Въпреки че само преди 2 дни лично лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че партията няма да сезира Конституционния съд за промените в Изборния кодекс, днес шефката на депутатите Десислава Атанасова и колегите й Радомир Чолаков и Дани Каназирева обявиха точно обратното. Жалбата на най-голямата парламентарна група е цели 17 страници и в нея от коалицията ГЕРБ-СДС твърдят, че поправките, свързани с въвеждането само на машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели, смяната на начина, по който се назначава ЦИК, текстовете за бъдещо въвеждане на мажоритарна избирателна система - когато има редовни парламентарни избори -  и т.н. противоречат на Конституцията. По думите на Атанасова текстовете са категорично противоконституционни и "застрашават свободното право на българските граждани да избират".

"Последната седмица грубо беше погазена не само конституцията, но и правилникът на Народното събрание. Вие всички бяхте свидетели на това погазване на традициите на парламентаризма", заяви Атанасова. 

По думите й, новите партии в парламента не са там, за да следват дневния ред на обществото, а за да "сглобят един Изборен кодекс, който е с противоречащи си норми, целящи да обслужат партийния интерес. Без да си дават сметка за последствията и как това ще затрудни българските граждани при гласуване и какъв ще е изборният резултат и дали той ще е адекватен на волята на българите", продължи Атанасова. 

Нашата конституционна жалба е със сериозни мотиви, декларира Атанасова. Но не ги прочете, не прочете и фрагменти, а посъветва медиите да направят това сами. 

Юристът Чолаков обясни нов момент спрямо досегашните заявки на ГЕРБ - как едни избиратели вече ще гласуват само с машини, а други - само с хартиени бюлетини (вторите са тези в най-малките секции с под 300 избиратели в страната и чужбина - б.р.) и това създава неравнопоставеност между гражданите. Говори и за "насилствена модернизация", и за "неуважение към нашите майки и бащи, баби и дядовци".

"Между мен като гражданин и моя глас сега е поставена машина, поставен е един софтуер, аз не вярвам, че софтуерът е по-добър и по-надежден от секционна избирателна комисия, в която са представени всички парламентарни политическите сили и застъпници", обясни депутатът и декларира, че вярва повече на хората в секционните комисии, където е представено българското общество, отколкото на софтуер.

"Беше променена радикално ЦИК, не разбахме защо. Искам да се обзаложа, че първото нещо, което ще направи служебното правителство, е да смени ръководството на "Информационно обслужване", каза още той. Не се разбра защо това следва да е противоконституционно, дори и да се случи.

Каназирева също съобщи, че се поставя "под риск провеждането на изборите както в страната, така и зад граница".

От ГЕРБ се надяват Конституционният съд, който няма законови срокове, в които да се произнесе, да направи това "възможно най-бързо" - заради обществения интерес. 

Решенията на Конституционния съд нямат обратно действие - тоест дори и някои от текстовете, оспорени от ГЕРБ, да бъдат обявени за противоречащи на основния закон, ако това се случи след предсрочните избори, то няма да доведе до нелегитимност на изборния резултат. 

С измененията в Изборния кодекс, срещу които ГЕРБ сега протестира, се въведе само на машинен вот в страната и чужбина - с изключение на малките секции. Опцията за пускане на хартиена бюлетина обаче съществува като резервен вариант за всички - в случай, че има технически проблем с електронните устройства за гласуване. На изборите на 4 април например машинното гласуване бе спряно в избирателен район Велико Търново - заради това, че въведената електронна бюлетина по отношение на "Демократична България" беше сбъркана. В останалите 30 избирателни района нямаше подобни проблеми, на места в отделни секции имаше технически затруднения.

Обяснението на ГЕРБ, че само машинно гласуване противоречи на Конституцията, явно не е важало през 2019 г. Защото именно ГЕРБ прие съвсем същото - вот само с машини във всички секции на всички видове избори с изключение на избори за местни власти. Предложението в рамките на доминирания от партията на Бойко Борисов 44-и парламент тогава дойде от ДПС. ГЕРБ го подкрепи. А дотук се стигна въобще, защото от партията на Борисов много настояваха иначе приетото и от тях въвеждане на машинно гласуване за всички на всички видове избори след президентския вот през 2016 г.  да... отпадне за местния вот през 2019 г. Така и стана - с подкрепата на ДПС. 

През 2020 г. - с наближаването на редовния парламентарен вот през 2021 г. от ГЕРБ размислиха и пак спряха да харесват въвеждането само на машини. И реабилитираха хартията, която сами бяха зачеркнали година по-рано с гласовете си.

По отношение на ЦИК разликата между предишния и приетия от 45-ия парламент метод за избор на ЦИК е в намаления брой членове на органа от 20 на 15 и в начина на назначаване на председател, заместници и секретар на изборната администрация. Преди ръководството на ЦИК се избираше от Народното събрание, тоест от управляващите, а останалите членове се назначаваха от президента с указ по предложение на партиите. Сега ЦИК се назначава изцяло от президента с указ по предложение на партиите, запазва се пропорционалното представителство на парламентарните сили, отнема се правото на представител в ЦИК на формациите, представени в Европейския парламент. Според правилата, одобрени на 3 май от Румен Радев, ръководството на ЦИК трябва да се излъчи с консенсус между партиите по време на консултации, а ако такъв няма - чрез жребий.

Днес в 14 ч. са консултациите при Радев. Засега са ясни само номинациите на БСП, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън". Левицата предлага за ЦИК Емил Войнов, Силвия Стойчева и Цветанка Георгиева, като Войнов е номиниран за зам.-председател. ДБ предлага дългогодишния бивш член на ЦИК и социолог Цветозар Томов и математика Любомир Георгиев. Обединението около Мая Манолова посочи председателката на Обществения съвет към настоящата изборна администрация адвокат Росица Матева. Очаква се ДПС да заложи на настоящи свои представители.