Германската обществена телевизия ARD излъчи обширен репортаж за „Лукойл“ и проблемите, които българската държава има с руската компания.

На около 20 километра от Бургас се намира най-голямата нефтена компания в югоизточна Европа - „Лукойл“. Терминалът Росенец също й принадлежи. 

Пред камерата на кореспондентът на телевизията Клеменс Ференкоте застава Димитър Найденов, общински съветник от „Демократична България“.

„Като общински съветник нямам право да контролирам компанията, това е задача на държавните органи и правителството. Но като гражданин и политик мога да заявя, че дейността на “Лукойл“ е от огромно значение за сигурността на България“, казва той и допълва, че чрез нея се засилва енергийната и икономическа зависимост на страната. 

През 1999 руският петролен концерн „Лукойл“ приватизира най-голямата българска рафинерия. През 2011 година премиерът Борисов отдаде под наем на Русия пристанището дългосрочно за скромна сума, цитира кореспондентът и сайта „Бивол“. Найденов потвърждава това и посочва, че е запознат с договора, според който български власти могат да влязат в терминала и териториите на концерна само с разрешението на „Лукойл“.

„Според член 15 на договора, точка 2, общото събрание на „Лукойл“ има правото да реши да възпре българските власти от изпълнението на задълженията им. Това е поверително и е описано в договора за приватизация“, казва Найденов. 

По темата е интервюиран и Асен Василев, който бе министър на енергетиката в служебното правителство през 2013. „Като имаме предвид, че това е основният пункт за доставки на петрол за България, наложително е там да има непрекъснат митнически контрол, какъвто в момента със сигурност няма“, казва той. 

Василев посочва и че през 2013 година по време на служебния кабинет е имало първи опити на държавата да въведе контрол. Целта е била да се установи какви реални количества петрол влизат и се преработват в рафинерията и какви количества излизат на българския пазар и се продават. Установява се, че няма монтирани измервателни уреди за това, въпреки че е това е трябвало да се случи още години по-рано. 

Дават се две отсрочки на концерна да навакса пропуските, като последната изтича на 31 март 2013 година. В началото на април тогавашният шеф на митниците Ваньо Танов инспектира рафинерията и установява, че няма монтирани измервателни уреди, които да замерват количествата влизащ суров петрол, както и че на тръбите към южна България са сложени такива уреди в пробен срок, чийто митнически печат е счупен. При последващи проверки се вижда и че тези измервателни уреди са заобикаляни. В резултат на това през април 2013 лицензът на „Лукойл“ е отнет, но само за кратко време. Концернът обжалва и съдът решава само в рамките на няколко дни, че лицензът трябва да бъде възстановен.

„Не съм много сигурен какво е станало с това дело“, изказва съмненията си Василев. 

На запитване на германската телевизия „Лукойл – България" отрича тези обвинения. Според компанията „Росенец“ е под постоянен митнически контрол, а достъпът на митническите власти е безпроблемен и ежедневен. На територията на терминала има дори контролен пункт на митниците, а освен него има и граничен контрол, тъй като терминалът е външна граница на страната и на ЕС. 

Журналистът от „Бивол“ Димитър Стоянов обаче изказва своите съмнения. „Виждали сме многократно, че контролът се осъществява при влизането на петрола, но не и при излизането му от терминала." Според него концернът е „държава в държавата“. 

„Всъщност всеки може да излезе от там и не виждам пречки за това и да се влезе с фалшива самоличност и да се извърши саботаж, какъвто имаше при нападението срещу оръжейния търговец Гебрев“, твърди Стоянов.

Това обаче са хипотези, обяснява кореспондентът и разказва за нападението над Гебрев, в което са замесени трима служители на руските тайни служби.