България пада с 11 места в Индекса за свобода на медиите. Класацията е на международната неправителствена организация "Репортери без граници" (РБГ) и бе публикувана днес.

През 2024 г. страната бе на 59-та позиция, докато през 2025 г. се свлича до 70-та.

Иначе свободата на печата по света, според РБГ, е в по-лошо състояние от всякога. С най-много свобода разполагат журналистите в Европа, предадоха световните агенции, цитирани от БТА.

"Свободата на печата в световен мащаб през 2025 г. е в най-ниската си точка за всички времена. Над половината от населението на света живее в страни, където ситуацията се оценява като "много сериозна", се казва в анализ на организацията.

Европа продължава да е районът, където журналистите могат да отразяват най-свободно събитията, подчертават от РБГ.

Норвегия, Естония и Нидерландия с най-голяма свобода

Норвегия запазва водещата си позиция и остава пример за подражание, следвана от Естония и Нидерландия, отбелязва РБГ.

На дъното на класацията са Китай, Северна Корея и Еритрея, които се нареждат съответно на 178-о, 179-о и 180-о място.

Според класацията, медиите и журналистите се сблъскват с "проблематична", "трудна" или "много сериозна" ситуация в три четвърти от 180-те оценявани държави, отбелязва Франс прес.

Проблеми в САЩ

"За първи път ситуацията е "трудна" в световен мащаб, подчертава организацията, давайки като пример тежките икономически ограничения, въведени от президента Доналд Тръмп в САЩ.

Далеч от Норвегия, която оглавява Индекса за девета поредна година, САЩ бележат спад с две места до 57-а позиция, нареждайки се след Сиера Леоне.

"Ситуацията не беше особено добра още през 2024 г., когато страната слезе с десет места по-надолу в класация, но се влоши още повече след встъпването в длъжност през януари на новия американски президент, който подлага медиите на ежедневни атаки", каза пред АФП редакционният директор на РБГ Ан Боканде.

Комитетът за защита на журналистите (КЗЖ) също отбеляза по-рано тази седмица в доклад за първите 100 дни от втория мандат на Доналд Тръмп, че "свободата на печата в САЩ вече не е даденост", допълни тя.

Според класацията на РБГ положението се оценява като "добро" в едва седем държави, като и седемте са в Европа.

"В допълнение към крехката ситуация със сигурността и засилващия се авторитаризъм, проблеми за медиите в цял свят създава и икономическият натиск", отбелязват "Репортери без граници".

... и в Германия

Германия, която миналата година беше на 10-о място, вече е извън десетката поради "все по-враждебната работна среда за медийните специалисти в страната, особено поради атаките от страна на крайната десница", посочва организацията, цитирана от ДПА.

През 2024 г. журналисти, които са отразявали събития и теми, свързани с крайнодесните среди и партии като "Алтернатива за Германия", отново са били изложени на риск. Те съобщават за заплахи, обиди и страх от физическо насилие.

"Повече от половината от населението на света сега живее в страни, в които категоризираме положението със свободата на печата като "много сериозно", каза управляващият директор на "Репортери без граници" Аня Остерхаус.

"Независимата журналистика е трън в очите на авторитарните лидери", отбеляза тя и подчерта, че това, от своя страна, има икономически последици.

"Ако медиите са лишени от финансиране, кой ще разкрива подвеждащата информация, дезинформацията и пропагандата? По тази причина освен с всекидневната си борба за безопасността на журналистите, сме ангажирани и с укрепването на икономическите основи на журналистиката", заяви Остерхаус.

Русия, Украйна, Израел и Палестина

В Русия ситуацията също се влошава. Тя спада от 162-а на 171-а позиция. 

Любопитно е, че нападнатата от държавата на Путин Украйна е на 62-о място по свобода на медиите (спад с една позиция). И макар и намираща се в състояние на война тя вече е по-напред от България. 

Според Индекса на РБГ Израел е 112-а (спад с 11 места). Оценка има и за Палестина - тя е на 163-а позиция (157-а през 2024 г.).

Оценката е в пет сфери

Класацията за свободата на печата оценява ситуацията в дадена държава или територия в пет сфери: политика, право, икономика, социално-културна сфера и сигурност.

Годишната класация беше огласена ден преди отбелязвания на 3 май Международен ден на свободата на печата.

Ситуацията в България

Що се отнася до България, страната ни не е последна в Европейския съюз. Зад нея са Кипър и Гърция, които са съответно 77-а и 89-а.

Унгария обаче ни изпреварва. Миналата година държавата, управлявана от Виктор Орбан, бе 67-а, а сега е 68-а. Така сега тя се оказва по-напред по свобода на пресата заради срива у нас.

В анализа към Индекса за 2025 г. България е спомената в пасажа, озаглавен „Медийна концентрация и доминация на онлайн платформите“.

Проучването показва, че редакторската намеса действително влошава проблема, посочват от РБГ. В над половината от страните и териториите, обхванати от Индекса (92 от 180), мнозинството респонденти съобщават, че собствениците на медии „винаги“ или „често“ ограничават редакционната независимост на техните издания. В Ливан (132-ро), Индия (151-во), Армения (34-то) и България (70-то място, спад с 11 позиции), много медии оцеляват благодарение на условно финансиране от лица, близки до политически или бизнес среди. В 21 държави – включително Руанда (146-то), Обединените арабски емирства (164-то) и Виетнам (173-то) – мнозинството респонденти заявяват, че собствениците на медии „винаги“ се намесват редакционно, се посочва в анализа.

Общият индекс на България е спаднал от 65.32 на 60.78, сочи сравнение между 2024 и 2025 г.

"Свободата на медиите е крехка и нестабилна в страната, която е една от най-бедните и корумпирани в Европейския съюз", гласи оценката на сайта на неправителствената организация в рубриката за България. РБГ подчертава, че малкото независими медии в България са подложени на натиск.

"Телевизионните канали (БНТ, Би Ти Ви, Нова и др.) и онлайн медиите са двата основни източника на информация в страната, печатните медии постепенно губят своето влияние. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии отслабва редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в други регулирани сектори", гласи оценката на "Репортери без граници", цитирана от БТА.

"Сплашването на журналисти от страна на политици и използването на определени медии за политически цели са нещо обичайно в България. След напускането на премиера Бойко Борисов последвалият дълъг период на политическа нестабилност доведе до отслабване на политическия натиск, но той все още е налице", гласи оценката за политическия контекст. В същото време правната рамка включва "минимални норми за защитата на журналистите съгласно Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Съда в Страсбург".

"В същото време корупцията, липсата на независимост и слабата ефективност на съдебната система допринасят за това, че държавата често е безсилна пред нарушения на свободата на медиите", подчертават от "Репортери без граници". 

Освен това разследващите журналисти и независимите медии често стават обект на стратегически съдебни дела, насочени срещу участието на обществеността (известни още като "дела шамари", или английското съкращение SLAPP).

Медиите често са почти изцяло зависими от приходите от реклами, които до голяма степен се контролират от държавата. Разпределянето на национални и европейски обществени фондове от страна на правителството се оценява като недостатъчно прозрачно, което привилегирова медии, чиято редакционна линия е в подкрепа на текущото правителство, подчертават от "Репортери без граници".

Разследващите журналисти, които отразяват организираната престъпност и корупцията, често са обект на заплахи. От друга страна медиите, които се специализират в проблемите на малцинствата или са финансирани от фондации, базирани в САЩ и Западна Европа, редовно се сблъскват с враждебна среда и кампании на омраза, предупреждава организацията.

"Постоянните заплахи и физически нападения, включително по време на избори, срещу български журналисти са сериозен проблем. Ефектът от това насилие, което засяга най-вече репортерите извън столицата, се утежнява от безнаказаността на престъпленията, извършени срещу журналисти. Използването на сила от страна на полицията срещу журналисти е системен проблем", гласи оценката на "Репортери без граници".

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".