С какви проценти влизат партиите в предизборната кампания

 

Ако изборите бяха днес, формулата за влизане в Народното събрание щеше да бъде 5+2. Пет формации изглеждат уверени, а за две кампанията ще е решаваща за мястото им около и над ръба. Това са данните, които „Галъп интернешънъл болкан“* представя дни преди началото на кампанията за парламентарните избори.

Коалицията ГЕРБ/СДС е на първо място с 27,5% от твърдо решилите да гласуват, които са наясно за коя от формациите ще дадат вота си. Втората позиция е за БСП с 23,3%.

Дистанцията между първите две сили е 4 на сто.

„Има такъв народ“ е с 13,2%, а ДПС е със сходен резултат – с 12,5%. За „Демократична България“ биха гласували 6,5% от твърдо решилите. 

Формацията около Мая Манолова - с 4,5% и ВМРО - с 4,2% са близо помежду си и около ръба. Изгледите на двете последни формации зависят изцяло от кампанията, която ще направят, уточняват от социологическата агенция.

Коалицията „Воля“–НФСБ“ е с 2,6%. С 1,3% е „Възраждане“, с 1% – АБВ, с 0,8% е формацията на Цветан Цветанов, с 0,6% е „Атака“.

Според „Галъп“, ако изборите бяха днес – може да се очакват около 3 милиона гласуващи. 

53% от анкетираните казват, че ще гласуват твърдо. 18,3% по-скоро ще гласуват, 6,5% по-скоро няма, а 19,8% казват, че твърдо няма да гласуват. Има и малък процент (2,4%) затрудняващи се да отговорят. Повече от една десета от заявяващите, че ще гласуват твърдо, още не са решили за кого.

8,6% от общо възнамеряващите с различна степен на твърдост да гласуват споделят, че коронавирусът би ги отказал, а други 16,1% от потенциално гласуващите се затрудняват да отговорят. Сегашните ръстове в разпространението на вируса сочат и възможна нова тревога в идните дни и седмици, посочват от агенцията.

Като според коментара на „Галъп“ електоратът на БСП (заради възрастта) и на други опозиционни формации (заради липсата на достатъчно твърдо ядро) изглежда повече повлиян от влошаване на пандемичната обстановка.

 

Преди старта на кампанията статистически значима преднина от пет пункта има ГЕРБ (28,5%) пред основния си електорален конкурент БСП (23,2%), според данните на „Алфа рисърч“.*

Ако тази преднина се запази или се увеличи, ГЕРБ има шанс да спечели около една трета от депутатските мандати (80-85) и да се заяви отново като силен претендент за участие в управленска коалиция. Ако пък се реализира формулата „всички срещу ГЕРБ“, партията би била силна опозиция, а шансовете за устойчиво мнозинство с участието на три до четири от останалите партии, не могат да бъдат оценени като особено високи, коментираха от агенцията.

Оспорвана надпревара между ДПС (12,5%) и „Има такъв народ“ (13,3 на сто) за третото място - политическата стратегия на тези двама играчи до голяма степен може да определи характера и възможността да се случи една бъдеща управленска коалиция. Партията на Слави Трифонов се характеризира с по-големи амплитуди. ДПС възвръща обичайната си предизборна мобилизация. Следейки темпа на нарастването ѝ, не може да се изключи до изборите подкрепата да се увеличи още.

Висока вероятност за шест и дори седемпартиен парламент, ако кампанията затвърди и увеличи подкрепата за „Демократична България“ (5,7%), коалицията на Мая Манолова (4,5 на сто) и ВМРО (3,7%).

Към момента 52,5 на сто от пълнолетните българи заявяват, че със сигурност ще участват на изборите. Налице е лек ръст от 3 на сто спрямо предишното проучване. Регистрираната от проучването електорална картина е с най-голяма степен на валидност при запазване на тази избирателна активност, или при участие на около 3-3,2 милиона души, посочват оттам. 15% от решилите да гласуват все още не са направили своя окончателен избор „за кого“ и ще вземат решение в рамките на кампанията.

При рязък спад на избирателната активност (до около 2,5 милиона избиратели) поради влошаване на епидемичната ситуация е възможно да се стигне до турбулентни преки или косвени ефекти, анализират социолозите. Прекият ефект ще се изрази в превръщането на вота в състезание между твърдите ядра

*Данните са от национално представително проучване на „Алфа рисърч“, съфинансирано от бТВ.

Анкетирани са 1013 пълнолетни граждани в периода 26 февруари – 1 март чрез пряко стандартизирано интервю с таблет, което позволява събирането на данните в реално време и регистрирането на най-последните промени в обществените нагласи. 

В средата на февруари разликата между ГЕРБ и БСП нараства - до 5 на сто. И управляващата партия се затвърждава като водач дни преди началото на предизборната кампания за нов парламент. Това показват данните от последното проучване на „Тренд“*. 

Сравнението между резултатите през януари и февруари сочи, че дистанцията между първите две партии расте в полза на ГЕРБ, която държи първото място с 28,9% от заявилите, че ще гласуват. БСП се ползва с подкрепата на 24,1%.

„Има такъв народ“ запазва третата си позиция с 12,9% от решилите да гласуват, плътно следва ДПС с 11,1%. Моментната картина сочи, че „Демократична България“ е петият сигурен участник в следващото НС с 6,2%. „Изправи се! Мутри вън!“ и ВМРО са на ръба на парламентарната бариера и за тях предизборната кампания ще бъде от решаващо значение. Под бариерата към момента остават новосформираната „Патриотична коалиция „Воля“–НФСБ“ (2,6%) и „Възраждане“ (1,1%). Останалите партии и коалиции събират под 1% от заявилите, че ще гласуват на предстоящите избори.

*Данните са от национално представително изследване, направено по поръчка на в. „24 часа“ и е реализирано в периода между 12 и 19 февруари 2021 г. чрез интервюта „лице в лице“ сред 1008 души на възраст 18+.

 

 

Според данните на „Маркет линкс“* разликата между двете водещи партии расте. 24,6% от всички, имащи право на глас, биха подкрепили ГЕРБ/СДС, а 18,9 на сто - БСП.

И според това проучане редът, в който се подреждат формациите, е същият. Третата позиция е за „Има такъв народ“, следват ДПС и ДБ. Под чертата засега са „Изправи се! Мутри вън!“ (При „Маркет линкс“ е подадено само името на формацията на Мая Манолова „Изправи се.бГ“ от по-ранен етап.) и ВМРО (процентите за партията са по-ниски от тези, които тя получава в някои от другите изследвания). Така формулата на бъдещ парламент според „Маркет линкс“ може да е и шестпартийна.

Има прогресивно отваряне на ножицата между ГЕРБ и БСП. Управляващата партия успява да мобилизира сериозна подкрепа, а соцпартията не успява да се позиционира като силна алтернатива на управлението, отчитат от агенцията

*Данните са от проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет линкс“. То е проведено сред 1019 лица над 18 г. в страната в периода 17-24 февруари по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Ако изборите за парламент се провеждаха на 22 февруари, в НС щяха да попаднат със сигурност 5 партии. Преднината на ГЕРБ пред БСП е статистически значим дял. Въпреки това в навечерието на кампанията не може да се говори за предрешеност на вота.

Възможно е да има оспорвана надпревара за третото място между „Има такъв народ” и ДПС, сочат данните на „Екзакта рисърч“.*

За няколко по-малки формации кампанията ще бъде решаваща. Техните резултати са в интервала между 4,1% до 2,7%. В данните, представени от „Екзакта“, се предполага известно разместване на позиции. ВМРО е пред „Изправи се! Мутри вън”, следват „Републиканци за България“ и Коалиция „Воля“–НФСБ”.

ВМРО е във висока степен готова да се възползва от шанса си да влезе в НС - заради твърдостта на електората и потенциала му сред периферни избиратели. „Изправи се! Мутри вън!” е добре да мобилизират в по-голяма степен електората си, посочват от „Екзакта“.

Някои партии и коалиции могат до поднесат изненади по време на кампанията и дори в деня на вота. Тези изненади не могат да бъдат калкулирани от социолозите предварително заради методически ограничения на изследванията.

Всички останали партии заедно получават 8,4%.

 

Според данните от проучването на „Медиана“* пета политическа сила е „Изправи се! Мутри вън!“, която изпреварва „Демократична България“. ВМРО взема 4 на сто. В това изследване и доста висок процент получава колацията “Воля“–НФСБ“ в сравнение с резултатите от другите проучвания. Ето и представянето на данните от „Медиана“:

 

- Неудовлетвореността от управлението провокира и силното желание за промяна във властта. За продължаване на управлението на ГЕРБ (под една или друга форма) са 21% от избирателите. За ново управление, без участието на ГЕРБ, са 51%. 

- „Гласовете за промяна“ обаче са силно разпръснати (неконсолидирани), докато привържениците за запазване на статуквото са плътно обединени около ГЕРБ и силно мотивирани да гласуват. Засега основната опозиционна формация (БСП) не може да се възползва от нарасналия негативизъм към управлението. Притегателен център за голяма част от „гласовете за промяна“ се явява формацията на Слави Трифонов. 

- Към момента (месец преди изборите) ГЕРБ увеличава дистанцията и води с 3,3% пред БСП. Засега само четири партии могат да бъдат сигурни, че ще преминат 4%-ната бариера за влизане в парламента – ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС. Още четири формации се намират близо до бариерата и имат реални шансове да влязат в следващото Народно събрание – „Демократична България“; „Изправи се! Мутри вън!“; ВМРО и коалицията НФСБ–„Воля“ (при „Медиана“ има завишаване на резултата на коалицията Марешки/Симеонов в сравнение с изследванията на другите агенции). 

- Засега декларираната готовност за участие в изборите изглежда изключително висока – 61% заявяват, че твърдо ще гласуват, а 22% се колебаят. Това обаче са нагласи, без да се отчита влиянието и развитието на коронакризата. Огромна част (приблизително 513 хиляди) от същите тези „твърди избиратели“ заявяват, че все още не са направили своя избор. 

- Наблюдава се ясна възрастова диференциация в политическите нагласи на избирателите. Ако на изборите гласуваха младите хора до 35 г., категоричен победител би бил Слави Трифонов. При средната възраст (36-55 г.) ГЕРБ категорично доминира. При възрастните над 55 г. БСП бие ГЕРБ в съотношение 2:1. Остава открит въпросът кои избиратели ще се явят пред урните. Тук влияние ще има и развитието на коронакризата. 

*Изследването е проведено в периода 22-26 февруари 2021 г., сред 943 души (18+ години), чрез пряко стандартизирано интервю, със собствени средства и е представително за пълнолетното население на страната. 

Формулата за НС е 4+3. Четири политически формации се очертават като сигурни и още три като потенциално възможни участници в следващия парламент, смятат от агенция „Афис“*.

Коалицияте „ГЕРБ–СДС“ засега запазва лидерската си позиция, следвана на сравнително близка дистанция (от под 3 на сто) от коалицията „БСП за България“. Напрегната до последния момент може да се окаже и битката за третото място между партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ и „ДПС“, които също със сигурност ще формират свои парламентарни групи. В различна степен имат шансове за бъдещо парламентарно представителство още две коалиции („Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“), както и една партия (ВМРО), твърдят от агенцията.

В коментара на данните си от „Афис“ подчертават три неща:

Първо, който и да е победителят на предстоящите избори, успехът му ще бъде постигнат по крайно неубедителен начин, тъй като няма да разполага с достатъчно голяма парламентарна група, за да може с лекота да формира коалиция.

Второ, за първи път сред потенциалните парламентарни призьори личат имената не на една, а на две съвсем нови формации, които на предстоящите избори ще направят своя политически дебют. Този факт затвърждава извода, че политическата криза, започнала през миналото лято, продължава да се задълбочава.

Трето, данните свидетелстват за очертаваща се широка фрагментация на вота, заради което е възможно голяма част от българските избиратели да останат непредставени в следващия парламент. Освен че е нетипично висок делът на така наречените други партии, които ще привлекат гласове, но ще останат извън парламента, не са малко и формациите, които ще останат под 4-процентовия праг, но ще прескочат „заветния“ един процент от гласовете.

*Данните са от национално представително проучване на „Афис“, осъществено в периода 12-17 февруари 2021 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства. Изводите в анализа нямат характер на прогноза. Такава ще бъде направена въз основа на данните от мартенското проучване в по-непосредствена близост до очакваното събитие.