Макар все още да няма подкрепа за конституционни изменения, за каквито са нужни 60 народни представители, днес парламентарната група на „Демократична България“ внесе в деловодството на Народното събрание своя проект за изменение на основния закон. Това е една от заявките на ДБ още опреди предизборната кампания.

Проектът вече е публикуван на сайта на НС (по погрешка) – в ден първи на 45-ото НС. Групата на ДБ се състои от 27 души, така че ще ѝ се наложи да търси подкрепа за него, както и мнозинство от 160 души, за да мине. Заявка за това даде по-рано в кулоарите на парламента съпредседателят на коалицията Христо Иванов. 

Без изненади, коалицията предлага разделяне на съдиите и прокурорите в два отделни съвета, нов начин на избор на главния прокурор, лустрация, разширяване на обхвата на субектите, които могат да сезират Конституционния съд.

Лустрация

С едно от първите си предложения от ДБ на практика въвеждат лустрацията, за която от години се говори и все така остава невъведена (обикновено каквато и форма да се предложи в законодателството, тя впоследствие винаги е била отменяна от Конституционния съд - б.р.). Както и проверки за почтеност на лица на управленски позиции, които проверки могат да доведат и до тяхното отстраняване.

От ДБ предлагат да се даде възможност на парламента със закон „да се въвеждат основания за лустрация на лица, заемащи висши публични длъжности, както и основания за неизбираемост на кандидати за висши публични длъжности, поради принаджелност към репрерсивните органи на тоталитарния режим, както и поради членство в ръководни органи на комунистическата партия“.

Предлага се още със закон да може да се въвеждат периодични проверки за почтеност на лица, заемащи висши публични длъжности, както и основания за освобождаване от длъжност при непокриване на изискванията“.

Подобни текстове се предлагат и за всички т.нар. чиновници – т.е. за държавната администрация.

Едно от революционните предложения е и правото на законодателна гражданска инициатива. Право да внасят законопроекти сега имат само народните представители и Министерският съвет. От ДБ настояват в конституцията да се запише такова право, ако зад дадена законодателна промяна се обединят и я внесат 10 000 граждани с избирателни права.

Предлага се още изборът на членове на независими регулаторнни контролни органи да се осъществява при спазване на най-малко следните изисквания: публично номиниране и изслушване на кандидатите, критерии за избираемост на кандидатите, предвиждане на възможност за граждански и професионални организации да дават становища и да наблюдават процеса, ограничаване на броя на последователните мандати.

Да си дойдем на думата

Без никаква изненада от ДБ предлагат конституционна реформа в съдебната власт, като разделят съдиите от прокурорите.

Предлага се обещаното преструктуриране на Висшия съдебен съвет (ВСС) - той да се състои от 15 членове, юристи – при 25 сега (сега е от съдии, прокурори и следователи, като политическата квота се състои от крупните 11 души).

Осем от членовете на ВСС се избират пряко от съдиите от различните нива на съдилищата, а (едва) пет - от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители - гласи проектът. Председателят на ВКС и председателят на ВАС да са по право негови членове.

Мандатът на ВСС ще е 5 години, без право на преизбиране - според текста. ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие – от този на ВАС. Министърът на правосъдието и главният инспектор могат да присъстват на заседанията, но нямат право на глас.

Главният прокурор

Или най-общо – прокуратурата - излиза от ВСС и съдебният орган става "съдийски". А главният прокурор на практика - от съдебната власт каквато я знаем.

Предложението е главният прокурор да се назначава и освобождава от президента по предложение на парламента с мнозинство от 3/5 от всички народни представители (не от присъстващите в залата), като самият той ще се предлага от министъра на правосъдието или от 1/5 от депутатите. А мандатът на обвинител номер едно ще е 5 години.

Създава се Прокурорски съвет – предлагат още от ДБ. Прокурорите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от него. „Прокурорският съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, министърът на правосъдието, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, петима членове, избрани от Народното събрание с мнозинство 2/3 от всички народни представители“.

Мандатът на Прокурорския съвет е 5-годишен, членовете не могат да бъдат преизбирани за нов мандат.

Запазват се текстовете, според които структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, а главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Посочва се обаче, че административните ръководители на прокурорите се назначават на ръководна длъжност за срок от три години, като имат право на повторно назначение.

Върховен касационен съд и Върховен административен съд

Иска се още председателите на ВКС и ВАС да се назначават от президента на републиката (както е и сега) по предложение на ВСС (сега е на пленума му), мандатът им да е 7 години (както и сега), но да нямат право на повторно избиране. 

„За председател на Върховния касационен съд и за председател на Върховния административен съд могат да бъдат предложени и назначени само действащи в съответния съд съдии“, пишат още в проекта си от ДБ.

Запазва се правилото президентът да не може да откаже назначаването при направено повторно предложение.

Записано е и изрично, че председателите на двете върховни съдилища “се освобождават от Конституционния съд по предложение на ВСС“. 

Запазва се сегашният текст, който гласи, че в случаите по ал. 3, т. 5 (тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт) председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор се освобождават от президента на републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от тях. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.

Кой може да сезира Конституционния съд

Предлага се и разширяване на обхвата на субектите, които могат да сезират Конституционния съд. Сега това могат да направят най-малко на една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,  главният прокурор, а в определени случаи - омбудсманът и адвокатурата. 

От ДБ предлагат всеки съд може да сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на закон, приложим по конкретно дело.

Въвежда се и статутът на индивидуалната конституционна жалба - всеки гражданин да може да сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават негови права и свободи.

Вносителите на проекта за изменения на Конституцията изрично подчертават, че той следва да бъде представен за разглеждане и обсъждане по установения ред, едва когато бъде подкрепен от 1/4 от народните представители - както повелява самият основен закон.