Вчера изпълнителният комитет на БФС освободи Любослав Пенев от поста национален селекционер. Но не освободи българският запалянко от мъките да гледа някои играчи в първия ни тим. Пенев си тръгна, проблемите останаха. Останаха и онези, които ги създават. Ненаказани. 

Както би казал един звезден роден спортист: "Продължаваме напред".

Ето ги трите страни на един обречен тригълник, в който националният отбор се разбива всеки път.

Любослав Пенев (или всеки треньор преди него напоследък)

Чисто и просто се провали. Повдигна ютията и после я заби още по-силно надолу. Спомнете си за периодите му в ЦСКА и "Литекс" - отлично начало, след което зацикляне. Вярно е, че Пенев беше съботиран и от собствениците на "червените" по онова време, но направи доста гафове сам.

Че Любо не е нашият човек за националния стана ясно лятото, когато реши да съвместява работата си с ангажимент в "Ботев" (Пловдив). Уж не го правеше за пари, а за да са по-ангажирани той и щабът му. Ала щом КТБ се срина, Пенев офейка от Града под тепетата с 200 км/ч. Тогава "канарчетата" също осъзнаха, че и техният човек не е. А трябваше ли изобщо ИК да му разрешава този "допълнителен" ангажимент? О, вярно, до неотдавна Цветан Василев правеше предложения, на които бе трудно да се откаже. Сега никой не му ги иска, но това е друга тема.

Пенев изтърва съблекалнята. Допусна футболистите да му се качат на главата и да определят бъдещето му, при това срещу Малта. И как да е друго. Личи, че "Ел Голеадор" не е мръднал много като развитие за повече от 20 години. Преди две десетилетия, на една пресконференция в резиденция "Бояна" преди мач с Финландия, Пенев навика журналистите и ги призова на мач на "малки вратички", за да си проличи там, че не я умеят тая игра.

Онзи ден разигра сходен скеч - на брифинг демонстративно стана от стола си и покани "разбирачите" да седнат. Не след дълго му дръпнаха стола на него...

Отборът

Последното стана с активното съдействие на футболистите. Прокрадват се версии дори за умишлен бойкот. Излязоха наяве пиянски скандали, делене на групички. И една странно изпълнена дузпа...

Първо, нали всички знаем, че тези футболисти са доста лимитирани като качества. След приличното представяне в световните квалификации и тях натоварихме с прекалено големи очаквания, подобно на Кобрата. Българският футбол може и да има в момента отбор в Шампионската лига (най-вече благодарие на чужденците), но няма потенциал за европейско или световно.

Най-тъжното е, че тези лимитирани играчи сменяват треньор след треньор. Позволява им се, а те самите предават себе си и поредния селекционер отново и отново. Може да е всякакъв - женкар, купонджия, съмнителен като специалист, но на Лотар Матеус трудно може да се противоречи за някои констатации, изречени за родния футбол. Спечелилият всичко като играч германец не се притесняваше да казва открито: "Повечето футболисти в България се мислят за Лео Меси. Напишат някъде за някого и той почва да се взема прекалено насериозно. Освен това са недисциплинирани и мързеливи."

Футболните шефове

Това за липсата на дисциплина ни отвежда и към "третата колона" - изпълкомът на БФС. Вчера Борислав Михайлов няколко пъти призова журналистите да спрат "да се упражняват" върху управлението на Четвъртите в света. Простете, г-н Михайлов, но не ни оставяте голям избор. От една страна Боби декларира, че се разделя тежко и мъчно с Пенев, че играчите не заслужавали треньора си. И после гледаше доста изумен на въпросите ще има ли наказани футболисти.

Не било проблем на централата публично обявената представа на Ивелин Попов за отчаяние след ремито с Малта: 6 аулина и бутилка уиски. Да не говорим за нивото, до което падна Николай Бодуров - да отвръща с каруцарски език на запалянковци във фейсбук.

В четвъртък, 20 ноември, Попето, Бодура и сие получиха "нов мандат" да продължат да си правят купона няколко пъти в годината под знамената на националния.

И така я караме с управлението на Четвъртите в света. Обикновено годината (или квалификацията) приключва като четвърти в групата, с уволнен треньор и с футболисти, отварящи бутилка уиски след мач. А иначе Наско Сираков бодро обеща след изпълкома "кардинални промени в българския футбол".

Блажени са вярващите.