Украйна и Русия ще трябва да си отстъпят територии, за да сложат край на войната.

Това заяви на няколко пъти американският президент Доналд Тръмп преди днешната среща в Аляска с руския си колега Владимир Путин. След това леко смени тона, но остана горчивото усещане.

Украинският лидер Володимир Зеленски веднага отговори, че това няма да се случи.

Русия няма намерение да дава, а само да взема. От Кремъл отново заявиха, че Киев трябва да изтегли силите си от окупираните от Русия украински територии.

Това, че Русия не ще да връща заграбеното, не трябва да изненадва никого. Нека само си припомним как от съучастник на нацистка Германия във Втората световна война СССР, чийто наследник е днес Русия, се превърна в нападната държава. Не само това – СССР е единствената страна, която не само не връща завзети територии, но и добавя нови - и то такива, каквито никога не са принадлежали на Руската империя дори исторически.

Пактът „Молотов-Рибентроп“

Сключеният на 23 август 1939 г. пакт „Молотов-Рибентроп“ развързва ръцете на Сталин и Хитлер да си поделят Европа.

Преди пакта нацистка Германия присъединява Австрия. Следва анексията на Судетите. И точно тук изникват сравненията с изказванията на Тръмп. Защото Франция и Великобритания капитулират пред исканията на Хитлер с надеждата на избегнат война. После идва унищожаването на Чехословакия, като части от нея са дадени и на Унгария и Полша.

На 1 септември 1939 г. Германия нахлува в Полша и слага началото на Втората световна война. На 17 септември СССР влиза в източната част на страната и така Полша престава да съществува. Съветите присъединяват към територията си Западна Украйна и Западна Беларус, като мотивът е, че така тези народи биват обединени.

Германия окупира една след друга Франция, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Дания, Норвегия.

А СССР напада Финландия в края на 1939 г., но среща неочаквана съпротива, довела до над 130 000 жертви. В крайна сметка скандинавците губят една десета от територията си.

През същата година Сталин оказва натиск върху Литва, Латвия и Естония, които са принудени да подпишат договор за разполагането на съветски войски на своите територии и създаването на военни бази. Всичко това води до провеждането на предсрочни избори през лятото на 1940 г. в трите република. И – о, каква изненада! – навсякъде комунистите печелят с огромно мнозинство. Следват декларации на парламентите и молба за присъединяване към СССР. Които, разбира се, са незабавно удовлетворени.

Пак през 1940 г. отнема от Румъния областите Бесарабия и Северна Буковина.

Има ли изненадани, че Румъния и Финландия участват в нападението срещу СССР на 22 юни 1941 г. на страната на Германия? Освен че си връщат загубените територии, Румъния окупира и Приднестровието, което никога не й е принадлежало.

Между другото, има един любопитен момент от анексията на Балтика. Той е обединението на Литва. Защото да 1939 г. Вилнюс е анексиран от Полша. И когато нахлува там, СССР първо предава града и едноименната област на Литва. За да погълне по-късно цялата балтийска република.

След войната

След края на Втората световна война съвсем логично и заслужено агресорите губят заграбени територии. Отнемат им и такива, които са им принадлежали и до войната.

В момента бивши германски територии има в 6 държави – Дания, Франция, Белгия, Полша, Литва и Русия.

Фашистка Италия губи територии в полза на Югославия.

Страни като Унгария и България, които по време на войната са окупирали части от съседни държави, съвсем естествено, се разделят с тях.

Дори Полша връща на Чехословакия Тешинска област, която анексира през 1939 г.

Единствено СССР не губи нищо. Причина е, че е един от четирите победители във Втората световна война. И за това Полша е преместена поне с една четвърт на запад. Тя получава германски територии, които или никога не са й принадлежали, или са били част от нея много отдавна. Само и само да не й бъдат върнати заграбените от Съветите Западна Украйна и Западна Беларус.

СССР отнема на Германия част от Източна Прусия - Кьонигсберг и пристанището Пилау. Днес те се наричат съответно Калининград и Балтийск. Намират се в Калининградска област – анклав, откъснат от Русия, разположен между Полша и Литва. Пристанището на Балтийск е незамръзващо и затова е от изключителна стратегическа важност. Днес там се намира една от главните руски военноморски бази.

И докато анексията на Източна Прусия може да има някаква логика предвид факта, че Германия е разгромена, какво да кажем за Задкарпатска Украйна. Това е област в най-източната част на Словакия. СССР дори не е имал граница с Чехословакия до Втората световна война. И двете държави са жертва на германска агресия.

Според Москва там живеят предимно украинци и те много желаят да се съединят с историческата си родина.  Нищо, че Чехословакия изобщо не е воювала срещу СССР, а е унищожена още преди избухването на войната. След като германските и унгарските окупатори са прогонени от Задкарпатска Украйна, областта не се връща на Чехословакия. Вместо това в град Мукачево се провежда първият конгрес на местните народни комитети. И те, съвсем естествено, гласуват за присъединяване към СССР. Нещо, добре познато от случилото се в Крим през 2014 г. и в 4 украински области през 2022 г.

След разпадането на СССР отнетата от Чехословакия област остава в Украйна. Поне засега Русия не е предявила претенции към нея. Засега.