Дайте им каквото искат. Те не знаят какво е то. Точно затова им го дайте.

Окакто “Лиймън брадърс” фалира през 2008 г., суверенът е непрекъснато гневен. Не само непрекъснато, но и все повече. И не само нашият суверен, ами и световният.

Суверенът иска. Това той не е спирал никога да прави. Но преди 2008-а искаше я пари, я права, я свободи. И властта (изпълнителната, де) я му ги даваше, я – не.

Откакто се срина “Лиймън брадърс”, суверенът не иска само пари, само права и само свободи. Той вече иска самата власт.

Това звучи странно. Че какъв суверен е бил, ако е нямал власт? Нали тя е главният атрибут на суверена?

А може би се е усетил, че само го наричат “суверен”, но с парите, правата и свободите разполагат други?

И това ми се струва déjà vu.

Суверенът не иска просто блага – свобода, хляб, салам и т.н. Той иска да го пуснат на копчетата, с които се разпределят свободата, хлябът, саламът и пр.

Ако сме я докарали дотам (да не се тюхкаме, нито сме първите, нито ще бъдем последните), имаме два изхода:

(1) не му даваме копчетата. Той обаче грабва сопите и си ги взема. Пише се излишна история;

(2) даваме му копчетата. И той започва да ги натиска. И се наиграва. И се опарва. И разбира, че да си суверен си е е… м…

И започва пак да иска онова, което подхожда на един видял и патил суверен – свобода, хляб, салам, ИТН.

Нямам съмнение, че ще постъпите мъдро. Дайте му копчетата. Те са си негови в крайна сметка.

Вие само временно ги натискахте. И така ги натискахте, че той си каза: "Егати, че аз мога по-добре." Нека пробва. Негов ред е.

А през това време вие ще помислите добре за копчетата. И за това как ги натискахте.

Доволният суверен не иска копчета. Той иска свобода, хляб, салам, ИТН.