Общото събание на наказателните съдии от Върховния касационен съд отказва да се произнесе по придобилата широки мащаби "мода" на прокуратурата - да пуска подбрани части от СРС по досъдебни производства, които дори не са внесени в съда.

Обичайно това е оправдано в мейлите на прокуратурата "с правото на обществото да е информирано", а законово основание има в чл. 198 от НПК - че наблюдаващият прокурор може да го позволи.

Такива случаи са много, особено при мандата на Иван Гешев като зам. главен и после като главен прокурор - запоследно бяха СРС с руските шпиони, преди това "ТАД груп", разговорите между Васил Божков, бивш депутат от БСП и Огнян Стефанов, записи, касаещи президента Радев, в които ставаше въпос за "Деси" и мн.др.

Наказетлната комегия бе сезирана по искане за прима не на тълкувателно решение от председателя на ВАдС Ралица Негенцова, а сред въпросите бяха:  кога прокурорът може да издава въпросното разрешение по чл. 198, съвместимо ли е с презумпцията за невиновност разгласяване на материали, подкрепящи тезата на обвинението, когато това не се налага за опазване на националната сигурност; допустимо ли е да се разгласяват материали по разследването, когато самото разгласяване съставлява престъпление, както и какво става, когато "изпуснатите" материали касаят  "трето лице" - което не е обект на раследването.

Накратко - ВКС отклонява като недопустимо самото искане за приемане на тълкувателно решение. Мотивите са, че Върховният съд упражнява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. По въпросите на чл. 198 няма нито неправилна, нито противорчива съдебна практика - просто няма никаква.

Защо?

"Той е изцяло относим към дейността на прокуратурата и то единствено в досъдебната фаза на процеса. Разрешението на прокурора по чл. 198, ал. 1 от НПК не е от кръга актове, които подлежат на съдебен контрол в досъдебното производство. Поради това няма практика на съдилищата, независимо дали противоречива или неправилна, която да подлежи на уеднаквяване..."

ВКС пък няма правомощия да тълкува неправилна практика на прокуратурата.

А на забележките на адвокатурата - че е некачествена самата правна норма, върховните съдии препращат за "автентично тълкуване", което не е от компетентност на ВКС, а на държавния орган, който я е приел – Народното събрание. 

Освен това - доколкото в искането са изложени твърдения и за несъответствие на разпоредбата на въпросния член от НПК с конституционни норми, "очевидно се претендира необходимост от тълкуването ú... компетентността за което не принадлежи на ВКС, а на друг държавен орган – на Конституционния съд на Република България". 

А кой тогава е компетентният орган, към когото да се обръщат за проблеми с прокурорите?

"Като гаранция за съблюдаване на законността от самата прокуратура на главния прокурор е възложено правомощието да упражнява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори", пишат още върховните съдии.

Е да де, ама нали точно той въведе модата с "изпускането" на подбрани СРС-та?

Ето и цялото съобщение на пресцентъра на ВКС:

ВКС отклони като недопустимо искането за приемане на тълкувателно решение по въпрос за разгласяването на материали по разследването в досъдебното производство

С определение от 15.04.2021 г. по Тълкувателно дело № 2/2020 г. Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС) отклонява като недопустимо искането на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос и трите подвъпроса към него:

1. В какви случаи и при какви условия прокурорът на основание чл. 198, ал. 1 НПК може да разреши разгласяване на материалите по разследването?

1.1. Съвместимо ли е с презумпцията за невиновност разгласяване на материали, подкрепящи тезата на обвинението, когато това не се налага за опазване на националната сигурност или провеждането на ефективно разследване чрез търсене на съдействие от обществото?

1.2. Допустимо ли е да се разгласяват материали по разследването, когато самото разгласяване съставлява престъпление?

1.3. Допустимо ли е разгласяване на материали, които се отнасят за трето лице извън кръга на обвиняемите в досъдебното производство?

С определението се прекратява производството по Тълкувателно дело № 2/2020 г. на ОСНК.

В мотивите се посочва, че Конституцията в своя чл. 124 възлага на ВКС да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Изпълнението на тази конституционна задача е развито в Закона за съдебната власт (ЗСВ), като в чл. 124, ал. 1 е посочено, че при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона общите събрания на съответните колегии на ВКС приемат тълкувателни решения. „За да са налице законовите основания ОСНК на ВКС да упражни това свое правомощие, освен че трябва да бъде сезирано от легитимен субект, искането следва да отговаря на регламентираните в чл. 127 от ЗСВ предпоставки. Наред с изискванията да е писмено, мотивирано и да посочва разпоредбата на нормативния акт, то следва да съдържа още: изложение на спорните въпроси по прилагането ú, влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика, както и точно формулирано искане.“ – пишат върховните съдии. Те констатират, че разглежданото предложение не съответства на предпоставките за сезиране на ВКС за отговор на поставените въпроси.

Развитият в искането проблем не съществува в съдебната практика. Той е изцяло относим към дейността на прокуратурата и то единствено в досъдебната фаза на процеса. Разрешението на прокурора по чл. 198, ал. 1 от НПК не е от кръга актове, които подлежат на съдебен контрол в досъдебното производство. Поради това няма практика на съдилищата, независимо дали противоречива или неправилна, която да подлежи на уеднаквяване чрез тълкувателна дейност на ОСНК на ВКС. Според върховните съдии това обективно положение не може да бъде преодоляно чрез приравняване на практиката на прокуратурата със „съдебна“ такава единствено поради принадлежността на прокуратурата към съдебната власт. В определението се посочва, че характеристиките на „съдебния орган“ са очертани в изобилната практика на ЕСПЧ и напълно са възприети в националната доктрина и съдебна практика. Тези обстоятелства обуславят липсата на компетентност на ВКС да упражни правомощието си по чл. 124, ал. 1 от ЗСВ, което произтича от нормата на чл. 124 от Конституцията, възлагаща на Върховния касационен съд осъществяването на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Липсата на конституционно основание ВКС да упражни това правомощие произтича и от съдържателната част на искането, определящо като неправилна не съдебната практика, а практиката на прокуратурата по прилагането на чл. 198, ал. 1 от НПК. Основен довод в искането е този, че неправилната практика на прокуратурата по приложение на чл. 198, ал. 1 от НПК се дължи на противоречието в съдържанието на самата процесуална норма, която не регламентира предпоставките за допустимост на разгласяването на материалите от разследването. Според върховните съдии очертаният проблем, свързан с характеристиките на правната норма, чието тълкуване се иска – неясна и непълна, създаваща предпоставки за възникване и утвърждаване на неправилна практика от страна на прокуратурата – обуславя необходимост от автентичното ú тълкуване, което не е от компетентност на ВКС, а на държавния орган, който я е приел – Народното събрание. 

В определението на ОСНК се казва, че доколкото в искането са изложени твърдения за несъответствие на разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НПК с конституционни норми, очевидно се претендира необходимост от тълкуването ú от гледна точка на противоречието ú с основния закон на страната, компетентността за което не принадлежи на ВКС, а на друг държавен орган – на Конституционния съд на Република България. 

Липсата на правомощия на ВКС да осъществява тълкувателна дейност при констатирана противоречива или неправилна практика на прокуратурата следва и от регламентираната в Конституцията изключителна компетентност на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори – чл. 126, ал. 2 от Конституцията.

Разграничението в компетентността на върховните съдилища да осъществяват върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата, от една страна, и на главния прокурор да осъществява такъв надзор спрямо дейността на прокурорите, от друга, е детайлно обосновано от Конституционния съд в решението по к. д. № 15/2019 г. В него изрично е изтъкнато, че макар прокуратурата да е част от съдебната власт, по силата на чл. 127 от Конституцията тя е учредена като самостоятелен и специализиран конституционен орган, натоварен със задачата да следи за спазване на законността. Като гаранция за съблюдаване на законността от самата прокуратура на главния прокурор е възложено правомощието да упражнява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Върховните съдии приемат, че при така регламентираните правомощия на главния прокурор, който е със статут на самостоятелен конституционен орган, натоварен да съблюдава за точното и еднакво прилагане на законите от всички прокурори, насоченото към ОСНК искане за осъществяване на тълкувателна дейност по поставения в него въпрос безспорно е отправено към некомпетентен орган.

Пълният текст на определението е публикуван в интернет сайта на ВКС – Секция „Тълкувателни дела“.