрият гръцки алпинист Антониос Сикарис в интервю за Огнян Георгиев и „България днес“, излъчено от Нова телевизия, от болницата в Скарду, където се възстановява след измръзване.

Българинът и гъркът са били близки приятели, познавали са се и от други експедиции, шегували са се.

„Атанас беше много силен. Тръгна от базовия лагер директно към втория. Срещнахме се в Лагер 2 и отново ми каза, че не се чувства добре и има лошо предчувствие за тази експедиция. Отвърнах му, че няма проблем, защото той е много силен и техничен“, започна Сикарис. 

„На 4 февруари тръгнахме от Лагер 2. Видях как Атанас и неговият шерп стигнаха до Лагер 3. На 4 февруари пристигнах в Лагер 3 на 7440 метра. Там срещнах Атанас вечерта. Големият проблем за всички нас беше, че нямаше палатки. Казаха ни, че са оставени три палатки и колове, за да ги намерим. Така и не намерихме палатките. Вечерта температурите бяха около -40 градуса - невероятен студ. Всички останахме навън и се чудехме как ще оживеем. Опитах се да вляза в една палатка, но хората ми казаха, че няма място. Атанас беше в друга“, добави Антониос. 

„Говорих със Скатов сутринта. Тогава ми каза, че ще слизаме. Той тръгна с неговия шерп. Помня Атанас при спускането. Още в началото след лагера има наклон с доста градуси, без фиксирано въже. Гледах как слиза без пикели. Знаех, че е много техничен и се чувства добре, за да тръгне надолу без пикел. През цялото време виждах Атанас, защото слизахме заедно. Изведнъж го изгубих от поглед. Няма как да забравя този момент. Шерпът се върна при мен и ме погледна. Каза ми: „Антонио, Антонио, Атанас падна, Атанас приключи. Загубихме го, падна. Това е историята. Убеден съм“, разказа още той. 

„Атанас е много силен, техничен и опитен. Най-важното - много добър характер. Проблемът бяха въжетата и зимата. Ти си навън на -40, представяш ли си колко слаб се чувстваш? Заради гадния студ си гладен, изтощен си от височината, студа и всички положени усилия. Много е лесно да направиш грешка. Животът е да си знаеш лимита“, завърши Антониос.