"Рецесия е, когато съседът ви загуби работата си. Депресия е, когато вие загубите вашата. А възстановяване е, когато Джими Картър загуби неговата".
Годината е 1980 г. Мястото е телевизионно студио. Репликата е на Роналд Рейгън. И с нея той обяснява на "едноетажна Америка" икономическия план, разработен от съветника му Алън Грийнспан (по-късно шеф на Федералния резерв) за излизане от икономическата криза на 70-те при предшественика му демократ Джими Картър.
Рейгън печели убедително не само дебата, но и изборите.
Напук на предвижданията на многознайковците от Вашингтон, той бие Картър със смазващ резултат: 489 на 49 гласа в Избирателната колегия. Тогава Картър става първият управляващ президент след Хърбърт Хувър през 1932 г., който губи изборите.
Четири години по-късно Рейгън печели с още по-впечатляващ резултат срещу Уолтър Мондейл, бившия вицепрезидент при Картър: 525-13 в Избирателната колегия и 54,4 млн. на 37,6 млн. при пряко подадените гласове. Републиканецът печели във всички щати освен в родния за Мондейл Минесота и във федералния окръг Колумбия.
За успеха му има ред причини, на първо място сред тях е тачъристката политика на по-малко държавна намеса и по-ниски данъци, която слага началото на най-дългия непрекъснат икономически растеж в американската история през целите 80 години на миналия век, продължил и през 90-те. В края на втория си мандат Рейгън е свалил безработицата на 5,5%, създал е 18 милиона нови работни места и е забавил годишната инфлация до 4,4% от 12,5% при Картър.
Но Рейгън не е икономист. Нито юрист. Нито професионален политик. Нито бизнесмен. Той е дете на проблемно семейство от Илинойс, завършило колеж, но далече от престижните университети от Бръшляновата лига, второразряден киноактьр, отвратен от Холивуд и преминал като говорител на "Дженерал илектрик" преди да влезе в политиката.
През 30-те той гласува за демократа Франклин Делано Рузвелт и за неговия "Нов договор", вдигнал Америка на крака след Голямата депресия. Но по-късно по собствените му думи осъзнава, че "врагът не е Големият бизнес, а Голямото правителство" и прегръща Голямата стара партия.
Дори само в този израз личи талантът му да говори в one-liners - едноредови образни и запомнящи се фрази, които телевизията, машината на политиката, обича.
През мандатите на Рейгън интернет технологията е още в пелените си, а световната мрежа - бъдеще. Но веднага след него ѝ предстои стремително да достигне да главен конкурент на телевизията в политическата комуникация.
Рейгън няма класа, но има талант да общува. И всички - и привърженици, и критици му го признават. Той има рядката за елита дарба да бъде обикновен, да се държи естествено, да скъсява дистанцията с публиката, да я кара да се чувства у дома си, да се самоиронизира, да обяснява сложните неща просто. В това отношение историци го сравняват с Линкълн.
Репортер му поднася за автограф стара студийна снимка, на която изрбаният вече президент е с шимпанзето Бонзо. "Аз съм този с часовника", написва Рейгън.
Не крие недостатъците си, включително това, че не е от най-работливите. "Вярно, че никой не е умрял от много работа, но си мисля, струва ли си да поемаш такъв риск?"
Пак един негов one-liner пред Бранденбургската врата в Берлин отбелязва началото на края на Студената война: "Г-н Горбачов, съборете тази стена!"
Колкото пъти у нас изригне спорът около неродената алтернатива на статуквото, толкова пъти си спомням за Рейгън. Бях студент в първи курс журналистика, когато той стана президент. И ми е трудно да си спомня за български политик с неговия талант да общува.
Пишат и говорят дълго и сложно. Вижте ги във фейсбук. Винаги са мрачни и гневни. Или тържествени и високопарни. Или академични до неразбираемост. Никога не се усмихват. Не се шегуват. Със себе си? Отнюд.
И какво от това, че са прави? И какво от това, че казват истината? До кого стига тя? Кой има време и желание да ги слуша?
Искат да оправят държава, а не могат да съчинят един one-liner. Няма как да стане.
Може би да се упражняват в Туитър. Там трябва да си кратък. И ясен. И остроумен. И след Тръмп там се е отворил голям вакуум. Възползвайте се.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни