Въпреки че Дъглас Адамс е смятан за един от най-даровитите модерни автори с огромно въображение, той многократно е признавал, че усеща писането като изтезание и даже си е оставял бележки, в които да си напомня, че накрая ще изпита удоволствие.

"Писането не е чак толкова лошо, след като преодолееш тревогата. Забрави за тревогата, просто продължавай да го правиш. Не се притеснявай за лошите парчета. Не се вторачвай в тях." Това са част от указанията, които авторът на "Пътеводител на галактическия стопаджия" пише към самия себе си, разказва "Гардиън".

"Писането може да е приятно. Атакуваш го, не го оставяш то да те атакува. Може да изпиташ удоволствие от него", се самоубеждава Адамс.

Тази интересна бележка е част от книга за писателя - с много документи, непубликувани негови писма, поеми, идеи, чернови, бележки от архива на починалия през 2001 г. на 49 години Адамс.

Книгата, която е финансирана чрез дарения, хвърля светлина както върху процеса на създаване на най-прочутата работа на Дъглас Адамс "Пътеводителят на...", така и върху негови нереализирани проекти.

Има доста документи, които разкриват колко ужасен е бил процесът на писане за Адамс.

"Мисля, че писането беше мъчителен процес за него, не през всичкото време, но когато беше трудно, беше истински трудно", казва сестрата на твореца Джейн Трифт.

В друга своя бележка Адамс пише: "Днес съм напълно отвратен от идеята да пиша. Не съм написал нищо от два дни и това също ме кара да се чувствам отвратен."

След което продължава с тотално отричане на основните персонажи в "Пътеводителят": "Артър Дент е тъпак, Не ми е интересен. Форд Префект е тъпак. Не ми е интересен. Марвин е тъпак. Не ми е интересен...." И накрая заключава и че цялата книга е тъпа и не му е интересна.

В архива има записани и идеи на писателя, които вече са действителност - е-търговията, онлайн залаганията и т.н. Седем години преди появата на Kindle Адамс пише: "Истинската електронна книга ще бъде самостоятелно устройство, което ще може да се свързва безжично с мрежата".

Всичко това обаче не изненадва семейството му. Брат му Джеймс Трифт разказва как когато ходели на кино или на театър заедно, след това, докато обсъждали видяното, винаги се оказвало, че Дъглас Адамс е възприел нещата доста различно от останалите.

"Той имаше способността да гледа на света от различен ъгъл. Чак днес разбираме, че е виждал света след 20 години", казва Джеймс.

Сестрата на писателя Джейн уточнява, че не става дума за опити за предсказване на бъдещето. "Идеите му идваха от неговото развълнувано "Това е, което искам да видя", обяснява тя.

Заглавието на книгата е "42". Всеки фен на Адамс знае какво означава това число.