Готвените промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) разбуниха духовете тази седмица. Комуникирани в публичното пространство като "забрана на цесиите", те бяха посрещнати на нож от юридическото съсловие като грубо посегателство върху правата на гражданите и принципите на правото. Целта на промените е ясна - да не се позволи прихващането между кредити и депозити в Корпоративна търговска банка, което по последни данни възлиза на около 800 млн. лева.

Ако тези прихващания бъдат признати от синдиците, съответно с такава стойност ще се намали и размерът на отпуснатите кредити от КТБ. Което означава, че намалява и масата на несъстоятелността - имуществото, което синдиците трябва да продадат, за да удовлетворят кредиторите на банката, сред които са и нейните вложители. А най-големият кредитор се явява Фондът за гарантиране на влоговете в България, който ще трябва да предостави около 3,7 млрд. лв., за да покрие размера на депозитите до 196 000 лева.

Въпреки че прихващанията не са отчетени в баланса на банката, защото това решение трябва да вземат синдиците, а те още не са назначени, в обществото се наложи тезата, че както цесиите, така и последвалите от тях прихващания са законни в пълен размер. И че не трябва да се правят промени в законодателството, които да действат със задна дата, защото могат да последват дела срещу България за нарушаване на човешките права. В този смисъл се изказаха водещи юристи, сред които и бившият председател на Народното събрание проф. Огнян Герджиков.

Но в случая вниманието беше насочено принципно към цесиите и задната дата, а не към самия акт на прихващанията. Липсваше и предлаганият текст на закона, така че общо взето, коментарите бяха по-скоро принципни, отколкото за конкретния случай.

Действително, обявяването на цесиите за незаконни противоречи на правните норми, но дали това се отнася и за прихващанията? Или само за части от тях? Докато цесиите са уредени в Закона за задълженията и договорите, който е общ, редът за прихващанията в случай на банкова несъстоятелност е описан в специален закон - за банковата несъстоятелност.

Какво сътвориха законотворците?

В петък депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт внесоха проектозакон за промяна в Закона за банковата несъстоятелност. Текстът му го няма на сайта на парламента, но Клуб Z разполага с него.

Ето какво гласят промените:

В чл. 59 от  от Закона за банковата несъстоятелност се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 в  края на първото изречение се добавят думите: „освен ако не са налице случаите по ал.5.”
Ал. 5 се изменя така:
„(5) Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката:
1.  след началната дата на неплатежоспособността,
2.  след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда  на глава единадесета, раздел осми от Закона за средитните институции, включващ  наложена мярка по чл. 116, ал.2, т.2,  ако тази дата предшества датата по т. 1.
Създава се нова алинея 6:
(6) В случаите по ал.5 действието на прихващането се отлага  до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104. При продажба на банката като предприятие прихващането има действие след одобряване на сделката от съда по чл. 91, ал. 3.    

Каква е промяната? И в досегашния ред на чл. 59 от ЗБН една част от размера на прихващанията, направени от длъжника, т.е. банката, се приема за недействителна, ако е направена след началната дата на неплатежоспособността (б. р., която в случая с КТБ още не е обявена). А в съдебната практика е ясно, че тя може да бъде и със задна дата. Нещо повече, при КТБ датата може да бъде върната и през 2013 г. Но защо съдът да не приеме, че несъстоятелността е настъпила и през октомври тази година, да речем?

В новия текст приложното поле на недействителната част се разширява до частта от прихващания, които са извършени не само от банката, но и от кредитор. Тук вече оказва роля и датата на поставяне под специален надзор на банката, която е от решаващо значение за непризнаването на прихващанията. В случая с КТБ тя е конкретна - 20 юни и всички направени след нея прихващания се приемат за недействителни в частта, която надвишава това, което биха получили при разпределение на средствата по реда на несъстоятелността.

В случая, както цесиите, така и прихващанията не стават незаконни.

Ето и коментарът за Клуб Z от депутата от ГЕРБ Данаил Кирилов, който е сред създателите на промяната на ЗБН:

"Банката е особен търговец, той е търговец в регулаторен режим и по неговата несъстоятелност вече съществуват множество изисквания. Едно от основните е да не се влошава масата на несъстоятелността през целия процес от възникване на юридическите факти, които могат да доведат до несъстоятелност, до нейното обявяване, а след това и при разпределението на имуществото."

В официалните мотиви към предложеното изменение в ЗБН се обръща внимание и на духа на закона, в който има принцип на равнопоставеност на кредиторите от един клас, изключващ конкуренцията между отделните вложители в случая. Не е правилно някой "да се уреди" с по-висока компенсация за негарантирания депозит отколкото другите.

Очевидно е, че този, който е прихванал със свой влог, ще получи повече от останалите. Когато прихващанията са масови, те минират принципа за съразмерност, който стои в основата на идеологията на несъстоятелността, накърняват масата по несъстоятелността  и в крайна сметка ощетяват кредиторите, които не са длъжници на банката. Най-вече това се отнася до Фонда, който е основен кредитор в производството. Но това косвено засяга и кредитори на Фонда, които са  му предоставили средства, за да изплати гарантираните влогове, пише в мотивите.

Друг аргумент е, че прихващащият кредитор се нарежда преди другите класове кредитори, което противоречи на реда на удовлетворяване при изпълнението на несъстоятелността.

Ако кредиторите поне са положили минималната грижа и са прочели Закона за банковата несъстоятелност, не би следвало да имат каквито и да е илюзии за успеха на прихващането. Аз си го обяснявам с логиката на търсене на спасение - опитвали са се по всякакъв начин да уредят вземанията, което е нормално поведение. Но това не означава, че трябва да се извращава смисълът на закона, категоричен е Кирилов.