Историята показва, че обществата, които преживяват хаос и дезинтеграция, често търсят изход в  религиозните институции като единствена алтернатива. Такъв е случаят след разпадането на последната нововавилонска династия пет века преди Христа. По това време персийският цар Кир нахлува в Иран, а първосвещениците на храма на Мардук се превръщат в господари на окупирания Ирак, т.е. на Двуречието. По подобен начин днешните аятолласи, тръгнали навремето от свещения град Кум, превърнаха една потисническа монархия в двойно по-репресивна религиозна република. В пълен контраст с шиитското духовенство в Иран, което сега се занимава с атомната програма и ракетите, духовниците от иракския шиитски център Наджаф са се посветили единствено на религиозния култ. Защото иракският шиитски предводител твърдо се придържа към правилото, че ролята на моллите е преди всичко в предоставяне съвети и наставления по религиозни въпроси на поклонниците, които се стичат към гробницата на имам Али.

След Саддам Хюсеин Ирак също сподели съдбата на други страни, изпадвали в дълбока криза на политическите елити. И тук връх взеха религиозните институции и партии. Някои от тях обаче проявиха политически разум. По-конкретно шиитският духовен водач Али ал Систани изигра ключова роля за избягването на кръвопролития, призовавайки сънародниците си към сътрудничество с американците в общ интерес. По такъв начин бе избегнато превръщането на страната в  терен на различни сили вътрешни и външни  за разчистване на сметките с Америка.

Ал Систани категорично застана и на страната на иракските младежи, които в течение на повече от година протестираха срещу корумпираните управници и проиранските  въоръжени милиции, прочули се с жестоките репресии срещу съперниците си от ИДИЛ.  Затова е закономерно, че Организацията на обединените нации се обърна пряко към него в усилията си да намери изход от задънената улица, в която е изпаднала страната. Сред обсъжданите въпроси  между Ал Систани и представителката на ООН В Ирак Жанин Хенис-Пласкар е и създаването на независима избирателна комисия от съдии и прокурори , която да наблюдава  предсрочните избори в края на тази година, които следва да се проведат в съответствие с нов и справедлив изборен закон и дават възможности на новосъздадени партии.

Ал Систани е достоен представител на шиитската традиция в Наджаф, която ограничава властта на духовенството до религиозния култ, без да навлиза на територията на светските власти ( вилая-е-факих). Според това учение, легитимността на правителството на страната произтича от подкрепата на избирателите, а не от някакъв друг източник.

Иран е гневен на папата

Официалната иранска преса отрази скъпернически посещението на папа Франциск в Ирак. Коментари за събитието от страна на официални лица не липсваха. Но повечето от тях идваха от местните медии, финансирани от властта. Докато по-либералните медии писаха, че посещението е израз на значението на диалога и мира между религиите, консервативните от типа на "Кайхан" и "Ресалат" предпочетоха да изтъкнат ролята на проиранските милиции, които били създали подходящи условия за посещението. В тях, естествено,не бе пропуснато да се съобщи за  бомбардировката на американската база „Айн ал Асад“ два дни преди посещението, която напомни за иранското влияние в страната, наред с традиционните послания, адресирани до Вашингтон.

Всъщност, Иран е сериозно притеснен да не загуби влиянието си в Ирак, прокарвано с помощта на въпросните милиции и политически партии. В становище, публикувано от новинарската мрежа на Ен Би Си изтъкнатият иракски анализатор Хайдар ал Куии пише, че срещата на папата с Ал Систани може да допринесе за укрепване на страната му и на нейните демократични институции.

Не е тайна, че Ал Систани отказа да приеме на два пъти бившия президент Махмуд Ахмадинежад и бившия шеф на Съвета на моллите Хашеми Шахрауарди, считани за представители на консервативното крило. Същевременно, той прие представители на реформаторското крило, като иранския президент Хасан Роухани, външния му министър Мохамад Джавад Зариф и бившия ирански президент Хашеми Рафсанджани.

Съперничеството между двата шиитски центъра

Налице е открита конкуренция на иранския шиитски център Кум и иракския в Наджаф. Докато първият призовава духовниците да играят основна роля в политическото ръководство на страната, последователите на Ал Систани наблягат на консултативната роля на джамията. Асошиейтед прес цитира шиитския духовник Мохамад Али Бахр ал Улум, който заяви, че посещението на папата "несъмнено ще повиши значението на Наджаф". Това се признава дори от някои ирански журналисти. Както писа Махди Насири в Туитър,  срещата между папата и Ал Систани показва, че "традиционната" школа в Ирак е надминала уж модерната школа в Иран в прочита си на новите глобални явеяния и промени и в религиозната дипломация.

 Липсата на официални ирански изявления за папската визита насочи вниманието и към директора на иранската програма в "Института за Близкия изток" Алекс Уатан Хава, който публикува туит за "шумното мълчание" на официалния уебсайт на Хаменей по този повод, заявявайки, че „религиозните лидери в Ислямската република винаги са били недоволни от всички шиитски лидери, които не споделят принципа за „вилая-е-факих.“ Според него, Ал Систани никога не е подкрепил публично монополизирането на властта от моллите, предпочитайки да поддържа баланса между религия и политика. За него със сигурност може да се каже, че никога не е правил избор в полза на политическа власт, която е готова да използва религията в ущърб на бъдещето на страната. Четиридесет и две години след победата на хомейнитската революция, ислямът е напълно политизиран и това отблъсква хората от религията, според Хава. И обратното – балансираният подход на Ал Систани му е спечелило голямо уважение от вярващите. "Папа Франциск искаше да се срещне с духовник и затова той избра да посети Ал Систани; ако искаше политическа среща, той можеше да предпочете да се срещне с Хаменей", твърди експертът.

Папата не е добре дошъл в Иран

Папата не може да бъде добре дошъл в страна като Иран, в която християните, евреите и другите религиозни деноминации се сблъскват със системна правна дискриминация и социална сегрегация. Това е така, защото законът забранява публичното проповядване на която и да е религия с изключение на шиитския ислям. Не са редки случаите, когато християни са затваряни или осъдени на смърт само за упражняване на своя религиозен култ. През последните четири десетилетия силите за сигурност ликвидираха голям брой християнски свещеници.

Единствено иранският режим е притеснен от тази първа историческа среща между главите на католическата църква и на иракската шиитска общност. Това притеснение е очевидно от момента, в който Ватикана обяви за предстоящото посещение в Ирак. В Кум вестта бе възприета като унижение за аятолласите, които в течение на четири десетилетия полагат усилия за религиозно първенство и финансова  мощ на Ислямската република, считаща себе си  за единствен законен представител на шиитите в света. Съответно, близките до Хаменей среди, въпреки опитите им да покажат прагматизъм и дипломатически умения, не можаха да скрият обидата. Няколко месеца преди посещението и като първа реакция на съобщението на Ватикана, Хусейн Шариатмадари, представител на върховния лидер Хаменей, публикува статия в органа на „ястребите“ - вестник "Кайхан", в която разкритикува Ал Систани, за това че е приел в дома си специалния пратеник на генералния секретар на нациите Обединени в Ирак Жанин Хенис -Пласкар. Аргументът му бе, че срещата е била преди парламентарните избори в Ирак и по този начин представлявала намеса на Запада в суверенните дела на тази страна. В действителност, аятоласите бяха подразнени преди всичко от предложението на Ал Систани ООН да осъществи пряко наблюдение за провеждането на иракските избори, което бе изтълкувано като опит от страна на Наджаф да протестира срещу манипулирането им от страна на Иран. Най-крайни бяха обвиненията от страна на члена на Върховния съвет на културната революция шейх Али Акбар Рашад, който обяви, че папата, който твърди, че защитава християните, всъщност е екстремист, нарушаващ междурелигиозния диалог, и го призова да посети Йемен, чието население се изтребвало с „християнски“ оръжия.

Тук трябва да припомним, че иранският режим винаги се е стремял да ограничи популярността на Ал Систани, заплашвайки го, че ще последва съдбата на шейх Хюсеин Али Монтазери, прекарал последните 20 години от живота си под домашен арест поради отказа от доктрината за „вилая-е-факих“. За щастие, досега усилията на аятоласите от Кум за намиране на алтернатива на иракския шиитски предводител не се увенчаха с успех. С новия си дипломатически успех Ал Систани още повече укрепи позициите си сред иракските шиити, демонстрирайки своята независимост от съседен Иран. Нещо повече – все повече се увеличават последователите му дори в Ислямската република.