В началото на април т. г. Клуб Z стартира проекта „Обещано и изпълнено: система с изкуствен интелект за проследяване на политически ангажименти след изборите през 2026 г.“, който изследва връзката между предизборните обещания и реалните инициативи на политическите сили. Той оценява всяко предизборно обещание - независимо дали е записано в програмата на съответната партия/коалиция преди изборите, или е част от устна или друга публична заявка - в сравнение със законодателните действия на формацията в парламента.

За обобщение на резултатите се ползва AI методология със следните категории за изпълнение на обещанията: „Изпълнено“ - законопроектът изпълнява обещанието напълно; „Частично“ - има непълно изпълнение; „Тематично“ - законопроектът има смислови съвпадения с обещанието; и „Неизпълнено“ - няма внесена инициатива, която да изпълнява обещанието, или има внесена противоположна.

Какво се случва в областта на културата? Коя от политическите сили в Народното събрание какви предложения е направила и как се отнасят те към обещанията на партиите и коалициите преди парламентарните избори?

Проверката на Клуб Z на внесените законопроекти в НС показва, че броят на законодателните инициативи, които могат да се отнесат към преки промени в областта на културата, е НУЛА. Вероятно, защото всичко в тази сфера е наред. Вероятно и заради други приоритети.

Заявките

Ето някои от основните заявени намерения на политическите сили преди парламентарните избори:

"Прогресивна България": постепенно увеличение и по-прозрачно финансиране на културата; модернизиране на музеите и читалищата; цифровизация на наследството и архивите. Сред конкретните проекти е нова концертна зала в София. ⁠⁠ ⁠⁠ ⁠⁠

ГЕРБ: реформа на финансирането на културния сектор, подкрепа за читалищата и библиотеките, цифровизация и по-балансиран достъп до култура по региони и социални групи. ⁠⁠ ⁠⁠ ⁠⁠

„Продължаваме промяната“: децентрализация и достъп до култура извън големите градове; нови правила за финансиране и модернизиране на читалищата и библиотеките; цифрови инструменти за опазване на наследството и насърчаване на партньорства с бизнеса. ⁠⁠ ⁠⁠ ⁠⁠ ⁠⁠

„Демократична България“: ангажимент за цифровизация, който включва и културното наследство. ⁠

ДПС: поетапно достигане на 2% от БВП за култура в рамките на четири години, достойни възнаграждения за работещите в сектора, инвестиции в културна инфраструктура и преференциален достъп за различни групи. ⁠⁠ ⁠⁠ ⁠⁠

„Възраждане“: повече средства за археология и паметници, нови правила за субсидиране на читалищата и по-силно държавно присъствие в културата извън големите градове. Партията предлага държавна подкрепа само за филми с висока художествена стойност, представящи българската история и култура, и спиране на субсидирането на чуждестранни кинопроекти. ⁠⁠ ⁠⁠ ⁠⁠ ⁠⁠

Комисията по култура и медии

Комисията по култура и медии на този парламент, оглавена от депутата и медийно острие на "Прогресивна България" Антон Кутев, не е имала особено много работа досега - поне законодателна, през тези малко над 6 месеца, откакто функционира действащото Народно събрание.

Тя не е била водеща комисия по нито един законопроект, на нито един. През нея и иначе не са минали много предложения. Списъкът към 8 ноември т.г. е кратък: законопроект за използването и развитието на изкуствения интелект на ДБ, два законопроекта за изменения на Закона за предучилищното и училищното образование - на ДБ и на "Възраждане" (разглеждани в друг материал на Клуб Z - В парламента: активности в образованието, но повече по повърхността), законопроект за потребителския кредит с вносител МС, два законопроекта за промени в Закона за хазарта - на ДБ и на ПП, и двете "черешки на тортата" на "Възраждане" - законопроектът за българския език и другият за регистрация на чуждестранните агенти.

Законът за българския език, традиционно предложение на популистко-националистическата партия, което не мина в поредица от парламенти, вече беше прието преди дни от сегашното Народно събрание на първо четене в зала, при това единодушно. Заложените хрумвания в него обаче срещнаха множество отрицателни реакции извън парламента, като се очертаха редица абсурдни ситуации, които биха произтекли от него, а българисти вече посочиха, че това е пряк път към връщане на трудно изкоренената и така популярна преди 20-30 години "шльокавица", т.е. е пряк удар срещу... кирилицата.

Другото постоянно присъствие в "портфолиото" на "Възраждане" е законопроектът за регистрацията на чуждестранните агенти. В последните дни също се появиха сигнали, че и той може да бъде изваден от мнозинството да се гледа с предимство. От партията на Костадинов обичат да твърдят, че са вземали от американския опит, но всъщност пряко проследимата червена линия води към Москва. Както и в случая със "защитата" на езика.

Съществува хипотеза, че подкрепата на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов за втория тур на президентските избори за Илияна Йотова, може да е свързана и с "рамо" от мнозинството за някои от противоречивите законодателни инициативи на най-малобройната парламентарна група. Същевременно възможно е и обърнатото тълкуване - "Възраждане" го играе малко "шпицкоманда" и изразител на въжделения на ПБ. 

А ето и как се вписват двата законопроекта на партията на Костадинов в обещанията им, като при това с любезното съдействие на мнозинството, могат да се окажат и съвсем постигнати.

Какво предвижда проектът,  известен още като за "шльокавицата"

Публична употреба: държавните и местните органи и публичноправните организации да използват книжовен български език при изпълнение на функциите си. Проектът предвижда български и за надписите и обозначенията в публичното пространство, както и задължителна употреба в правосъдието, администрацията, образованието, здравните услуги, сигурността и отбраната. ⁠⁠

Кирилица и чужди езици: допуска се транслитерация на латиница под текста на кирилица. Чужд език е допустим при условията на специален закон, при търговска или туристическа дейност и за определени публични прояви. В мотивите вносителите посочват, че проектът не засяга личната и неофициалната употреба на езика. ⁠⁠

Медии и култура: държавата да насърчава специализирани медийни предавания и материали за езика; обществените медии да излъчват програмите си на книжовен български, с изключенията по Закона за радиото и телевизията. Предвижда се и подкрепа за образование, наука, изкуство и култура. ⁠⁠

Цифрова среда: държавен стандарт за българската форма на кирилицата, използване на съобразени с него шрифтове в администрацията и програма за разработване и свободно разпространение на шрифтове. Проектът предвижда и изисквания при спазване на европейското право. ⁠⁠

Консултативен съвет: създава се съвет към Министерския съвет с представители на научните и образователните среди. Той ще изготвя доклади и препоръки, но няма да има контролни функции или да налага наказания. ⁠⁠

Контрол и санкции: проектът препраща към компетентните органи и специалните закони, без сам да посочва конкретни размери на глоби. Предвижда и подзаконов акт за прилагането му.

Отговаря ли на обещанията - законопроектът на практика е частично изпълнение на обещанията, доколкото следва общата цел на програмата за държавна защита на българския език, но е по-ограничен в някои от най-конкретните ѝ обещания. По-специално, не въвежда изискването за книжовен език за всички електронни и печатни медии, не предвижда преименуване на места и не въвежда квотата за българска музика. Проектът съдържа и мерки, които надхвърлят формулирането в програмата на партията - държавен стандарт за българската форма на кирилицата, програма за шрифтове и консултативен съвет към Министерския съвет. 

За регистрацията на чуждестранните агенти

Проектът на „Възраждане“ предлага публичен режим за лица и организации, които извършват определени обществени дейности и получават чуждестранно подпомагане.

Основните му разпоредби са: ⁠⁠

Обхват: медийна и информационна дейност, кампании, социални и други услуги с нестопанска цел и определени проекти. Прагът е 1000 евро или повече пряко или косвено чуждестранно подпомагане за съответните дейности за една данъчна година.

Изключения: сред тях са дейностите, финансирани със средства от ЕС, както и определени дейности и организации в здравеопазването, религията и спорта.

Регистрация и обозначаване: създава се публичен електронен регистър към Министерството на правосъдието. Обхванатите лица трябва да декларират финансирането в 15-дневен срок, да използват обозначението „чуждестранен агент“ върху сайтове и публикации и да се подлагат на годишен финансов одит.

Ограничения: чуждестранните агенти и свързани с тях физически лица не могат да извършват дейност в детски градини, училища, университети, БАН и определени държавни институции и обекти. За самите агенти се предвижда и забрана за политическа дейност, лобиране, предизборна агитация и дейности, които могат да влияят върху вътрешната или външната политика.

Санкции: при неизпълнение на изискванията и недеклариране в срок глобите са от 700 до 3000 евро за физически лица и от 3000 до 7000 евро за останалите субекти; при повторност са по-високи. Предвиждат се и служебно вписване и искане за данъчна ревизия. ⁠⁠

Дефиниция на „чуждестранен агент“

Според § 1 от допълнителните разпоредби това е физическо или юридическо лице, което извършва дейности по чл. 3, ал. 1 и получава пряко или косвено чуждестранни средства или друга материална помощ във връзка с тях, когато от дейността произтича:

  • влияние върху формирането на мнения или убеждения;
  • формиране на обществено мнение;
  • публично разпространение на мнение или позиция;
  • публично представяне или защита на чуждестранни идеологии. ⁠⁠

Отговаря ли на обещанията - законопроектът частично съответства на обещанието на „Възраждане“ за ограничения в училищата и на общата ѝ цел за независимост от външно влияние, но може да затрудни обещаното сътрудничество с НПО и да увеличи административната тежест.

Предложенията за хазарта на ПП и ДБ

За разлика от законодателните решения на "Възраждане", които имат немалки шансове да видят в някаква форма бял свят при "прогресивното" управление, законите за хазарта на ПП и ДБ - едва ли. Защото ПБ също се задейства по тази тема, а идеите на мнозинството са по правило най-правилните идеи.

Какво предвижда все пак двата законопроекта и как се отнасят към обещанията на двете политически сили, които на парламентарния вот се явиха все пак в коалиция.

ДБ: Пълна забрана на външната реклама и контрол на онлайн хазарта​.

Какво предлага: пълна забрана на външната реклама и разширяване на ограниченията за реклама в печатни и аудио-визуални медии, сайтове, приложения и онлайн платформи.

Мерки срещу нелицензиран онлайн хазарт, включително ограничаване на преводи на криптоактиви към определени нелицензирани или спрени оператори. Това не е обща забрана на всички криптоплащания към лицензирани оператори.

Забрана за кешово зареждане чрез устройства за банкноти и монети преди установяване на самоличността и ограничения за показването на нелицензирани оператори в много големи онлайн търсачки.

Единен формуляр за сигнали, мониторинг и месечни данни от НАП. Предвижда се и отговорност за доставчици при непремахване или неограничаване на незаконно съдържание в определен срок.

Възможност за временно ограничаване на достъпа до системно неизпълняващи рекламни услуги за до един месец, по предвидения съдебен ред. ⁠⁠

Мотиви: вносителите целят да ограничат рекламата, незаконния хазарт и заобикалянето на правилата, като защитят непълнолетни, зависими и социално уязвими лица. ⁠⁠

Отговаря ли на обещанията: макар ограничаването на хазарта да не е сред основните акценти в предизборната програма на ДБ от април 2026 г., формацията заявява конкретни намерения в тази посока от години. Още през 2018 г. тя предлага ограничения върху рекламата на хазарт, а през 2023 г. обявява намерения за по-строги мерки, включително пълна забрана на външната реклама. Новият законопроект съответства на тези по-ранни публични ангажименти и ги разширява с мерки срещу нелицензирания онлайн хазарт и заобикалянето на рекламните ограничения. Така макар формално да не става дума за конкретно предизборно обещание, оценката е изпълнено що се отнася до цялостните програмни ангажименти на ДБ.

ПП: ограничаване на рекламата и защита на рискови групи​

Какво предлага: Широка забрана на пряката и непряката реклама на хазарт в радио, телевизия, печатни и онлайн медии, социални мрежи, населени места и транспортни средства.

Забраната обхваща и промоционални съобщения, марки, лога, спонсорство на медии и прикрита реклама.

Допуска изключения: например реклама върху фасадата на самия хазартен обект до 20% от фасадата и 50 кв. м, ограничено лого върху спортни екипи за пълнолетни и информация на сайта на оператора.

НАП ще поддържа онлайн формуляр за сигнали и получава допълнителни правомощия за спиране на недопустима реклама. Предвидени са санкции от 75 000 до 150 000 евро за посочените нарушения.

Ограниченията за достъп на непълнолетни и лица от регистъра на уязвимите лица се разширяват и към пунктовете за залози. ⁠⁠

Мотиви: според вносителите мерките трябва да ограничат рекламата в градовете и селата, да затворят възможности за заобикаляне на забраните и да защитят рисковите групи. ⁠⁠

Отговаря ли на обещанията: ПП е обещала забрана на рекламата на хазарт в населени места.​ Проектът изпълнява обхвата на това обещание, като въвежда широка забрана, но запазва изключения за ограничена реклама. 

Законопроектът на ДБ за използване и развитие на изкуствения интелект

Какво предлага: Проектът предвижда национален координатор и органи за надзор на ИИ, регулаторна лаборатория, обучение на служители и учители, изчислителни ресурси и инвестиционни мерки. Включва също правила за ИИ в администрацията и образованието и мерки срещу рисковете за деца и националната сигурност. ⁠⁠

Мотиви: според вносителите е нужна национална рамка за прилагане на европейските правила, която едновременно насърчава развитието на ИИ и ограничава рисковете за основните права и уязвимите групи. ⁠⁠

Отговаря ли на обещанията: Регулаторни лаборатории — частично съответствие. Проектът предвижда лаборатория за ИИ, но обещанието обхваща и други сектори. ⁠⁠ Инвестиции и европейски инициативи за ИИ — изпълнява обещанието. Предлагат се стимули и изчислителни ресурси, включително чрез европейски инициативи. ⁠Образование и цифрова администрация — частично съответствие. Обучението на учители и служители и предвидените помощни системи са в посоката на обещаната модернизация, но не покриват всички елементи на тези по-широки обещания. ⁠Киберсигурност и защита на децата — частично изпълнение. Проектът засяга ИИ при киберинциденти и рискове за деца, но не представлява цялостно изпълнение на обещанията в тези области. ⁠⁠ ⁠⁠ ⁠⁠

Извод: Законопроектът е в съответствие с няколко въведени обещания на ДБ и предлага конкретни стъпки по части от тях, но не ги изпълнява изцяло. Той е обсъден в комисия, която е предложила да не бъде приет на първо гласуване; но това все още не е решение на пленарната зала.

Обобщението

Законопроекти, насочени в областта на културата, към 8 ноември 2026 г. няма. Затова разгледахме - от немногото разпределени като участваща на ресорната Комисия по култура и медии, няколко с влияние в тази сфера - какво предвиждат и как се отнасят към обещанията на партиите.

Таблица ChatGPT/Notion.AI

---

Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.