Може ли отчитането на резултатите да се окаже най-големият препъникамък за парламентарните избори на 4 април?

По всичко личи - да. Като причините за това са комплексни и в до голяма степен описани в писмо от държавната фирма, която брои гласовете - "Информационно обслужване" (ИО) - до Централната избирателна комисия (ЦИК). Предстои ЦИК да разгледа съдържанието на писмото на редовното си заседание. Но ако комисията не намери решение, то се предполага намесата на Народното събрание, което обаче не заседава и трябва да се събере този четвъртък само, за да се разпусне. Освен ако не бъде свикано извънредно заседание в следващите два дни. Пред Клуб Z от ГЕРБ коментираха, че вариант с ново отваряне на Изборния кодекс в тези срокове е невъзможен. Своята роля в тази история имат и политическите партии, които излъчват членовете на секционните избирателни комисии (СИК), както и финансовото министерство. 

Къде са проблемите?

Както стана ясно, проблемите са много, но всички те заедно водят до невъзможност от страна на ИО да се впише в законовите рамки за обявяване на резултата от вота до 4 дни след произвеждането му - каквото е изискването в Изборния кодекс. В случая с парламентарни избори 2021, които минават под знака и на COVID-19, и на масов машинен вот обаче имаме а) увеличен брой мобилни секции, б) огромен по обем и сложност протокол, в който ще се нанасят данните и от хартиеното гласуване, и от това с устройствата, в) повече участници в изборите, повече кандидати, повече избирателни секции в чужбина спрямо последните избори за НС.

Това отбелязват в писмото си и от държавното предприятие преброител. Оттам са изчислили, че обемът на числата, които трябва да бъдат обработени в Районните избирателни комисии (РИК) се е увеличил до 400% в сравнение с предишния парламентарен вот. Отчитат и увеличен обем на обработваните данни от СИК с 200%, което "предполага и множество възможности за допускане на технически грешки от страна на СИК и съответно множество итерации при изчистването на тези несъответствия".

"Общият брой на числата, които предстоят да бъдат въведени в изчислителните пунктове (ИП) към РИК е 10 376 245, като това е обемът при положение, че не се допуска нито една техническа грешка от нито една СИК или оператор", посочват още от ИО.

От дружеството смятат, че ще се справят със задачата за 5 до 7 денонощия, но не по-малко. В същото време според Изборния кодекс: "ЦИК обявява получените гласове и разпределението на мандатите между партиите и коалициите не по-късно от 4 дни след изборния ден" и "ЦИК обявява имената на избраните народни представители не по-късно от 7 дни след изборния ден".

Още, и още, и още...

Какво в детайли усложнява изборния процес и обработката данните:

Заради големия брой на карантинирани избиратели и такива поставени в принудителна изолация се очаква създаването на голям брой подвижни избирателни комисии. Това само по себе си вече е проблем. Според последните данни от Единния информационен портал за коронавируса към момента под карантина са 59 559 души. Числото ще се променя до деня на вота, въведените от днес нови мерки може и да го намалят, но при всички положения пак ще става въпрос за хиляди избиратели, съответно увеличен в пъти брой мобилни урни, които пък трябва да бъдат обслужени от членове на СИК. Сроковете за заявка за мобилна урна са до края на месеца, като после общините трябва да извършат ред действия по верифициране, обратна връзка и пр,. за да създадат въпросните комисии. Партиите обаче са тези, които трябва излъчат членовете на СИК за подвижните секции. Към момента няма обобщена информация за предложенията на формациите.

Имаме и най-големия до момента брой създадени секции за гласуване извън страната - около 470, като според източници на Клуб Z в Министерството на външните работи изпитват недостиг на финансови средства за обезпечаване на процеса, възлизащи на около 1,5 милиона лева.

Машинно гласуване ще бъде проведено в над 2/3 от образуваните секции в страната - общо 9390. За проблемите с машините - след малко.

Партиите и коалициите, регистрирани за участие в изборите, са увеличени с 50% спрямо 2017 г. - 30 за предстоящите избори спрямо 20 през 2017 г.

Кандидатите за народни представители, регистрирани през 2021 г. (6989) са с 48% повече от регистрираните през 2017 г. (4718).

В обобщение - комулативно всичко е в повече от всички избори, произвеждани досега.

Машините и протоколът

Както Клуб Z писа, едно от най-стресиращите изборната администрация неща на този вот е протоколът с резултатите.

"Броят страници на СИК протоколите, които трябва да бъдат сканирани, е от 14 страници А4 до 20 в РИК с най-голям брой мандати", отбелязва в писмото си и ИО.

От членовете на секционните комисии се изисква въвеждане на данните от гласуването с бюлетини, данните от гласуването на машина и отделно тяхното сумиране за всяка една клетка в разпределението на действителните гласове, както и въвеждането на преференциите.

При протокола обаче "мачът с свирен". Той е одобрен от ЦИК, като следва буквата на закона, без никакво отклонение - ИО да не може да гледа отделно протокола от машинния вот от разултата от хартиените бюлетини. В случая с този протокол дори от ЦИК признават, че са възможни масови човешки грешки при преноса и сумирането на данните от страна на членовете на СИК. От ИО пък споделят за опит от минали избори, при който един протокол може да бъде връщан и по 10 пъти, докато сработят контролите - става въпрос за избори, които се провеждат в нормална обстановка, каквато настоящата не е.

7 нощи...

В заключение от ИО обобщават, че въвеждането на гореописаните близо 10,4 милиона числа "ще отнеме приблизително между 14 и 51 часа за различните РИК". И то с увеличения състав на екипите, като в това не е включено времето за отстраняване на техническите грешки в протоколите на СИК, неравномерното пристигане на комисиите, разпечатването на различните приемо-предавателни разписки и документи, сканирането на протоколите и останалите дейности, изпълнявани в изчислителните пунктове към РИК.

Изчисляването към ЦИК , при 70 оператори, ще е над 164 часа (близо 7 денонощия), и то при пълна заетост. Ако операторите бъдат увеличени до 100 (подобно на предходни избори и което е максимално възможното предвид наличните помещения), времето за повторно въвеждане при пълна заетост ще бъде в рамките на 115 часа (близо 5 денонощия).

Отделен проблем е и вероятността за скупчване на изборна администрация в РИК-овете в по-големите райони на страната, в противовес на анти COVID мерките - заради поправките на сгрешените протоколи. Грешките в протоколите пък вероятно ще бъдат хващани и от наблюдателите на партиите още в самите СИК. С други думи, целият изборен ден вероятно ще бъде съпроводен със скандали. 

Има ли решения?

Както стана ясно, протоколът вече не може да бъде променен. Малко вероятно е и парламентът да реши да удължи времето за обявяване на резултатите. Затова се обмисля вариант за засилване на капацитета на РИК с технически персонал, който да помага за обработването на протоколите още на ниво секции - преди да стигнат до районните комисии. За целта обаче трябва да бъде заделен нов финансов ресурс за наемането на такива хора. Сега топката е в полето на финансовия министър Кирил Ананиев, предвид факта, че план-сметката за произвеждането на тези избори вече бе одобрена от Министерския съвет.

Най-важна обаче остава ролята на самите участници в изборната надпревара, които да излъчат достатъчно компетентни членове на секционните комисии, които да се справят с натоварването на тези извънредни на практика избори, така че да се минимизира възможността от допускане на грешки в и без това сложния протокол.