Създаване на район „Чужбина“, машинен вот с хартия по изключение, гласуване по пощата в някои случаи, експериментално електронно дистанционно гласуване още на президентските избори в края на тази година.

Това са основните предложения на „Има такъв народ“ за изменения в Изборния кодекс, внесени в деловодството на Народното събрание. Както стана ясно - от партията на Станислав (Слави) Трифонов се отказаха (засега) да предлагат въвеждането на изцяло мажоритарен вот, но пък вчера дадоха да се разбере, че животът на този парламент може и да не е много дълъг, обаче основното, което ще направят, е промяна в начина, по който гласуваме.

МИР „Извън страната“

Най-същественото изменение в ИК е в създаването на МИР „Извън страната“. Така избирателните райони стават 32, при 31 сега.

„Още през 1990 г. при изборите за ВНС е предвидена възможност за гласуване в чужбина. 30 г. по-късно изборен район „Чужбина“ не е създаден (...). Липсват официални данни за броя на българските граждани в чужбина. Известно е само, че 612 733 пълнолетни български граждани са декларирали адрес в чужбина (по данни на ГРАО), като реалният брой е в пъти по-голям и вече се отчита над 1,5 милиона според данните за българските граждани, пребиваващи извън страната“, мотивират се от ИТН.

В чужбина ще може да се гласува не само за кандидатски листи, но и за преференция и за независими кандидати – нещо, което нямаха възможност досега именно заради липсата на отделен МИР.

Премахва се методът „на най-големия остатък“ при разпределянето на мандатите от всеки район, както и изискването броят на мандатите в многомандатен изборен район да не може да бъде по-малък от 4 – т.е. тежестта на всеки район при вкарването на депутати. Като мотив за последното се посочва несъразмерният им брой в МИР Видински. Сега броят на мандатите се определя на база населението във всяка МИР по данни на НСИ от последното преброяване на населението (2011 г.) – като представителност. По отношение на чужбина от ИТН предлагат това да става на база брой гласували на последните избори за Народно събрание.

„Наличието на район „Чужбина“ няма да доведе до промяна на броя на мандатите, спечелени от дадена партия, а само до различното им разпределяне по кандидатските листи в изборните райони, включително и този извън страната“, уверяват  депутатите на Трифонов.

Автоматично разкриване на секции

Оттам настояват още, че ЦИК трябва да определи броя секции в чужбина на база подадените заявления на сегашния парламентарен вот – така нямало да се налага на съгражданите ни зад граница да подават нови заявления за същите места. Т.е. въвежда се автоматично разкриване на секции, което според ИТН ще спомогне и за по-ранната организация на вота, в т.ч. на партиите да излъчат членове на СИК.

Предлага се още секции в чужбина, извън дипломатическите ни представителства, да се образуват при подадени 40 заявления от избиратели, а не при 60, както е сега. Както и по преценка на ръководителите на посолствата и консулствата дори и да има по-малко от 40 подадени заявления. 

Дава се възможност за машинен вот и в чужбина дори и при по-малко от 300 избиратели – сега машинен вот зад граница не може да има. 

Хартията - изключение

С проекта на ИТН не се премахват хартиените бюлетини – но те ще се водят изключение, машинният вот е този, който има задължителен характер. Посочва се, че избирателите трябва да гласуват с машини във всички секции, в които има повече от 300 избиратели, но и се допълва: „по изключение, ако избирателят не може да гласува с бюлетина за машинно гласуване, той се допуска до гласуване с хартиена бюлетина след деклариране на това обстоятелство“.

Въвежда се възможност за видеозаснемане и видеоизлъчване на преброяването в изборното помещение. Казус, който ВАС отложи за след изборите, след като от „Демократична България“ обжалваха отказа на ЦИК да разреши „видеото“ при броенето.

Опростява се и работата на самите СИК по броенето - заради машинния вот, който според този проект се води едва ли не задължителен. Данните от машинното гласуване се прибавят в изчислителния пункт на РИК – както искаха от „Информационно обслужване“ на тези избори, а не да се смята с елки в самата избирателна секция. В СИК трябва да отбележат само броя на потвърдените гласове от машинния вот и да прикрепят протокола от машините към финалния протокол.

Е-гласуване за президент

Запазен е сегашният текст в ИК, който гласи:

„При произвеждане на избори се създава възможност за експериментално дистанционно електронно гласуване. Експериментално дистанционно електронно гласуване се провежда на три избори, включително частични избори.“

Добавено е обаче:

„Първото експериментално дистанционно електронно гласуване се произвежда на изборите за президент и вицепрезидент през 2021 г.“

Тоест - още в края на тази година. Както е известно, методика беше разработена от Държавна агенция "Електронно управление", но и до днес не е прилагана.

По пощата. Ако е възможно

„На първите избори за народни представители, след влизането в сила на този закон, ЦИК, ако е възможно, организира съвместно с Министерство на външните работи гласуване по пощата извън страната за избиратели с настоящ адрес в държава, в която се гласува по пощата“.

То ще става след мотивирано искане от диаспората ни в съответната държава и „след положително становище от МВнР“ - гласи друго предложение на ИТН. Каквото и на юридически език да означава, „ако е възможно“.

Ще се гласува от настоящия адрес до българското дипломатическо представителство. Т.е. вотът няма да бъде изпращан до България, а в съответната дипломатическа мисия, отговаряща за района.

Желанието да гласуваш по пощата ще се заявява онлайн – чрез сайта на ЦИК.

„При съмнения за сигурността и честността на изборния процес ЦИК прекратява пощенското гласуване“ - пишат още в проекта си за изменения в ИК хората на Трифонов.

ЦИК - при президента

Оттам са „вдигнали мерника“ и на Централната избирателна комисия. Първо, намаляват от 18 на 15 броя членове на ЦИК. Те да са представени от парламентарно представените партии (но без тези с пратеници само в ЕП, както е в момента) - искат още от ИТН.

Любопитното тук е, че според формацията комисията трябва да се назначава от президента с указ и по процедура, одобрена от президента. Сега съставът се избира от Народното събрание.

В 14-дневен срок от влизането в сила на закона президентът назначава нови членове на ЦИК - гласи още проектът.