Повтаря ли се историята? Идват ли новите златни 20 години по подобие на 20-те на 20-и век след пандемията от грип?

Едва ли има по-легендарно десетилетие от това на 20-те години на миналия век. Икономика, мода, театър, кино, нощен живот, гастрономия преживяват небивал разцвет след една убийствена световна война и Испанския грип, които отнемат живота на десетки милиони, носят със себе си разруха и нищета. От 1924-та до 1929 година обаче хората сякаш искат да обърнат гръб на цялата си мъка и всички трудности и се впускат в живот със забавления и бързи печалби.

Дали това ще се повтори и през втората половина на 20-те години на 21-и век? Германският психолог Симон Ханцог твърди, че това неминуемо ще стане. Хората ще се опитат да наваксат пропуснатите месеци и ще се завърнат интензивно към живота извън стените на дома, изкуството ще процъфти, а икономиката ще преживее нов връх.

„Ние сме зависими от социалния контакт с другите хора. Здравето неслучайно е формулирано в хартата на СЗО като физическо, душевно и социално добруване на човека“, посочва той.

Освен това "златните 20" си имат и психологическо обяснение - така нареченият ефект на бумеранга. Колкото по-силно и дълго потискаш вид поведение, толкова по-мощно избуява то при първа възможност. След пандемията хората ще се наслаждават по-интензивно на забавленията, нощния живот, ресторантите, театъра, операта, концертите и ще търсят много често контакти с други хора.

„Стремежът на човека към „живия живот“ е силен катализатор за промени. Колкото по-дълга е била фазата на забраните, толкова по-вероятно е културата и изкуството да послужат за отдушник и да навлязат в нова, силна фаза“, смята той.

Първото, което ще се случи след пандемията, ще е възходът на театъра и нощните клубове, смята психологът.

„Общите преживявания са важни за нас, а вече повече от година те са забранени. Затова махалото ще се люшне в другата посока и хората ще бързат да наваксат пропуснатото“, аргументира се Ханцог.

На същото мнение е и американският лекар и социолог Никалъс Кристакис от университета в Йейл. Краят на кризата с коронавируса ще се слее с началото на новите „Златни 20 години“, смята той.

„Нека сме наясно. Пандемиите са нови за нашето поколение, но за човечеството не са“, казва ученият пред германският вестник „Велт“.

Желанието на хората за пълен с реални преживявания и контакти живот, който не се подчинява само на опазването на живота и сигурността, ще промени всичко през следващите години - не само изкуството, но и икономиката.

Консултантът от „Mckinsey“ Ахим Берг е убеден, че след пандемията хората ще се впуснат в харчене на пари, които сега не е имало за какво да дадат. 

Но истинският икономически възход няма да дойде толкова от харченето на пари и взимането на кредити, колкото от невероятния технически и медицински прогрес, който светът преживя през тези две години.

„2020-а донесе повече технически прогрес на света, отколкото всички 19 години преди нея и той ще е ракетният двигател на икономиката в следващите десетилетия“, казва професор Джорд Мейсън от университета във Вирджиния. 

Последната пандемия преди тази от COVID-19 бе Испанския грип, който отне живота на поне 50 милиона души между 1918-а и 1920 г. В няколко години между икономическата криза и Световните войни светът успява да изпробва най-различни политически и социални модели, монархиите се сгромолясват, появяват се авторитарни, фашистки и комунистически режими, изпробва се анархията, докато се стигне до днешния модел на демократичен и социален правов ред. 

Този път светът не е разтърсван от политически кризи, Европа за първи път в историята си може да се похвали с осем десетилетия мирно съжителство и просперитет.

Според някои икономисти не всичко ще е цветя и рози след приключване на пандемията. Заради щедрото субсидиране на почти всеки бизнес от страна на държавите в Европа, пандемията ще бъде изпратена с огромни дългове, а ножицата между бедни и богати ще се е разтворила още повече. Това създава база за бъдещи турбуленции - както икономически, така и политически.

Най-доброто, което политиците съумяха да създадат в кризисния период, обаче е ангажиментът към повече зелена икономика, така наречената "Зелена сделка". Държавите, които се придържат към него, ще създадат нови работни места и ще сведат разходите си за енергия до минимум, което пък ще помогне за излизането от дълговата криза и нов икономически бум.

Новите работни места обаче ще са за сметка на други - например в автомобилната индустрия се очакват големи сътресения, тъй като електромобилите се произвеждат с по-малко работници, отколкото колите с двигатели с вътрешно горене.

Друго последствие от пандемията ще е задържането на нулевите лихви още години напред. Това ще фалира едни и ще създаде бизнеса на други, но като цяло обществото ще има полза от този „лихвен проект“. Стига да бъдат използвани възможностите му за създаване на един по-добър свят. Например сега е възможно цели региони в Африка да бъдат снабдени с прясна вода, ако се прокарат водопроводи.

Ако политиката и икономиката обаче не съумеят да използват разумно тези нови шансове, то има опасност светът наистина да повтори 20-те години на миналия век не само с хубавото, но и с грозното в тях. Ще има твърде много безработни, твърде много бързо забогатели, а пропастта между тях ще се увеличава все повече. Това може да доведе до нова депресия, нови авторитарни режими, нови идеологии...