Не, няма такъв народ.

Когато в изборната нощ се разбра, че „Има такъв народ“ е втора политическа сила, мнозина българи бяха ужасени, че чалгата окончателно е превзела България.

Когато обаче излязоха резултатите от ЦИК, стана ясно, че за „Има такъв народ“ са гласували 560 хил. души.

Всеки може да тълкува този резултат както си поиска, но едно е сигурно - това не е целият народ, а една малка част от него (всъщност дори любителите на чалгата са много повече).

Приказките, че „Има такъв народ“ са новото политическо чудо, са нелепи, а сравненията с предишните политически чудеса - смехотворни.

Първото политическо чудо НДСВ спечели близо 2 млн. гласа.

Второто политическо чудо ГЕРБ спечели 1,6 млн. гласа, а на няколко вота след това беше над 1 млн., за да падне сега до 830 хил.

Характерно за политическите чудеса е, че резултатите им винаги вървят надолу, а „Има такъв народ“  тръгва от много по-ниски нива.

Противно на всички прогнози политическото бъдеще на „Има такъв народ“ съвсем не е светло.

Ще им се наложи да разберат, че е много по-лесно да правиш политически скечове, отколкото политика.

Ще им се наложи да се покажат в парламента, да влязат в дебат, да заемат постове - все дейности, от които рейтингът върви надолу.

Разбира се, могат и да не се появяват в парламента, да не участват в дебати, да не заемат постове, както правеха досега, но от това се печели само преди избори, а след това също се губи.

И колкото по-големи са очакванията, които си създал, толкова по-бързо се сгромолясваш.

Един от големите въпроси в този парламент е ще има ли група, която да се разцепи, с което да обслужи статуквото, и „Има такъв народ“ определено е фаворит.

Историята на прехода е показала, че подобни формации с неясна политическа физиономия са много податливи на разцепления.

Може би наистина няма такава държава и със сигурност има такъв народ, но избирателите на „Има такъв народ“ определено не са негова представителна извадка.

Има такъв народ, но много скоро може да няма такава партия.