Бившият американски вицепрезидент Уолтър Мондейл почина вчера на 93-годишна възраст, съобщи семейството му, цитирано от Ен Пи Ар. 

Американската политическа система не е благосклонна към неуспешните кандидат-президенти. Президентските кампании са продължителни, изискват много ресурси от богати хора, които не обичат току-така да се разделят с парите си и при неуспех цената много често е край на политическата кариера.

За всеки е ясно, че да се изправиш срещу Роналд Рейгън на президентските избори през 1984 г. е политическо самоубийство.

Но Мондейл не само че се включва в надпреварата - по време на първичните избори той разбива изгряващата звезда на Демократическата партия Гари Харт.

Надеждата е, че ще се справи по същия начин и с Рейгън. Но републиканецът го сразява по време на втория им съвместен дебат с реплика, която кънти до изборите през ноември 1984 г.

"Няма да превърна възрастта в тема на кампанията. Няма да експлоатирам за политически цели младостта и неопитността на противника ми", споделя той, като се заиграва с критики на противниците си, че е твърде възрастен за заеманата от него позиция.

По това време Мондейл е на 56 години. И не е като да няма опит - 4 години е бил вицепрезидент в администрацията на Джими Картър (1976-1980 г.). От 1964 до 1972 г. пък е сенатор на Минесота. А политическият му ментор е Хюбърт Хъмфри - бивш вицепрезидент (1964-1968 г.), кандидат-президент от 1968 г., когато губи оспорвана надпревара с Ричард Никсън и дългогодишен сенатор (1949-1964; 1971-1979 г.). 

Всъщност, решението на Джонсън да игнорира Хъмфри по време на съвместното им управление първоначално убеждава Мондейл, че вицепрезидентският пост не е за него. Умереният сенатор на Джорджия Джими Картър, който се стреми да намери популярно лице сред по-либералната фракция на Демократическата партия, все пак успява да убеди Мондейл, че ще му даде повече свобода на действие. И го прави.

До този момент фигурата на вицепрезидента е почти изцяло представителна. След това той се превръща в главен съветник на държавния глава, обособен е офис в Белия дом за вицепрезидента, организира се всяка седмица обяд между първия и втория човек в страната - традиция, която продължава и до днес. Мондейл е определян за първия "вицепрезидент активист". За добро или лошо той заема водеща роля във външната политика на САЩ по време на краткия си стаж. 

През 1984 г. Мондейл е всичко друго, но не и млад и неопитен. Но вероятно това е само един пример защо Рейгън заслужава да бъде наричан Великия комуникатор.

Мондейл не печели симпатии с чистосърдечната си откровеност.

"До края на първия ми мандат ще намаля бюджетния дефицит на Рейгън с две трети", казва той в речта си, с която приема номинацията на Демократическата партия през 1984 година. "Нека ви кажа истината. Трябва да бъде сторено. Г-н Рейгън ще вдигне данъците. Аз също. Той няма да ви го каже. Аз току-що го направих", добавя Мондейл.

Резултатът на изборите е съкрушителен. Мондейл печели единствено родния си щат Минесота (с по-малко от 4000 гласа преднина) и окръг Колумбия. За последно Джеймс Монро преди това е печелил по-убедително избори - през 1820 г., когато е ....единствен кандидат-президент.

Два дни след загубата Мондейл говори пред Института Доул.

"Знаех, че шансовете ми за победа не са много добри. Че всеки, който иска да се изправя срещу Рейгън, трябва да отиде на лекар, защото той имаше определен усет, не мога да го опиша".

Но Мондейл остава в историята с положителен прецедент, който е особено актуален днес - той е първият кандидат-президент от голяма партия в историята на САЩ, посочил за подгласник жена - бившата конгресменка на Ню Йорк Джералдин Фераро.

След като научава новината за смъртта на предшественика си, вицепрезидентката Камала Харис публикува изявление, в което поздравява Мондейл, че е "сближил президента и вицепрезидента, преобразявайки отношенията им в истинско партньорство".

"Вицепрезидентът Мондейл работеше рамо до рамо с президента Картър и двамата се стремяха да прекратят надпреварата по въоръжаване, да издигат човешките права и да се борят за мир", написа тя.