Васил Левски не е критерий само за българските политици. Той е мерило и за всички българи.
Героизмът на Левски е само част от неговото величие. В България герои е имало и ще има много.
Малцина са обаче хората, които са имали практичния ум и вярата в собствените сили на Левски.
Негативното говорене за българите от самите българи у нас се възприема като признак за висша интелигентност. Това обаче е оскверняване на паметта на Апостола, който иначе всички българи твърдят, че тачат и почитат. Защото, в крайна сметка, и той е бил българин.
Ето някой от не чак толкова известните мисли на Левски, които показват колко много се разминаваме ние в нашето всекидневие с неговото мислене:
„Ако ли от нийде няма помощ за българина, то работата ни си е пак работа.“
„От никоя страна [за] нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“
„...за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество България, най-после, [за] да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.“
„Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.“
„...не трябва да давате подпора на глупци.“
„...хората, като ни гледат мързеливи в работа - няма и да ни чакат.“
„Като как разбирате тази работа... та днес едно да се говори, а утре - друго.“
„...повечето хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо.“
„Да се не работи ден, пък десет дена да се разправя[ме].“
„...бързата работа излиза ялова ... трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина за предприятието ни. Защото в нищо неприготвени ще имаме сетнина нищо и никаква.“
„Сега сме се заловили както трябва на работа, нека се сдобием и с пари, че тогава ще видим какво ще работим. Парите са водител на всичко, тогава знаем и за какво да приказваме.“
„Затова ни и думат хората отвън, че не сме били достойни още за таква свобода. Тая тяхна голяма дума за нас [нека] ни е урок, че трябва по-напред да си наредим работите отвътре, че после да им се молим за по-голямото. И така е.“
