Европейският парламент прие с огромно мнозинство програма „Хоризонт Европа“ за научни изследвания и иновации.

Депутатите одобриха окончателно споразумението със Съвета на ЕС за програмата. Те гласуваха с 677, гласа „за“, 5 „против“ и 17 „въздържал се“ за Регламента за „Хоризонт Европа“ и с 661 гласа „за“, 5 „против“ и 33 „въздържал се“ за специфичната програма „Хоризонт Европа“.

Програмата за научни изследвания и иновации за 2021-2027 г. ще помогне на здравните системи на ЕС да се подготвят за бъдещи пандемии. Тя ще насърчи също декарбонизацията, цифровизацията и иновациите в промишлеността.

„Хоризонт Европа“ осигурява краткосрочно и дългосрочно финансиране за научни изследвания и иновации, свързани с глобални предизвикателства, сред които борбата с климатичните промени, пандемията от COVID-19, както и за цифровизация.

Средствата по програмата представляват най-сериозната сума, заделяна досега от бюджета на ЕС за цифровизация и научни изследвания в областта на цифровите технологии. Програмата също така ще осигури подкрепа за иновативни малки и средни предприятия (МСП) и за европейската научноизследователска инфраструктура. Тя ще предостави и допълнителни 1 милиард евро, осигурени от Европейския парламент, за фундаментални научни изследвания, които ще бъдат разпределeни чрез Европейския научноизследователски съвет.

Европейската комисия вече реши програмата да започне да се прилага временно от 1 януари 2021 г.

„Хоризонт Европа“ ще разполага с общ бюджет от 95,5 милиарда евро, включително 5,4 млрд. от Плана за възстановяване „ЕС от следващо поколение“ и допълнителни инвестиции от 4 млрд. евро от Многогодишната финансова рамка (МФР) на Общността.

Програмата се състои от три стълба:

• „Високи постижения в научната област“ ще подкрепя проекти за авангардни изследвания, които ще се определят и ръководят от самите изследователи чрез Европейския научноизследователски съвет (ЕНС). Ще бъдат отпускани средства за стипендии и обмен на изследователи чрез действията „Мария Склодовска-Кюри“, както и за инвестиции в научноизследователска инфраструктура;

• „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ ще подкрепи пряко научните изследвания, свързани с предизвикателствата пред обществото, технологичния и промишления капацитет. Този стълб ще определи и фокуса на научноизследователските мисии в целия Европейски съюз. Той обхваща и частни и публично-частни европейски партньорства, както и дейностти на Съвместния изследователски център (JRC), който подпомага вземането на решения от европейските и националните ръководители с независими научни доказателства и техническа подкрепа;

• „Иновативна Европа“ цели да направи континента водещ при създаващите пазари иновации чрез Европейския съвет по иновациите. Стълбът също така има за цел чрез по-нататъшно укрепване на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) да насърчи взаимодействието между бизнеса, научните изследвания, висшето образование и предприемачеството.

Как ще бъдат разпределени парите

Средствата в размер на 95,5 милиарда евро ще бъдат разпределени по 4 основни стълба:

• Повече от половината финансиране, или 55 на сто, ще отиде за подпомагане на МСП. Това обясни в онлайн разговор с журналисти преди сесията на ЕП българският евродепутат Цветелина Пенкова от БСП и Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД). Тези пари ще бъдат и за стартъпи, отговори тя на уточняващ въпрос. Процентът на съфинансиране, който да стимулира включването на малкия и среден бизнес, ще бъде различен за всеки отделен отворен прозорец за кандидатстване по програмата. Това ще става по старите правила на „Хоризонт 2020“. Допълнителните фондове в условия на криза допускат по-голям дял съфинансиране. При стандартните 7-годишни програми обаче правилата за съфинансиране се запазват. Това важи и за оперативните програми;

• Около 26 на сто от средствата ще бъдат за отлични науки или за научни изследвания;

• 15 процента от инвестициите ще бъдат за иновации в Европа с участието на академичната общност, инициативи на университети, изследвания на образователни и академични институции;

• Останалите средства - около 5-6%, ще бъдат заделени за разширяване на участието на инвестиционни хъбове.

Основни критерии при избор на проектите ще бъдат целите за борба с климатичните промени. 30 на сто от средствата ще бъдат насочени към зелени инвестиции и прехода към кръгова икономика.

Следващ и много важен критерий ще бъде върховенството на закона и целите да се предотвратяват злоупотреби с евросредствата, както и защита на финансовите интереси на ЕС.