С гласовете на десноцентристите, крайната десница и част от либералите Европейският парламент прие директивата, известна като „Омнибус 1“.

Тя представлява значително отслабване на „зелените“ изисквания към европейските компании и облекчава административната тежест.

Предложението, инициирано от Европейската народна партия (ЕНП), бе подкрепено от Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), „Патриоти за Европа“ (ПзЕ) и „Европа на суверенните нации“ (ЕСН), както и от част от либералите от „Обнови Европа“ (ОЕ).

Новите текстове бяха приети с 382 гласа „за“, 249 „против“ и 13 „въздържал се“. Това стана на пленарна сесия в Брюксел.

Така проевропейската коалиция на Урсула фон дер Лайен бе разрушена - поне в този вот.

Облекченията

• „Омнибус 1“ вдига прага за задължително екологично отчитане и освобождава редица компании от изготвянето на задължителни планове за климатичен преход. Измененията на практика позволяват на много европейски фирми да избегнат докладване за екологичния отпечатък на дейността си, както и да не привеждат бизнес моделите си в съответствие с климатичните цели на Парижкото споразумение. Това ще трябва да правят само компании, наемащи средно по над 1750 служители, и с нетен годишен оборот от над 450 милиона евро. Единствено за тези предприятия ще важи и изискването за отчитане по правилата за таксономия – класифициране на устойчивите инвестиции.

• Само най-големите корпорации в ЕС ще подлежат на изискванията за надлежна проверка, или due diligence. Това включва компании с над 5000 служители и годишен нетен оборот от над 1,5 милиарда евро. Те ще прилагат подход, базиран на оценка на риска, когато следят и оценяват потенциалното си отрицателно въздействие върху хората и околната среда.

• Вместо да изискват информация от всичките си по-малки партньори по веригата, компаниите ще могат да се позовават на вече налични данни. Изискване за допълнителна информация от страна на малките доставчици ще бъде допустимо само като крайна мярка.

Нарушенията на изискванията за надлежна проверка ще се наказват с глоби, а отговорността ще се носи на национално ниво. Потърпевшите ще имат право на пълно обезщетение за причинените щети.

Евродепутатите предлагат и създаване на цифров портал с безплатен достъп за бизнеса, който ще съдържа шаблони, насоки и информация за всички изисквания за отчетност в ЕС. Платформата ще допълва съществуващата Европейска точка за единен достъп.

Вотът идва след месеци на безплодни преговори между ЕНП, социалистите и либералите. Трите групи така и не постигнаха консенсус за степента на дерегулация. Затова традиционната проевропейска коалиция в центъра между ЕНП, социалистите, либералите и „зелените“ бе заменена от дясно ориентирано мнозинство.

Решението бележи опасен прецедент в европейския законодателен процес, изтъква „Политико“. Това е първият случай, в който ЕНП прокарва закон с подкрепата на крайнодесните групи. Такова развитие може да предопредели бъдещия подход към други ключови политики до края на мандата.

С приетия текст Европейският парламент влиза в тристранни преговори със Съвета на ЕС и Европейската комисия, за да се изработи финалният вариант на законопроекта. Той е част от стратегията за намаляване на административната тежест върху бизнеса в ЕС.

Проевропейската коалиция за климатичните цели се запази

Същевременно обаче проевропейската коалиция бе запазена в друг ключов вот – за климатичните цели.

Евродепутатите приеха позиция, с която поставят междинна цел за намаляване на парниковите емисии с 90 на сто до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г. Тя е в отговор на предложението на Комисията за промени в закона за климата.

Предложението бе прието със 379 гласа „за“ срещу 248 „против“ и 10 „въздържал се“.

Остава целта за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

От 2036 г. до 5 процентни пункта от нетните намаления на емисиите могат да дойдат от висококачествени международни въглеродни кредити от партньорски държави. Европейският парламент обаче иска гаранции, че това ще бъде обект на строги предпазни мерки.

Комисията предложи таван до 3 процентни пункта. Парламентът подкрепя предложението на страните членки да отложат въвеждането на Системата за търговия с емисии (СТЕ) от изгарянето на горива в сгради и пътния транспорт с една година – до 2028 г.

Парламентът иска Комисията да оценява напредъка по отношение на междинните цели на всеки две години, като взема предвид най-новите научни данни, технологичните разработки и международната конкурентоспособност на ЕС.

След приемането на позицията си, Европейският парламент е готов да започне преговори със страните членки (Съвета) на ЕС за окончателното оформяне на закона.