На фона на кронавирусната пандемия, страховете от нови щамове и и трескавото пазаруване (разбира се) в последния момент, не са много тези, които се сещат, че след вероятно само няколко месеца ще сме изправени пред още един проблем – как ще гласуваме. Имаме обаче и добра, в кавички, новина. Защото не само гражданите не се вълнуваха от този въпрос, а доскоро и властта, и опозицията.

В резултат: въпросите са повече от отговорите. Най-големият от които към момента е как карантинираните гласоподаватели ще упражнят правото си на вот на предстоящите напролет парламентарни избори - и то покрай въведеното, макар и формално, задължително гласуване.

Вместо увод

Дебати по тези въпроси в парламента не се води. Проучване на Клуб Z сред парламентарните групи показа, че все още няма готовност за нови законови изменения. Има неофициално подхвърляне на идеи. От ГЕРБ се пазят от такива с оглед препоръките на Венецианската комисия да не се „отваря“ Изборният кодекс (ИК) поне половин година преди изборите. А ИК бе отворен (и затворен) съвсем наскоро – когато бе решено, че вместо само с машини ще гласуваме хибридно – с машини и с бюлетини – по избор. Не са водени предварителни разговори и с опозицията.

Непредвидимостта на ситуацията се допълва от два фактора: първият – че датата за вота все още не е сигурна, а вторият – разпространението на COVID-19.

Както е известно, президентът Румен Радев, който издава указа за датата, първоначално обяви, че няма да се възползва от конституционното си право да я отложи с до два месеца от края на мандата на действащия парламент и посочи първата възможна според основния закон дата - 28 март. После от екипа му допуснаха, че отлагане може и да има – в зависимост от пандемичната обстановка. Наскоро обаче Радев отново даде заявка, че изборите ще са през март.

Към момента неясен остава и броят на хората, които евентуално ще дадат положителен резултат за COVID-19, при все, че се очаква той да нарасне с приравняването на антигенните тестове с PCR тестовете. Очакванията са за увеличаване (според собственици на частни лаборатории – с 25%), а с това и не само на броят на заразените, но и на техните контактни лица. Т.е. на поставените под карантина.

Неясно, разбира се, е и развитието на пандемията като цяло. Към датата на изборите, независимо от това ще има или не отлагане, няма да е ваксинирано пълнолетното население. Няма да е ваксинирано дори половината от него (в добавка – другата половина, според социологическите агенции, засега не смята и да се ваксинира).

Така стигаме до въпроса: 

И какво правим сега?

Разговаряхме с вицепремиера Томислав Дончев, който е отговорник за провеждането на изборите. Преди малко повече от месец по негова инициатива се създаде работна група, в която влизат и представители на здравните власти – Министерството на здравеопазването и РЗИ, и на Централната избирателна комисия (ЦИК). Целта – да се разработи адекватен алгоритъм за провеждане на избори в пандемична обстановка. 

„При избори в края на март нямаме никакво основание да смятаме, че пандемията ще си е отишла“, посочва Дончев. 

Какво е решено към момента: няколко неща, които са логични. 

ЦИК и здравните власти ще издадат инструкции за провеждането на изборния процес, в които се включва: спазване на физическа дистанция, носене на маски, ръкавици, дезинфекция на помещенията. „Няма да има хора, които ще чакат в самата секция, както беше обичайно да се редят на опашка, ще има максимална дистанция между членовете на СИК и гласуващите“, посочва Дончев. Обсъждано е и дали да не се купят пана от прозрачен плексиглас, които да разделят членовете на комисиите от гласоподавателите докато първите обработват документите им.

Машините – как се редуцира рискът? 

„Препоръката ще бъде дезинфекция на всеки, който гласува на машина, а не на самата машина, защото нямаме гаранция, че машината ще изкара и до обяд“, коментира Дончев.

Комисиите?

Проблем за партиите от години е да намерят членове за СИК, въпреки че на последните избори възнагражденията за тях бяха драстично увеличени. Сега обаче изборни експерти предлагат не само допълнително увеличение на средствата, а и формациите да въведат своеобразен възрастов ценз – като подбират само млади хора, които не са в най-рисковата COVID група. 

Все още няма взето решение за увеличаване с още на парите, но Дончев е предложил изборната администрация да попадне в приоритетните групи за ваксиниране. 

„Което няма да реши проблема докрай, защото до март не знаем ще разполагаме ли с толкова ваксини, че да ваксинираме допълнително 60 000 души изборна администрация“, посочи той.

Освен това – ваксинацията е доброволна.

Паркинги и стадиони

На въпрос възможно ли е организирането на секции в големи пространства на открито – като паркинги, стадиони, игрища и пр., какъвто опит има по света, Дончев отвърна: „Напълно е възможно и това да се случи. И този вариант ще обсъдим“.

Засега обаче не стои въпросът за увеличаването на броя на избирателните секции, особено там, където има голям брой гласоподаватели – именно заради проблема с членовете на СИК.

Голямата тема - как ще гласуват карантинираните

„Голямата тема са карантинираните лица. Очевидно добро решение няма. Български граждани в пандемията, лишени от право на глас - това няма как да се случи. Това е ограничаване на права – и то много сериозно, много чувствително – става дума за политически права“, коментира „голямата тема“ вицепремиерът.

Но решение по въпроса все още няма. Преди седмица от групата на Дончев са поискали от Външното министерство чрез посолствата ни във всички европейски държави, в които е имало избори тази година, да изпратят доклад по какъв начин там са решили проблема с карантинираните. Искането не е само за това, а за всички добри практики, свързани с провеждането на изборите в условията на пандемия. 

Един от възможните варианти е гласуване с мобилна урна. Такова гласуване има и сега – но според законодателството се прилага само за хора с трайно увреждане и след предварителна заявка. Така от една страна, за да се разреши и на хората, поставени в задължителна изолация, да гласуват с мобилни урни, трябва да има изменения в Изборния кодекс. Тоест, искат или не управляващите да го отварят отново – вероятно ще се наложи. Въпросът е как.

От ГЕРБ споделят за още една възможност – за изменение чрез т.нар. "извънреден закон", приет в началото на пандемията, когато държавата бе в извънредно положение, като част от правилата важат и в условията на "извънредна епидемична обстановка". Засега тя е до 31 януари, но правителството може да я удължава със свои решения. Тази законодателна опция обаче не гарантира, че отново няма да се появят всевъзможни искания за поправки в ИК „по другия начин“ - тоест с преходни и заключителни разпоредби.

Мобилните урни сами по себе си са проблем - дори и да предположим, че законодателството бъде изменено само в тази му част и без дежурните поправки и скандали около всеки „ремонт“. Става въпрос за десетки, а може би и стотици хиляди карантинирани лица, което означава, че а) трябва да се намерят екипи, които да доставят урните до тях, б) да се осигурят още мобилни урни, в) гласуването може да се проточи неясно колко дълго при ясно разписани срокове сега, г) за екипите също трябва да има гаранция, че няма как да се заразят.

„В пандемична ситуация трябва да се подготвим за ограничаване на избирателни права“, заявяват изборни експерти по повод на мобилните урни.

„Всички сценарии, които мислехме, в т.ч. подвижните избирателни секции, са свързани с риск. Мислено е по опцията членовете на подвижните секции да са ваксинирани или ако не са – да са със сигурност преболедували. Но според здравните специалисти това, че лицата са преболедували, не изключва съвсем ролята им те да са приносители на заболяването“, посочва Томислав Дончев.

По думите му „към момента няма вариант изключен по дефиниция“.

„Да, анализът показва, че по-скоро трябва да се отваря ИК. Наред с това за мен е лош вариант дори и по повод пандемията да се налага отварянето на кодекса два месеца или месец и половина преди изборите. Въпросът е репутационната щета и то не само вътре в страната“, посочва той (макар редица държави да измениха изборните си законодателства преди пандемията, заради избори през 2020 г., б.а.).

По думите му първо трябва „да намерим най-добрия вариант и съобразно него тогава да преценим дали има опасност да се наложи промяна в законодателството толкова рано преди изборите или може да бъде оформено с друг акт, който не изисква промяна на ИК“. И тук пак опираме до варианта с извънредния закон.

Що се отнася до гласуването по пощата - това е тема табу в България - и за власт, и за опозиция.

„Ако някой иска със сигурност да оспори резултатите от вота - то няма да има по-добър повод от това, че сме гласували по пощата форсмажорно - заради времената на пандемия. Тук нямаме нито предишни опити за това, нито политическо съгласие“, заявяват от ГЕРБ.