През 2020 г. десетки държави в света трябваше бързо да съобразят ключовото събитие в една демокрация - изборите - с пандемичната обстановка и мерките срещу нея. И ако в първите месеци на пандемията много правителства предпочетоха да отложат даден вот, през лятото на миналата година вече бе ясно, че COVID-19 няма да изчезне бързо и е нужен друг подход.

Международният институт за демокрация и изборна помощ (International IDEA), междуправителствена организация със седалище в Швеция и статут на наблюдател в ООН, представи в началото на тази година подробен доклад за мерките и резултатите от тях по време на 52 вота в 51 държави по света. Информацията е осигурена от местните изборни комисии и правителства.

Докладът се опитва не само да събере данни за конкретните методи за провеждане на вота, но и спазването на мерките и евентуалните резултати по отношение на пандемичната ситуация.

В Европа и по света

Северна Македония 

Южната ни съседка гласува предсрочно за ново правителство през юли, като отпусна на гражданите си три делнични дни за отиване до урните. Така избегна опашките и струпването на много хора на едно място.

В първия ден от работната седмица там гласуваха поставените под карантина, като членове на комисии със защитно облекло носиха урни до домовете на над 10 000 изолирани. Във втория ден гласуваха болните и тези, които излежават присъди в затвора, а на третия - всички останали. Секциите останаха отворени малко по-дълго - до 21 часа, за да се избегне струпване на хора.

Първоначално вотът беше определен за април, но заради разразилата се пандемия, се наложи да бъде отложен. 

Въпреки това активността беше ниска – само около 30%. Начело на правителството отново застана Зоран Заев. Той получи малко над 36% от гласовете срещу близо 35 на сто за опозицията и оформи коалиционно правителство с Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети и Демократичната партия на албанците. 

Румъния 

Северната ни съседка си избра ново правителство през декември, с най-ниския интерес към вота от началото на демократичните промени досега. Само 33% от имащите право на глас гласуваха, което означава, че две трети от румънските избиратели така и не са отишли до урните. 

Хората под карантина имаха възможност да гласуват с мобилни секции, като за да бъде изпратена, избирателите трябваше предварително да заявяват, че са в изолация. За останалите в изборния ден не бяха разписани извънредни мерки, освен общоприетите изисквания за носене на предпазни маски и ръкавици, миене и дезинфекция на ръцете и спазване на социална дистанция.

Според наблюдатели, които изтъкват пълните молове и незаинтересоваността на младите, не пандемията е била причина за ниската активност, а по-скоро разочарованието у избирателите как властта се справя с нея. Пример за това е, че при отворени молове, бяха затворени училищата и фермерските пазари на закрито, на фона на препълнени интензивни отделения. 

В крайна сметка парламентарните избори спечели опозиционната Социалдемократическа партия (СДП) с 30% от гласовете. Раздирана от скандали обаче и без желание на парламентарно представените партии да се коалират с нея, правителство състави управляващата Национална либерална партия (25%), чийто коалиционен партньор - либералната партия USR-PLUS, получи 19% подкрепа. 

Черна гора 

Черна гора пък си избра ново правителство през лятото с традиционно гласуване в един ден и без сериозни мерки, като по това време пандемията беше затихнала. Любопитното там обаче бе, че имаше рекордно висока избирателна активност - близо 74%. Това обаче се дължеше по-скоро на недоволството от закона за свобода на вероизповеданията, предвиждащ изземване на собственост на Сръбската православна църква, заедно с недоволството от тежката епидемична и икономическа обстановка. 

Управляващата Демократична партия на социалистите (ДПС) на президента Мило Джуканович се класира на първо място пред просръбския и проруски опозиционен блок "За бъдещето на Черна гора". Но на управлявалия близо 30 години Джуканович се наложи да отстъпи властта, след като водещите опозиционни сили - "За бъдещето на Черна гора", "Мирът е нашата нация" и "Черно и бяло", съставиха правителство заедно. 

Португалия

Португалия избра президент през януари. Макар да се размина леко с първата вълна, по време на тези избори страната имаше най-висока средна седмична заболеваемост и брой смъртни случаи на милион жители. А това доведе и до ниска за страната избирателна активност - около 40%. Повечето португалци смятаха, че изборите трябва да бъдат отложени. Строгият локдаун изискваше от тях да останат по домовете си, но в деня на изборите им се наложи да се насочат към урните с лични химикалки, маски и спазвайки социална дистанция. Хората в карантина и онези, които не желаеха дз анапускат домовете си, можеха да гласуват от вкъщи. Доброволци взеха бюлетините им и ги занесоха до урните. От тази възможност са се възползвали 13 000 души.

Изборите се проведоха в рамките на един ден, в който действащият президент Марселу Ребелу де Соуза беше преизбран за втори мандат с около 60% подкрепа.

Нидерландия 

Изборите се проведоха в рамките на три дни, холандците имат възможност да гласуват и по пощата, а избирателните секции имаха отделни вход и изход, за да се избегне струпването на хора. Изборите спечели премиерът в оставка Марк Рюте, който въпреки предизборната си кампания не се поколеба да засегне мерките и д аудължи локдауна, за да избегне третата вълна на пандемията.

Перфектно се справи с гласуването в пандемия и Израел

Всеки избирател получи по пощата картонче с номер, с адреса и с телефона на секцията, в която ще гласува. За болните имаше секции в сглобяеми помещения. За контактни на болни и за хора, върнали се от чужбина, имаше секции във временни помещения или палатки. 

Осигурени бяха маски, ръкавици и шлемове. Масите бяха с монтирани прозрачни прегради. Осигурена бе компютърна техника с четец. Пунктовете за гласуване бяха удвоени. В болниците, в старческите домове, в хотелите за карантинирани бяха пратени подвижни урни. 

Южна Корея - отделни часове за гласуване под карантина.

Една от първите страни, които проведоха национални избори в условията на пандемия, беше Южна Корея. На изборите през април миналата година хиляди гласоподаватели гласуваха въпреки карантината си. За тях бяха предназначени специални избирателни секции, в които имаха право да отидат в последните два часа от изборния ден. Поради наложена забрана за използване на градския транспорт от хората под карантина, придвижването до урните се осъществяваше само пеша или чрез личен автомобил. Пациентите с коронавирус имаха възможността да гласуват по пощата.

В Чехия карантинираните гласуваха от автомобил

В Чехия правителството насрочи специален ден за всички гласоподаватели под карантина. Те гласуваха от автомобилите си в специално построени за целта избирателни секции, като не им беше позволено да напускат превозните си средства. 

В САЩ милиони избраха да гласуват по пощата, очаква се такъв избор да направят и германците, които имат избори за парламент през септември. В германия тази година е „супер-изборна“ – избори има в повечето провинции, коит онакрая ще се увенчаят и с федералните. На 15 март Бавария гласува и най-вероятно условията за вота ще бъдат копирани  ина федералните избори.  Освен изисквания за хигиена и дистанция, хората трябваше да носят ръкавици и собствени химикалки, а онези, които не можеха да отидат до урните, предадоха бюлетините си на предварително посочен свой близък. Вторият тур пък се наложи да е изцяло по пощата, след като между двата тура беше въведена карантина. Според наблюдателите именно това е повишило интереса на баварци да участват във вота. 

Кои са най-популярните мерки?

Общо 31 са различните мерки по света, установени от доклада на IDEA, но близо една трета от тях са ползвани само в една или две държави. Друга една трета обаче са почти универсални. Това са:

  • Социална дистанция
  • Персонална защита за изборните работници
  • Задължителни маски за гласуващите
  • Задължителна употреба на дезинфектант
  • Периодично почистване на изборните материали
  • Маски, предоставени от изборните комисии
  • Проверка на температурата
  • Намален брой допустими гласуващи в изборните помещения
  • Препоръка на гласуващите да носят собствена химикалка 
  • Доброволна употреба на дезинфектант

Българската Централна избирателна комисия в голяма степен се придържа към този списък на най-популярните мерки. У нас е задължителна дезинфекцията на ръцете при влизане в изборната секция, както и непосредствено преди ползване на машина за гласуване. Температурни проверки има обаче само на членовете на изборните секции. Не е налице намален брой допустими гласуващи. Политиката за химикалките е те да бъдат подредени така, че избирателят да си ги вземе сам. У нас се осигуряват защитни предпазни средства за изборния персонал, но не и за гласуващите - те трябва да се погрижат за това сами.

Освен тези общи мерки, в някои държави са налице и някои иновативни идеи. В Шри Ланка, Мианмар и Тринидад и Тобаго например местните ЦИК-ове организират симулационна изборна секция преди вота, за да тестват мерките и да видят дали те работят.

В Гана и Малави се назначават специални работници, които да следят за спазването на мерките и за безопасността на избирателите. В Йордания и Венецуела тази роля се поема от военни.

В Белиз, Боливия, Бразилия, Италия, Полша и Сингапур са направени приоритетни опашки - за възрастни хора, бременни жени и други уязвими хора. В Боливия конкретно изборният ден се разделя на два блока с тази цел.

Изборите в Индия през март тази година.

В Швейцария здравните власти окуражават хората да ползват и приложението Swiss Covid-19, което позволява проследяването на контактите. За разлика от други национални COVID приложения за смартфони, то е изтеглено на над 2 млн. устройства.

В Италия въвеждат за пръв път гласуване в няколко дни, в Нова Зеландия, Южна Корея, Боливия и Белизе пък увеличават броя секции. В САЩ и Нова Зеландия подходът е по възможност да се направят по-големи секции - например се ползват местни спортни стадиони и да се гласува на открито.

Спазвани ли са мерките?

Според 31 доклада на независими организации за наблюдение на вота от Буркина Фасо, Централноафриканска република, Хърватия, Доминиканска република, Грузия, Киргизстан, Молдова, Черна гора, Мианмар, Нигер, Сърбия, Сейшелски острови, и Танзания, мерките са били лошо прилагани или не са спазвани последователно.

Това варира много по избирателните секции, отчитат докладите. Най-простите мерки като ползване на маски и дезинфектанти са били следвани в повечето случаи. 

Най-голямо предизвикателство почти навсякъде е било спазването на социална дистанция, тъй като много секции са били недостатъчно просторни за целта и хората често са се оказвали много по-близо един до друг, отколкото е допустимо (масовата практика е между 1,5 и 2 метра дистанция, на някои места определена с ясни знаци на пода на секцията).

Безопасни ли са били изборите?

Изследванията на ефекта от мерките върху пандемията и броя заразени са малко, отбелязват от IDEA, и често противоречиви.

В проучване в щата Уисконсин, САЩ, по време на първичните президентски избори, са налице "статистически и икономически значима връзка между гъстотата на гласуващите и разпространението на COVID-19 две до три седмици след изборите" - т.е. В райони, в които е имало лошо спазване на социалната дистанция, е налице ръст на заразените. 

Но друго проучване в най-големия град в Уисконсин - Милоуки, не показва връзка между вота и увеличение на заразените, хоспитализациите и смъртните случаи.

В Южна Корея здравните власти стигат до заключение, че няма ръст на заразата по време на парламентарния вот през април 2020 г., хипотеза, по-късно подкрепена и от научно изследване.

Във Франция по време на местния вот през март 2020 г. обаче е установен ръст на заразените - но главно в райони, които така или иначе имат висок ръст на заразяване. На местата където мерките се спазват, изборите не допринасят за предаването на вируса.

Да се направи сериозен анализ при множеството различни мерки и нивото на прилагане, както и различните методологии на изследване на последствията е практически невъзможно. Но повечето изследвания и данните от тях индикират едно - ако спазваме строго най-важните мерки като социална дистанция, носене на маски и дезинфекция, по всяка вероятност няма да има ръст на заразените след вота в неделя.