Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) за България ще отбележи ръст от 2,7 на сто за тази година.

Това се казва в огласената днес зимна икономическа прогноза на Еврокомисията за ЕС за периода 2021-2022 г. Тя бе представена от комисаря за икономиката Паоло Джентилони.

През 2022 г. се очаква още по-голям ръст на БВП у нас. Той ще бъде 4,9 процента.

Показателите се показват след спада в България от 4,9% за 2020 г.

За тази година предвижданията са хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в България да отбележи ръст от 1,7 на сто, а догодина – от 1,8 процента. Миналата година ръстът на този показател е бил 1,2%.

Какво се случи в България

Икономическата активност в България се сви значително през 2020 г. заради пандемията от COVID-19. Динамиката на частното потребление последва въвеждането и последвалото разхлабване на ограничителните мерки. В края на ноември 2020 г. втората вълна на пандемията доведе до повторното въвеждане на ограничения, което все още се прилагат и влияят на потреблението на домакинствата и очакванията на бизнеса в сферата на търговията и услугите.

Частните инвестиции продължиха да намаляват през първите девет месеца на 2020 г. В същото време инвестициите в обществения сектор чувствително скочиха през третото тримесечие.

Въпреки че износът в рамките на ЕС все още се възстановява от средата на 2020 г,, продажбите за страни извън Съюза продължиха да бъдат колебливи. Пандемията доведе до значителни загуби на приходи от чуждестранни туристи, които обикновено съставляват близо три четвърти от печалбите от настаняването на туристите.

Очакванията са, че БВП е паднал с 4,9 на сто през 2020 г.

Предвижда се вътрешното търсене да остане ниско през първата половина на тази година предвид очакваното удължаване на ограничителните мерки. Евентуалното повторно отваряне на икономиката трябва да доведе до увеличаване на потреблението и инвестициите през втората половина. Очаква се от второто тримесечие да започне постепенно възстановяване на износа на стоки.

Връщане на туристите носи риск от зараза

Предвижда се и завръщане на туристите през третото тримесечие. Възстановяването на притока на чужди туристи обаче носи известен риск, свързан с относително ниските цени, ваксинирането и със заразата в България в сравнение с други туристически дестинации.

На фона на всичко това ръстът на реалния БВП се очаква да достигне 2.7% тази година и 4.9 на сто през следващата въз основа на силно вътрешно търсене и увеличения износ. Прогнозата не взема предвид прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост и затова изниква известен риск за държавните инвестиции.

Средната годишна инфлация падна до 1,2% през 2020 г. заради спада на цените на енергията и намаляването на динамиката на цените на услугите и непреработените храни. Инфлацията ще се увеличи до 1,7% тази година и 1.8% догодина поради увеличаването на цените на преработените храни и услугите.

Светлина в края на тунела в Европа

Новото нарастване на броя на случаите на COVID-19 и появата на нови, по-заразни щамове принуди много държави членки отново да въведат или да затегнат противоепидемичните мерки. В същото време стартирането на програмите за ваксинация в целия ЕС дава основания за предпазлив оптимизъм.

Облекчаването на мерките ще възстанови растежа

Предвижда се икономиката на еврозоната да нарасне с 3,8% през 2021 г. и със същия процент през 2022 г.

Икономиката на ЕС ще нарасне с 3,7% през тази година и с 3,9% догодина.
Очаква се икономиките на еврозоната и на ЕС да достигнат равнището си на производство отпреди кризата по-рано от очакваното в есенната икономическа прогноза от 2020 г. Това ще се случи най-вече поради прогнозите за по-силна от очакваното динамика на растежа през втората половина на 2021 г. и през 2022 г.

Пред третото тримесечие на 2020 г. бе наблюдаван силен растеж. През четвъртото обаче икономическата активност отново се сви в резултат от подновените противоепидемични мерки в отговор на втората вълна на пандемията. Тъй като тези мерки все още са в сила, се очаква през първото тримесечие на 2021 г. икономиката на ЕС и на еврозоната да се свие. Очаква се икономическият растеж да се възобнови през пролетта и да набере скорост през лятото. Това ще се случи успоредно с напредъка на програмите за ваксинация и постепенното облекчаване на противоепидемичните мерки. Подобрените перспективи за световната икономика се очаква също да подкрепят възстановяването.

Икономическото въздействие на пандемията остава неравномерно в отделните държави членки. Прогнозите са, че и темповете на възстановяване ще се различават значително.

Прогнозната инфлация ще продължи да бъде ниска

В прогнозата се предвижда инфлацията в еврозоната да нарасне от 0,3 % през 2020 г. на 1,4% през 2021 г., преди слабо да намалее до 1,3% през 2022 г. Прогнозната инфлация за еврозоната и ЕС за 2021 г. леко се повиши в сравнение с прогнозата от есента, но като цяло се очаква да остане ниска. Очаква се забавеното възстановяване да продължи да намалява натиска на съвкупното търсене върху цените.

През 2021 г. поскъпването временно ще бъде засилено от някои положителни базови ефекти, свързани с инфлацията в областта на енергетиката, с данъчните корекции - най-вече в Германия - както и с ефекта на отложеното търсене в съчетание с някои оставащи ограничения в предлагането. През 2022 г. с коригирането на предлагането и отслабването на базовите ефекти се очаква инфлацията отново да намалее.

Остават високата степен на несигурност и значителните рискове

Рисковете, свързани с прогнозата, са по-балансирани от есента насам, въпреки че остават големи. Те са свързани главно с развитието на пандемията и с успеха на кампаниите за ваксинация.

Положителните рискове са свързани с възможността процесът на ваксинация да доведе до по-бързо от очакваното облекчаване на противоепидемичните мерки и, следователно, до по-ранно и по-силно възстановяване. В допълнение „ЕС от следващото поколение“ - инструментът за възстановяване, чийто основен елемент е Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ), би могъл да стимулира по-голям растеж от предвидения, тъй като предвиденото финансиране в по-голямата си част все още не е включено в тази прогноза.

Що се отнася до отрицателните рискове, пандемията може да се окаже по-устойчива или по-тежка в краткосрочен план в сравнение с допускането в прогнозата или изпълнението на програмите за ваксинация може да се забави. Това може да доведе до забавяне в облекчаването на противоепидемичните мерки, което от своя страна би се отразило на развитието във времето и на силата на очакваното възстановяване.

Има риск също така кризата да остави по-сериозни белези върху икономическата и социалната структура на ЕС, по-специално ако тя продължи да води до многобройни фалити и загуба на работни места. Това би засегнало и финансовия сектор, би увеличило дълготрайната безработица и би влошило неравенствата.