Защо 112-ото място е заслужено? Премълчаваните причини

Символичното 112-о място на България в тазгодишната класация на "Репортери без граници" по свобода на медиите е наистина тревожно. То не е особено различно от 111-то. Освен това може дълго да се спори колко прецизна е подобна класация, до каква степен отразява реални медийни проблеми и до каква степен е кликбайт подход, който се самозахранва от осветяване на тревожни класации.

Дали е точна или не, тази класация би трябвало да ни накара да се замислим сериозно какво е медийна свобода, как се отстоява и от кого и от какво зависи. Няколко лични наблюдения:

1. В българските медии може да публикуваш неща, които е недопустимо да публикуваш в британските и други европейски медии.

2. Във Великобритания съдът може просто да забрани на медиите не само да публикуват факти по даден съдебен казус, но дори и да го коментират.

3. В България предследването на журналисти, физическата и друга саморазправа е доста ограничена.

4. Социалните медии в България, особено ФБ, имат огромно покритие и огромно влияние. Резултатите от последните избори се дължат в значителна степен на неограничеността на социалните медии.

България изпада с още едно място по медийна свобода - до 112-а позиция

Прави ли всичко това медиите в България свободни?

Не, не ги прави. Според мене българските медии заслужават своето 112-о място, макар и по причини доста по-различни от аргументите на Репортери без граници.

1. България няма устойчив медиен фактологически коректив. Това е обикновено функция, която играят националните медии. Те обаче не вършат подобна работа. Типичен е случаят с ваксините и рисковете от тях. Националните медии се държат сеирджийски - този каза това, оня каза онова, правителството каза нещо друго, ФБ мисли еди какво си. Резултат - медийното отразяване на ваксините, а и на Ковид по принцип е извън контрол, подвластно на слухове, караници, конспирации, а понякога и откровен идиотизъм. Това прави медиите несвободни.

2. Медиите са безкритични. Репортери завират микрофони в лицето на министри и премиер и - каквото там кажат.

3. Репортерите са неподготвени. Интервюират един кръг хора, не непременно проближени до властта, и стига да са остроумни и да задържат вниманието, предаванията си текат.

4. Огромният брой медии в България не са в състояние да се издържат от журналистика. Те се издържат от платени статии.

5. Медиите не плащат за съдържание. Масова практика е да хвърлят мрежата във Фейсбук и - каквото там се хване. После други го препубликуват, случайни мнения се тиражират, никой не им опонира, не ги опровергава.

6. Проверката на информация е почти немислима. Публикуваш, ако не е вярно, все някой ще изкрещи, ще публикуващ нещо друго.

7. Пълен срив на националната имунна система срещу хибридни новини. От Русия, главно, но не само, тече огромен поток медийна помия - за Норвегия, за руски супер оръжия, за "АстраЗенека", за чудотворни лекарства, всякакви историографски извращения, разкази за разпадащия се Европейски съюз и какво ли още не. Тази помия прониква отвсякъде, никой по никакъв начин не и се противопоставя.

8. ТАСС, РТ, "Спутник" - това за високопрофесионални пропагандни канали, които захранват масово българските медии. Като всеки пропаганден канал и тяхното съдържание е поне 90% вярно. Това ги прави още по-проблемни.

Къде са "Репортери без граници", че тука ги търсят да ги бият?

Нито едно от изброените дотук неща не са дело на насилие върху медиите или пряк политически или корпоративен контрол върху тях. Това е среда, медийна среда, може дори да я наречем свободна медийна свобода, която твори несвобода.

Ако махнем изброените проблеми, България ще се качи поне 50 места нагоре. И тогава може да започнем да се катерим още нагоре с въпросите за собственост, манипулативност и безнаказаност на кафявите медии, превземане на национални медии, селективно отразяване на политически събития и личности, заплахи срещу журналисти (да, това го има), съдебно преследване на собственици на критични и обективни медии, ограничаване на достъпа на журналисти до депутати (казусът Народното събрание в Партийния дом), необявено финансиране на медии с публични средства и много други техники на натиск върху медийната среда.

Трябва да признаем също, че в България има немалко качествени, критични, аналитични и свободни медии. Те се борят за тази свобода и тази борба не е лека, но успяват.
Картината на медийната среда е сложна, особено в контекста на силата на социалните медии. И качването в класацията също ще е сложно. Част от него минава през подготвения критичен поглед на журналиста.

Препубликуваме текста с разрешението на автора от профила му във Фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.