Двама американски военни ветерани публикуваха книга, в която предричат Третата световна война. В техния сценарий тя ще избухне между САЩ и Китай след 13 години. Това може да бъде фантастика или достоверно предупреждение. Несъмнена реалност обаче е, че втората Студена война е вече тук.

Последната ѝ проява дойде снощи - Русия изтегли посланика си от Вашингтон "за консултации", след телевизионно интервю на американския президент Джо Байдън, който заплаши, че руският му колега Владимир Путин "ще плати цена" заради докладвана от разузнаването руска намеса в президентските избори в САЩ през миналата година. Байдън отговори положително и на въпрос дали смята Путин за "убиец". Путин (68 г.) днес отговори на 78-годишния Байдън с многозначителното: "Бъдете здрав" и го посъветва, когато оценява други страни и лидери, да се види в огледалото.

Руските медии днес разсъждават дали ще се стигне до скъсване на дипломатическите отношения, а финансираната от правителството на САЩ "Свободна Европа" коментира, че отношенията между Вашингтон и Москва са вече толкова лоши, колкото през Студената война, завършила с разпада на някогашния Съветски съюз, поглъщането на неговия блок от НАТО и ЕС, и превръщането на САЩ в единствена суперсила. 

Какво трябва за една Студена война? Вече го знаем от опит. Трябват най-малко две ядрени суперсили, военнотехническо равновесие между тях и обединяващ ги страх то да не се наруши. Пръстът е непрекъснато на спусъка, но никой не смее да го дръпне, защото всички знаят, че това ще бъде краят на света. Успоредните на този централен сюжет включват: надпревара във въоръжаването, регионални прокси конфликти, пропагандна война, патриотично възпитание и репресии у дома, желязна завеса - една метафора материализирана в граници с бодлива тел и бетонни стени, където се стреля без предупреждение. 

В предишната Студена война имаше предпазни механизми за намаляване на напрежението - Хелзинкски процес и Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (има я и днес, макар ползата от нея да става все по-съмнителна), договори за контрол на въоръженията, мерки за доверие и взаимен контрол. Част от тях вече не работят (например договорите за ракетите с малък и среден обсег и "Открито небе"). Появиха се нови оръжия, които Първата студена не познаваше - например кибератаките, които позволяват да се шпионира и парализира противникът, дроновете, които разузнават и нанасят удар, без да се рискува човешки живот, стелт технологиите, които правят носителите на ядрено оръжие невидими за радарите и хиперзвуковите ракети, които намаляват в пъти времето за реакция от противниковата страна. 

Има и още съществени разлики. Вече имаме ясен победител от Първата студена - това е Западът. Неговата победа доведе до 30 трудни и унизителни години за Изтока. Неговата главна суперсила, Съветският съюз, сателитният ѝ военнополитически блок се разпаднаха. Главният приемник на Съветите, Русия все още остава ядрена суперсила, но икономически дори не е регионална сила, а глобално далече отстъпва на Китай, който според прогнозите ще бъде най-голямата икотномика в света след само седем години. Китай се воъръжава усилено с нескритата амбиция за глобална хегемония. Болката от поражението на Изтока подхрани национализъм и реваншизъм - не само сред руснаците, но и сред бившите им източно- и централноевропейски сателити, които станаха част от победилия Запад, но още са далече от това изцяло да се ползват от благата на "Стара Европа".

През Първата студена имаше ясна географска и идеологическа граница между противопоставящите се лагери. Сега между тях има неясни сиви зони, в които те водят борба за надмощие - бившите съветски републики в Европа, Западните Балкани, страни като Сирия, Либия, Йемен, Венецуела. Китай вече успя да измести Русия като покровител на ред бивши европейски колонии в Африка, протяга ръка към изгладнелите за инвестиции Източна и Централна Европа.

Освен ясна граница, през Първата студена от двете страни на желязната завеса имаше и желязно единство. Днес го няма. На негово място има компании по интереси, в които възникват периодични противоречия. До 1989 г. Москва разполагаше със съюз, в който командваше безпрекословно. Всеки опит за съпротива беше бързо и безжалстно смазван - 1956 г. в Унгария, 1968 г. в Чехословакия. Днес в Кремъл нямат този комфорт. Освен своята бойна готовност, Русия трябва да поддържа и верига от замразени конфликти в съседните си бивши съветски републики, за да ги държи в зависимост - Украйна, Грузия, Молдова. Тя трябва за харчи милиарди, за да поддържа приятелски режими в страни като Венецуела и Сирия и скъпоплатени наемници в Либия и в Централноафриканската република, за да се състезава за глобално присъствие. САЩ, макар и с отбранителен бюджет, многократно надвишаващ и руския, и китайския, вече нямат търпение да приключат с военните си ангажименти в Ирак и Афганистан и се готвят за нова конфронтация в Индийския и Тихия океан с Китай.  Икономическата отдавна е в ход.

Тръмп разклати и единството, и доверието в НАТО, обявявайки я за "остаряла"; главният му опонент, френският президент Еманюел Макрон, на практика потвърди оценката на Тръмп, като обяви "мозъчната смърт" на алианса; Турция, с вторите по големина въоръжени сили в него, се намеси военно в Сирия и в Либия, без да се консултира със съюзниците и дори в сблъсък с някои от тях (Франция); тя пък неофициално помагаше на единия от враждуващите либийски лагери срещу други натовски съюзници (Италия и Турция), Турция и Гърция бяха пред война миналото лято заради териториален спор в Източно Средиземно море; европейски лидери от тежка категория (Ангела Меркел, Франсоа Оланд, Еманюел Макрон) ясно заявиха, че Европа вече не може да разчита 100% на САЩ за сигурността си и трябва да се грижи за нея сама; същите, успоредно със санкциите, се стремят да продължават диалога и бизнеса с Москва, въпреки че това става все по-трудно. Европейският съюз, следвоенният проект на мира и обединението, за първи път в 70-годишната си история загуби държава членка с Брекзит.

В Първата студена Западът победи без нито един изстрел благодарение на ясното си предимство както в икономиката и в стандарта на живот, така и в свободата и човешките права. Западът, начело със САЩ, беше световният морален лидер. Съпротивата на Изтока се крепеше изключително на военната сила, политическия диктат и пропагандата.  Днес западното лидерство е под въпрос - особено след Тръмп и пандемията; след финансовите и икономическите кризи от 2008 г. насам и след миграционната криза, раздрусали здраво традиционните елити и извели от двете страни на Атлантика начело сили, нямащи нищо общо с някогашното западно лидерство; след съмнителните резултати от т.нар. "Арабска пролет". В пораженията от коронавируса, темповете на здравно и икономическо възстановяване и във ваксините, които са най-актуалните полета на съревнование днес, ясен победител още няма.

През Първата студена Европа беше в центъра на световната политика. Вече не е. И все по-малко ще бъде - и икономически, и политически, и военно. Този център се измести в Тихия океан, между Китай и САЩ. Относителният дял на Европа в световното население, производство и търговия намалява и ще намалява.

Първата студена завърши в началото на интернет. През нея пропагандните битки се водеха в аналоговия свят. Вече се водят в дигиталния. В първия държавите  можеха почти изцяло да контролират сферата си на информационно влияние, която съвпадаше с националните граници. Във втория те не могат да правят това, или поне започват едва сега да се опитват с прохождащата регулация, на социални мрежи, платформи и търсачки. В Първата студена Западът убедително спечели пропагандната схватка, принуждавайки Изтока да разчита главно на губещите стратегии - цензурата и репресията. Без те за са изчезнали от източния арсенал, днес сме свидетели на резултатността на руската пропаганда и дезинформация на запад, особено в по-източната част на Запада.

И най-сетне, Първата студена беше войната на следвоенните поколения. Споменът за Втората световна беше още пресен. Едва започваше да се говори за "края на историята" и за световната победа на либералната демокрация, за глобален ред и глобално управление, които, в крайна сметк,а не се състояха. Тези поколения на Запад все още бяха готови да воюват и да понасят несгоди, да жертват нещо, за да защитят полученото от следвоенното възстановяване. Не може да се каже същото за днешните, които получиха благата, правата и свободите наготово - дори в по-малко разглезената, по-неомекналата, по-малко консуматорската източна част на Запада.

Такова изглежда, горе-долу положението в началото на Втората студена. Трябва да се готвим за познати неща. Но не можем да изключим изненади. И да се молим да не бъдат "горещи".