През последните дни от БСП повдигнаха за пореден път темата за привилегиите на държавните служители, които са се кандидатирали в предизборна кампания. Темата е обществено значима, но фактът е, че тези привилегии са записани в Изборния кодекс.

Според чл. 161 на кодекса кандидат, който е държавен или местен орган или заема служба в администрацията на държавен или местен орган, с изключение на кандидат за общински съветник, задължително ползва по свой избор неплатен служебен отпуск или платен годишен отпуск за времето от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите.

Кандидат за общински съветник, който заема държавна служба, задължително ползва отпуск за дните, през които в работно време участва в мероприятия на предизборната кампания.

Разпоредбите обаче не се прилагат за министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, народните представители, президента и вицепрезидента на републиката. Техните пълномощия продължават и след регистрацията им като кандидати.

Според чл. 168, ал. 3 във връзка с предизборната кампания се забранява безплатното използване на публичен административен ресурс. А според чл. 476 при нарушение на тази забана се налага глоба от 3000 до 15 000 лв.

Изводите от записаното в закона са няколко:

- всеки кандидат, който е премиер, вицепремиер, министър, депутат, президент, вицепрезидент, е в привилегировано положение спрямо своите конкуренти в кампанията. Най-малкото със сигурност получава повече медийно отразяване, при това безплатно;

- ако се придържаме стриктно към буквата на закона държавните служители, които са в платен отпуск, нарушават изискването да не ползват публичен ресурс по време на кампанията. Защото по време на този отпуск те получават заплата от бюджета, с която вероятно финансират и кампанията си, а това е публичен ресурс. Освен това тези държавни служители също имат предимство пред своите конуренти, защото биха могли, макар и докато са в отпуск, да вършат работа в полза на потенциални избиратели;

- ако се придържаме още по-стриктно към буквата на закона, то субсидиите на партиите, с които те финансират дейността си, включително предизборните си кампании, също са от бюджета и са публичен ресурс.

Със сигурност има варианти, при които законовите текстове да бъдат изчистени от заложените в тях привилегии и противоречия. Това обаче може да се случи само ако темата бъде повдигната от управляваща партия по време на мандата й. А не от опозиция по време на кампания.