Сигурността, поставяна неведнъж сред приоритетите на френските власти, остава една от ахилесовите пети на Еманюел Макрон, който се затруднява да се наложи над десницата в тази област, както показват кръвопролитните уреждания на сметки между различни банди. Това се казва в статия на Франс прес, цитирана от БТА.

Еманюел Макрон не превърна темата за сигурността в една от ключовите оси на предизборната си кампания през 2017 г. и не успя впоследствие трайно да се наложи в тази сфера.

Дясната опозиция впрочем е наясно с това и обръща всичко в своя полза, включително жестоките сблъсъци между младежки групировки, взели жертви през последните седмици. В края на февруари например двама 14-годишни тийнейджъри бяха убити за по-малко от денонощие.

Министерството на вътрешните работи регистрира през 2020 г. 357 сблъсъка между банди срещу 288 през 2019 г. - повишение с около 25 на сто; при сблъсъците през последната година бяха убити трима души и ранени още 218.

В Сен Сен Дени, най-бедния департамент във Франция, граничещ със северните парижки квартали, психиатърът Тибо Ернуф вече от години констатира, че се превръщат във всекидневие "случаите на жестоко насилие от страна на все по-млади юноши, сякаш все по-неспособни да преценят тежестта на действията си".

Наскоро момче и момиче на по 15 години бяха обвинени в убийство и пратени в предварителния арест след смъртта на тяхна съученичка, ударена силно и после хвърлена в Сена, където се удавила - грозно, смразяващо произшествие, което шокира обществото.

Проблемът с насилието сред младите "изобщо не бе взет под внимание - Макрон, както всеки път, произнася речи и нищо друго не се случва", коментира за АФП председателят на дясната партия "Републиканците" Кристиан Жакоб.

Марин льо Пен е смятана за по-добра в сферата на сигурността

От своя страна, заради "ежедневната хроника на едно обикновено варварство", водачът на групата на "Републиканците" в Сената Брюно Ретайо предложи в четвъртък "революция в наказателното право" с "присъди от кратко лишаване от свобда като в Нидерландия". А генералният секретар на тази партия Орелиен Прадие призова да се въведат за "младите престъпници (. . .) наказания чрез зачисляване на военна служба".

Нещо може би по-тревожно с оглед амбициите му да бъде преизбран: Макрон не успя да спечели повече доверие от предводителката на крайнодесните Марин льо Пен, победена от него във втория тур на президентските избори от 2017 г., която се очертава като негов основен съперник във вота през 2022 г.

Според публикувани данни от анкета на института "Елаб" за телевизия Бе Еф Ем 44 на сто от французите смятат, че ръководителката на партия "Национален сбор" би се грижела за сигурността по-добре от държавния глава, 38 на сто - нито по-добре, нито по-зле, и едва 18 процента, че би действала по-лошо.

В този аспект назначаването на Жералд Дарманен за вътрешен министър през юли не даде очаквания резултат.

Действията на този някогашен възпитаник на десния президент Никола Саркози, който се съюзи през 2017 г. с Макрон и който трябваше да държи под контрол ситуацията в сферата на сигурността, бяха засенчени от полемики, биене в гърдите и съдебно преследване - той е обвинен в изнасилване от бивше момиче на повикване заради предполагаеми събития от 2009 г.

"Мисля, че Дарманен обръща всичко на бардак", заявиява един министерски съветник, според когото той "поражда негативни реакции".

В началото на май се очаква да бъде представен план за борба с бандитското насилие и според обкръжението на премиера Жан Кастекс в близките дни той ще направи важно изявление по този проблем.

Колкото до държавния лидер, той смята до 2022 г. да прокара две инициативи, загатва един съветник: "помирение с най-уязвимите", с други думи търсене на консенсус, но също така - и най-вече може би - държавата да си върне контрола в областите, където има изключителна компетентност, "тъй като сме свалили гарда от 20-30 години. Хората вече не издържат".