Операцията по възможното „бетониране“ на сегашните членове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за още няколко години завърши напълно успешно в Народното събрание, след като депутатите гласуваха промените, които си бяха предложени от самата комисия.

Против бяха от БСП, но мнозинството успя да прокара текстовете без особени проблеми. 

Така според новите правила мандатът на сегашните членове се удължава автоматично с 2 години. Вместо да приключат работа в края на 2021 година, както беше досега, хората в регулатора ще изкарат мандат до 2023 година. Тоест има увеличение на годините в комисията от 5 на 7 години.

Освен това обаче другата важна промяна казва, че същите тези сегашни членове могат да бъдат преизбрани за още един мндат, което означава, че има напълно реални шансове да останат на поста си до 2030 година. Все пак отпадна идеята те автоматично да бъдат преизбрани и сега поне ще има нова процедура, в която сегашните членове ще трябва да участват, ако искат.

Припомняме, че КЗК през последните години попадна в няколко големи скандала заради свои странни решения. Така например тя забрани на чешкия милиардер Петр Келнер да купи Нова телевизия и макар че той нямаше друг медиен бизнес в страната - тоест концентрация е невъзможна - сделката бе спряна. Малко по-късно пък комисията даде „зелена светлина“ по бързата писта на братя Домусчиеви, които купиха същата телевизия и медийната ѝ група.

Само преди месец КЗК смени тотално мнението си и за продажбата на ЧЕЗ на „Еврохолд“, след като преди това не позволи сделката. Интересното бе, че фактическа промяна на обстоятелствата нямаше, имаше само ново становище на КЗК, точно противоположно на предишното.

КЗК пусна и сделката за концесионирането на Летище София, макар спечелилата група да не представи нито най-високия инвестиционен план, нито пък най-високата концесионна такса.

Години наред органът не откриваше картел или изкривявания в пазара на горива въпреки сигналите, докато накрая изненадващо „откри“ нередности, а на база на това откритие правителството „Борисов 3“ реши да прави Държавна петролна компания, с която държавата да може да влезе на... частния пазар с горива.

Именно поради тези причини и в залата вчера опозицията от БСП бе категорично против „бетонирането“ на комисията. Крум Зарков нарече проектозакона награда за „цялостното творчество“ на КЗК в услуга на управляващите. Той подчерта, че това, което се прави в момента, е заменяне на принципите за растеж в кариерата на база компетентност и почтеност с единствения критерий - вярност към властта. 

Очаквано - веднага след гласуването критики към това решение изсипаха и от „Демократична България“ - в лицето на нейния съпредседател Христо Иванов. В специално видео по темата, качено във фейсбук, той заяви, че председателката на комисията Юлия Ненкова винаги е обслужвала интересите на премиера  Борисов „и неговите приятели“. В своя коментар той изброява редица от проблемните решения на комисията за последните години - например неоткриването на проблеми в програмата за саниране, където са „потънали 2 млрд. лв.“. Също и т.нар. схема „Автомагистрали“, при която държавната компания печели огромни поръчки за строителство на пътища без обществена поръчка, разпределяйки после сумите към подизпълнители напълно непрозрачно. 

Иванов нарече КЗК „бухалка“, припомняйки казуса „Хиполенд“ от лятото на миналата година, когато магазинът за детски играчки бе „ударен“ заради публичен протест срещу властта на собственика. 

Какво още има в закона? 

Освен удължаването на мандата и възможността за преизбиране КЗК, която написа сама закона, вкаран в дневния ред от министъра на икономиката Лъчезар Борисов, поиска още и да не могат да бъдат прекратявани правомощията на членовете на комисията на основания, свързани с прилагането на закона и на членовете 101 и 102 от Договора за функциониране на ЕС. Тези членове се отнасят именно за правилата за конкуренцията и вътрешния пазар на блока. В мотивите към предложението то е аргументирано с нуждата от „гаранции за независимост, ресурси, както и правомощия за провоприлагане и налагане на санкции, както когато прилага националното право на конкуренция, така и когато прилага европейсия правен режим“.

Всички промени минават под мотото - приравняване на родното законодателство към европейските директиви.