Рекордно скъпа предизборна кампания в медиите

Медийното отразяване на предизборната кампания тази година е особено засилено заради извънредната здравна ситуация, в която протича, и ограниченията при провеждане на масови мероприятия. 

В тази среда кандидатите отделят сериозни средства за реклама в медиите, които са рекордни за финалния етап на кампанията в сравнение с парламентарните избори през 2014 г. и 2017 г. Общата стойност на сключените към 31 март договори възлиза на 4 100 464 лв. без ДДС, съобщават от Институт за развитие на публичната среда. Данните са публикувани в „Отворен парламент“. 

Мониторингът обхваща официалните страници на 40 национални и регионални медии (можете да ги видите ТУК) – 10 телевизии, 3 радиостанции, 13 вестника и 14 информационни сайта и агенции. Три дни преди изборите, нашата проверка показва, че всички участници в кампанията са вложили ресурси за медийно присъствие.

Партиите и парите за реклама

И в края на кампанията убедително начело по разходвани средства е коалицията „Воля-НФСБ” с вложени 1 140 218 лв. На второ място се изкачва другата патриотична формация – ВМРО, със 626 065 лв. Трети по разходи за медийна реклама са „ГЕРБ-СДС” с 588 226 лв. Така партиите от управляващата коалиция в последните 4 години са формирали почти 60% от разходите на всички участници в кампанията. 

Разходите на БСП за медии възлизат на 341 535 лв., което ги нарежда след партията на Цветан Цветанов „Републиканци за България”, отделили за отразяване почти половин милион лева.  Следващата графика показва подробна информация за политическите субекти и изразходваните от тях средства за медийно отразяване към 31 март (интерактивна графика ТУК):

Най-предпочитаните медии 

И в края на предизборната кампания, най-много средства за отразяването ѝ привличат трите водещи телевизии в страната: Нова тв – 847 358 лв., бТВ – 793 607 лв. и БНТ – 602 814 лв. БНТ продължава да сключва договори с по-голям брой формации, което по всяка вероятност се дължи на по-ниските цени за отразяване в обществената медия, определени с постановление на Министерски съвет. На четвърто място отново е ТВ „Евроком“ с 456 148 лв. 

Практиката за подписване на безвъзмездни договори за отразяване се използва за поредна кампания. Такива са обявили от ТВ Евроком с девет формации коалиция „Ние, Гражданите”, коалиция „БСП за България”, партия „Възраждане“, партия АБВ, коалиция „Демократична България”, коалиция „Движение ЗАЕДНО за промяна”, партия Движение на непартийните кандидати, партия „Правото“ и партия „Общество за нова България“, както и от партийната телевизия „Алфа“. Единственият обявен от телевизията договор е с издържащата ги партия „Атака“. Публикуваната информация в този тип договори не позволява да се проследи нито услугите, за които се сключват, нито тяхната стойност. 

Продължава и практиката партийните телевизии да сключват договори с партиите, с които са свързани. 

В следващата графика представяме подробности относно приходите на медиите (интерактивна графика ТУК):

В края на кампанията само три от медиите не са обявили сключени договори с участниците в нея. Това са вестниците „Монитор“ и „Телеграф“, и сайтът BGnes.com. Въпреки това преглед на страницата на BGnes.com показва, че там има агитационно съдържание.

Най-скъпата кампания до днес

Мониторингът, който ИРПС прави по времето на предизборните надпревари от 2014 г. досега, показва, че до този момент това е най-скъпата медийна кампания. Подобно развитие бе очаквано, тъй като здравната ситуация в страната и приложените заради нея мерки значително ограничиха възможностите за друг вид кампания – масови мероприятия, кампания от врата на врата и др., пишат от "Отворен парламент".

В тази кампания всички кандидати официално са сключили договори с медии за отразяване на посланията им. Най-голям е и броят на медиите, които официално са публикували споразумения с участниците. 

Интересно е, че най-много средства в кампанията са вложили участниците в управляващата коалиция, които присъстват в информационния поток като част от изпълнителната власт. Но същевременно плащат за допълнително отразяване, което има ПР характер и не предпоставя отговори на въпроси. Така медиите нямат възможност да изпълнят ролята си на посредник в диалога между избиратели и политици.