Тази есен на литературния свят вече има нов безапелационен фентъзи феномен – мрачният роман „Алхимизирани“ от СенЛинЮ, който покори класациите и се превърна в една от най-обсъжданите книги в TikTok, Bookstagram и читателските общности онлайн за 2025 г.
По-малко от месец след излизането си на английски език книгата вече е налична и на български в луксозно издание от над 1200 страници с твърди корици, цветни порезки и специална илюстрация от световноизвестната художничка Avendell.
СенЛинЮ е добре позната на читателите с произведенията си, публикувани онлайн, които са прочетени от повече от 20 милиона потребители. С „Алхимизирани“ тя направи своя смайващ дебют в традиционно публикуваната литература и предизвика експлозивни реакции още с обявяването на произведението, а филмовите права за книгата бяха продадени за 7-цифрена сума.
Мрачен, многопластов и дълбок, „Алхимизирани“ е фентъзи роман, който ни запраща в свят, разтърсен от последиците на жестока гражданска война.
Внимание, тази книга има 100% опасност да разбие сърцата ви!
Някога Хелена Марино е била една от най-обещаващите ученички в Алхимичната кула и лечител с огромен потенциал. Сега тя е враг на мракобесния нов режим в Паладия.
Последната надежда на Съпротивата е мъртва. Всички приятели и съюзници на Хелена са брутално избити от Върховния некромант Мороу и неговите подчинени от гилдиите – новия елит на Паладия. А Хелена е тяхна пленница, лишена от способностите си на алхимик.
Появата ѝ поражда поредица от необясними въпроси. Според архивите, по време на войната Хелена е била обикновен лечител. Но тя страда от необяснима форма на амнезия, а спомените ѝ изглежда са били майсторски заличени от алхимик с изкусни способности.
Ала какви тайни могат да крият трънливите пътеки на ума на толкова незначителна жена като нея?
Хелена е изпратена в разпадащото се желязно имение „Спайърфел“, за да бъде подложена на поредица от процедури, които целят да отключат ума ѝ. Неин надзирател там е Върховният губернатор – Кейн Ферън. Най-довереният генерал на Мороу, прославил се по време на войната със своя кръвожаден нрав и смъртоносни умения и някогашен съперник на Хелена от времето на обучението им за алхимици.
Захвърлена в реалност, в която смъртта е милостива мечта, Хелена ще трябва да стори всичко по силите си, за да съхрани последните останки от Ордена на Вечния пламък. За да го направи, тя ще трябва да разгадае загадката на собствения си ум, да се върне назад към най-болезнените моменти от войната и да надникне зад маската на надзирателя си. Там, където истината я очаква заедно с болка, прах, разбито сърце и невиждани жестокости, много по-лоши от смъртта.
СенЛинЮ печели титлата „виртуоз на мрачното фентъзи“ с този болезнено красив разказ, в който надеждата е „роза посред гробище“. Крехка искра, съхранила в себе си пламъка на бунта, който само чака да бъде разпален.
Епична, мащабна и всепоглъщаща, „Алхимизирани“ е жестока симфония, чиито железни ноти оставят кървава диря по читателското сърце. Роман с готически нотки, който кове нови закони в съвременния фентъзи жанр и предлага изящен коментар на безсмислената жестокост на войната.
* * *
Из „Алхимизирани“ от СенЛинЮ
Пролог
Понякога Хелена се питаше дали още има очи. Тъмнината, която я заобикаляше, никога не свършваше. Отначало мислеше, че ако чака достатъчно дълго, рано или късно щеше да зърне някаква искрица светлина или пък щеше да дойде някой. Но колкото и дълго да чакаше, пак не се появяваше нищо.
Само безкраен мрак.
Имаше тяло – усещаше го, обвито около нея като клетка, но никакво количество усилия или решимост не можеха да го накарат да помръдне. Носеше се в нищото, бездейно и безпомощно, освен в миговете, когато ударите го караха да подскача – внезапни приливи на електричество, които я обхващаха цялата, започваха от шията ѝ и караха всичките ѝ мускули да се вцепенят от напрежение. Изчезваха също толкова внезапно, колкото се появяваха. Те бяха единственият ориентир, който ѝ даваше да разбере, че е изминало някакво време.
Предназначението им беше да попречат на мускулите ѝ да атрофират напълно, докато беше в стазис. Хелена си спомняше тази подробност. Спомняше си и че беше пленена тук като затворник, когото искаха да съхранят, но един ден някой щеше да дойде при нея.
Отначало измерваше времето между електрическите удари, за да определи колко често се случваха. Броеше секунда по секунда. Десет хиляди и осемстотин. На всеки три часа, неизменно. Винаги едно и също. После започна да брои ударите, но числото нарастваше все повече и повече, докато тя не спря – боеше се да разбере.
Налагаше си да съсредоточава мислите си върху други неща, не очакването. Не тази безкрайност. Не мрака. Трябваше да чака, затова придоби навици, с които да поддържа ума си буден. Представяше си как излиза на разходка. Високи скали и небе. Припомняше си отново всички места, където бе обикаляла преди. Всички книги, които бе чела.
Трябваше да издържи. Да остане нащрек. Така щеше да бъде готова. Трябваше да бъде готова.
Нямаше да се остави да се изгуби в мрака.
Още по темата
- "Откакто навърши петнайсет, Хейзъл живееше така, все едно е на трийсет. Или по-скоро на седемдесет..." (ОТКЪС)
- "Ако искам да съм сигурна, че ще стана съпруга на граф, Вихра, трябва да съм приказна във всеки един миг!" (ОТКЪС)
- "Съпругът ѝ е способен на подобни жестове на щедрост и любов и също така на моменти я кара да желае смъртта му" (ОТКЪС)
- "И все пак смартфонът ми сякаш тупти там като пръстена на Ам-гъл" (ОТКЪС)
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
