Точно 31 формации - 8 коалиции и 23 партии, ще се борят за доверието на гражданите на парламентарния вот на 4 април. На 20 февруари бе крайният срок за проверка на автентичността на приложените поне 2500 подписа в подкрепа на участие в изборите на формациите. В петъчното си заседание от ЦИК обявяват, че и последните доклади от главна дирекция ГРАО, която прави проверките, са пристигнали.

Кой кой е - парламентарни рокади и извънпарламентарни фаворити

Ясно е кои са настоящите парламентарни формации, които отново кандидатстват за място, както и кои са „фаворитите“ за участие в бъдещия 45-и парламент. Това са коалицията ГЕРБ - СДС, на която единственото ѝ ново е, че ГЕРБ за първи път не участва сама в парламентарен вот, „БСП за България“, ДПС, новата партия на Слави Трифонов „Има такъв народ“, обединението „Демократична България“.

Това, което досега наричахме „Обединени патриоти“, вече е разединено така: ВМРО отива самостоятелно на избори, НФСБ - Воля се събраха в коалиция, „Атака“ се регистрира самостоятелно.

Сред очакваните обединения с шанс за новото Народно събрание е и коалицията „Изправи се. Мутри вън!“, обединила гражданското движение на Мая Манолова, Отровното трио, партиите на Татяна Дончева („Движение 21“), ДБГ и др.

Сред новите участници в парламентарните избори е и „Републиканци за България“ на бившия вицепремиер и „втори човек“ в ГЕРБ Цветан Цветанов. 

Калкулацията - сред претендентите, смятани за водещи сред общо 31 формации - са изброените 5 партии и 5 коалиции. 3 от тях се позиционират вдясно - ГЕРБ - СДС, „Демократична България“, „Републиканци за България“. Една е вляво - „БСП за България“, три играят на „патриотичния/националистическия терен“ - ВМРО, НФСБ - „Воля“, „Атака“. ДПС е ясно, че са либерална партия в центъра. Каква точно е формалната идеологическа рамка на „Има такъв народ“ и „Изправи се. Мутри вън!“ не е съвсем ясно - партията на Трифонов не се самопозиционира, а коалицията събира хора и от център-дясното, и от център-лявото пространство по формални критерии. 

Кой още търси място вдясно?

В ЦИК се регистрира и друга нова партия, която се позиционира вдясно (от ГЕРБ) - това е „Консервативно обединение на десницата"(КОД). Неин лидер е бившият зам.-председател на ДСБ и бивш здравен министър във втория кабинет „Борисов“ Петър Москов. Макар да се роди около последните евроизбори през 2019 г., парламентарните избори са дебютът на партията. 

Самостоятелно в изборите заявява участие и „Български земеделски народен съюз“ с лидер бившият министър на отбраната в същото правителство като Москов - Николай Ненчев. Формацията бе част от разпадналия се „Реформаторски блок“.

В изборите на 4 април ще участва отново и „Глас народен“ на Светльо Витков, която може да бъде в относително „дясната“ графа, защото влизаше в партньорства с формации, които се водят за част от нея. Преди години при създаването си партията усля да спечели над 1% от гласовете и да получи държавна субсидия. 

Нови и стари претенденти вляво - извън БСП

На терена на левия „мастодонт“ - „БСП за България“, на вота на 4 април никак не липсват по-малки конкуренти. 

В изборите самостоятелно ще участва отново АБВ („Алтернатива за българско възраждане“) - партията, основана от президента (2002-2012) Георги Първанов, сега с лидер Румен Петков. При създаването си формацията прескочи сама 4-процентовата бариера и през 2014 г. дори влезе в управлението - с Ивайло Калфин, който бе вицепремиер социален министър във втория кабинет „Борисов“. На вота през 2017 г. не прескочи бариерата (в коалиция с „Движение 21“).

Вляво има и чисто нов участник - новорегистрираната партия „Българска прогресивна линия“, учредена от прясно отцепили се политици от БСП, несъгласни с лидерката Корнелия Нинова. Начело на формацията е Красимир Янков, един от десетте отцепили се от социалистическата партия в настоящия 44-ти парламент.

На 4 април на избори се явява и коалицията „Движение заедно за промяна“, обединяваща „Българска социалдемокрация - Евролевица“ на бившия вицепремиер Александър Томов и „Европейска сигурност и интеграция“ - на бившия депутат от БСП и коалиционен партньор Тома Томов. В обединението е и партията „Родолюбие 2000“, която е известна само с това, че през 2001-ва оспори регистрацията на НДСВ в съда.

Председателят на движение „Русофили“ Николай Малинов ще участва в парламентарния вот с партия „Възраждане на Отечеството“. Самият Малинов до 2015 г. е част от БСП, но напуска. През 2019 г. получи орден от Владимир Путин. Същата година Малинов се сдоби и с обвинение от родната прокуратура - за държавна измяна и шпионаж в полза на Москва. Докъде е стигнало разследването, информация от държавното обвинение няма. Малинов обяви, че регистрира русофилска партия през есента на 2020 г. 

Извънпарламентарни националисти

Макар и много от националистическите формации, които подадоха документи за регистрация за изборите, да бяха „отрязани“ от ЦИК - заради неизрядни документи, липса на нужните 2500 подписа и т.н., в бюлетината за 4 април има и такива извън бившите „Обединени патриоти“. 

Във вота ще участва „Възраждане“ на Костадин Костадинов. Смятаната за промосковска и националистическа партия, водеща корените си от Варна, на изборите през 2017 г. получи над 1% от вота и има право на държавна субсидия. Формацията бе сред афиширалите се при протестите срещу Бойко Борисов и Иван Гешев през 2020 г. Костадинов бе кандидат за кмет на Варна през 2019 г. и получи над 14% подкрепа на първия тур, побеждавайки номинацията на БСП. На балотажа срещу Иван Портних от ГЕРБ загуби, но взе 36% от вота.

ЦИК регистрира за изборите на 4 април и „Български национален съюз „Нова демокрация“. Това е формацията на националиста Боян Расате. 

Тук е и още един бивш депутат от „Атака“ назад в годините - Кирил Гумнеров, който кандидатства ва избори 2021 с партията си „Нация“. 

В името на регистрацията - ССД и комунисти на едно място

Изненада в коалиционните формати поднесе обединението „Граждани от протеста“, която събра на едно място ССД - основаната от Стефан Софиянски дясна партия, „Съюз на комунистите“, които искат България вън от НАТО, и още няколко формации. Според информация на Клуб Z зад странната конфигурация стои прозаична законова причина - а именно, че по закон, ако партия не се регистрира за избори в продължение на 5 години, това е основание да бъде служебно заличена от регистъра на политическите партии в Софийския градски съд. А ССД скоро в избори не е заявявала участие. Официална позиция от дясната формация обаче все още няма. 

Из решенията на ЦИК за регистрация за парламентарния вот се срещат и други герои от парламентарния живот в близкото минало, но в нови политически формати. Помните ли бившия независим депутат, първоначално станал такъв от листите на „Атака“ Минчо Христов Куминев? Той и неговата колежка Стела Банкова стоят зад „Движение на непартийните кандидати“, което ще участва в изборите. 

За вота на 4 април е регистрирана и коалиция „Ние, гражданите“. Тя се представя като център-дясно, а лице е ген. майор Валери Григоров - дългогодишен висш кадър в МВР, бил е шеф на „Гранична полиция“, съветник в кабинета на Румен Петков, когато последният бе министър на вътрешните работи.

Други нови и стари участници

Една от активните напоследък сравнително нови и недотам широко популярни партии  - поне ако се съди по заемането на позиции по най-различни обществени теми в последно време - партия МИР, също е в списъка за изборите на 4 април. Формацията се води от Симеон Славчев, а на местния вот през 2019 г. - година след създаването си, се представи добре - има избран кмет в Община Ботевград, общински съветници в 4 областни града - Благоевград, Разград, Кюстендил и Силистра, както и в малки общини, част от които по морето. 

За изборите е регистрирана и „Партия на Зелените“. И въпреки че е регистрирана още през 2001 г., за тези, които не помнят или не е имало причина да разберат - това е формацията, учредена от Христо Порточанов.

В изборите на 4 април ще участва и партия „Пряка демокрация", начело Петър Клисаров. Всъщност това е второто име на партията, първото при учредяването ѝ през 2005 г. е „Реформа“. Клисаров е автор на книги, а беше и кандидат за кмет на София през 2019-а.

Десислава Иванчева, от една страна. От друга - партия, защитавала избора на Иван Гешев

Подсъдимата бивша кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева вече обяви, че възнамерява да се кандидатира за депутат - като това ще стане чрез регистрацията в ЦИК на партия „Общество за нова България“.

В изборите ще участва и партия, наречена „Право“, за която малкото, което се знае е, че я води адв. Мария Колева и от името на формацията при избора на Иван Гешев за главен прокурор писа писма до президента Румен Радев да подпише незабавно указа за назначаването му (припомняме, че президенът първо се възползва от правото си да върне първия избор на Гешев от ВСС. Той бе повторен, но Радев не издаде указа веднага. По закон втори път президентът не може да блокира назначението - б.р.).

И още - от „да забраним банките“ до „дигитална революция“...

Още три формации, които са допуснати от ЦИК до участие в парламентарните избори на 4 април, са партия „Благоденствие - Обединение - Градивност“, партия „Български съюз за директна демокрация“ и партия „Българско национално обединение - БНО". 

Първата, с любопитната и видимо търсена абревиатура БОГ, е начело с кандидат-политик на име Иван Габеров. Още през 2016 г. в интервю за „Янтра днес“ той обяснява, че не е идеолог, а е привлечен от идеята, формацията щяла да се бори за промяна на икономическия модел по нереволюционен път. Сред идеите са да се заличат парите, тоест банкнотите, както и банките, а разплащанията да са електронни. Трудно обаче се намира повече информация и публична дейност на партията. 

Втората спомената партия - тази за директна демокрация, е с председател инж. Георги Неделчев. Той е известен с това, че е сред застъпниците на идеята за безусловен базов доход (ББД) - всеки да получава от републиканския бюджет фиксирани месечни плащания от момента на своето раждане до смъртта си. В платформата на партията в официалната ѝ страница се говори и за дигитална революция. 

Третата политформация е с лидер Георги Венелинов Георгиев. Известен и като Готи. Самият той беше кандидат за кмет на София през 2019 г. Доста... провокативен кандидат. Един от агитационните му материали бе снимка или колаж на самия кандидат, гол и държащ тиква там, където би стояло смокиново листо. Партията е изразила вижданията си в Националистически манифест. В него се говори как България не трябва да е  роб „на световната банда Гейтс - Рокфелер - Ротшилд - Сорос“...

Без НДСВ на избори. Кой още не получи билет за избори 2021

Осем са формациите, които поискаха да се регистрират за изборите на 4 април 2021 г., но заради пропуски в документите им ЦИК отказа да ги допусне. След тях за изненада е и НДСВ. Партията, основана от Симеон Сакскобургготски, която дойде на власт през 2001 г. още преди да се учреди и регистрира официално, 20 години по-късно не успя да подаде изрядни документи.

Извън бюлетината за парламентарния вот остават и две силно националистически организации. Първата е партия „Свобода“, учредена преди години от бившия депутат от „Атака“ Павел Чернев (след като излезе от парламента, той се впусна и в актьорството, участва във филма „Мисия Лондон“. Чернев почина през 2016 г., но партията продължава да съществува - б.р.).

ЧЕСТ или „Чиста, Единна и Суверенна Татковина“ също е аут от парламентарния вот. Партията е с лидер Симеон Костадинов - юрист, активен участник в „Луковмарш“ и автор на биография на ген. Христо Луков. 

За парламентарен вот 2021 не се класираха още „Бригада“, партия „Движение Напред България“, партия „Средна европейска класа“, „България на труда и разума“ и „Съюз за отечеството“. Поне две от формациите ще обжалват отказите на ЦИК пред Върховния административен съд. 

И една неслучила се де юре партия - тази на Васил Божков

Една нова партия така и не успя да получи съдебна регистрация, а оттам - нямаше как да подаде документи за изборите в ЦИК, защото де юре не съществува. Това е обявеният политически проект на бизнесмена, обвиняем по близо 20 дела, Васил Божков. Той обяви от Дубай, където е, откакто прокуратурата на Иван Гешев го погна, че прави партия, още миналата година. „Българско лято“ свика учредително събрание онлайн, подаде документи в съда, но регистрацията още от първия път бе отложена. После - на ръба на крайния срок за регистрация, получи заветното „да“ от Софийския градски съд, търговско отделение. Но прокуратурата протестира съдебното решение.

Така към 17 февруари 2021 г., когато бе последният шанс за подаване на документи за участие в изборите пред ЦИК, формацията де юре не съществува. Следващото заседание по казуса е през март. Божков отправи призив към „Има такъв народ“ хора от „Българско лято“ да влязат в листите на партията на Слави Трифонов. Отговорът бе отрицателен.