В пореден театър на абсурда се превърна третият опит на комисията по ревизията на управлението на Бойко Борисов, известна и като комисията „Манолова“, да изслуша министърката на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова по казуса „Автомагистрали“. Като се започне от обяснението на шефа на дружеството Стоян Беличев защо не са изпратени исканите документи - не знаел как и къде точно да бъдат пратени, през странните опити да се обясни как „Автомастрили“ не ползвала подизпълнители, до завършека - бесен скандал с викове между участниците в комисията. С други думи - и днешното заседание следваше почти плътно начина на работа на предишните. 

Все пак за трите часа, колкото време отне дискусията, бяха получени и някои важни отговори. Като например - „Автомагистрали“ не ползвала подизпълнители, а сключвала „рамкови договори за различни видове дейности“, пренаемало техника и купувало материали. Самото държавно дружество обаче извършвало строително-монтажните дейности по възложените му проекти. Разбрахме, че компанията с принципал МРРБ не било длъжно по закон да обявява обществени поръчки при наемането на тези (не)подизпълнители и че всичко, което властта е правила в сектора в последните години, е... напълно законно. 

За какво става дума? 

Причината казусът да се разглежда в комисията „Манолова“ е проста. През 2016 г. управляващите промениха Закона за обществените поръчки и така даде възможност на държавните институции да възлагат поръчки без търг на дружества, които са 100 % тяхна собственост. Формално тази промяна бе обяснена с транспониране на европейска директива. Оттогава обаче властта започна да раздава такива „инхаус“ поръчки на дружеството „Автомагистрали“, което вече извършва поддръжка на пътища и съоръжения, но и направо строи цели магистрали - като „Хемус“. До момента държавната компания е получила проекти за почти 5 млрд. лв. по схемата. 

Проблемът е, че за всички е ясно, че „Автомагистрали“ няма капацитета да строи магистрали - заради малкото наети хора, малкото техника и експерти. Затова използва частни компании, но разпределянето на средствата към тях става изключително непрозрачно и неясно. В продължение на години нито „Автомагистрали“, нито Агенция „Пътна инфраструктура“ казваха кои са подизпълнителите, нито по какви критерии се избират, въпреки неколкократно спечелените дела по ЗДОИ от различни медии. Не се отговаряше по същество и в рамките на парламентарния контрол 

Така се стигна и до днешното изслушване. 

Има ли подизпълнители, или не? 

В продължение на години АПИ и „Автомагистрали“ избягваха отговорите кой фактически строи и ремонтира пътища. Такъв опит бе направен и днес, а притиснат от депутатите, шефът на АПИ Георги Терзийски настоя, че по отношение на договорите си за изграждането на „Хемус“ и за укрепване на сваличища (за което държавната фирма получи 500 млн. лв.) не са декларирани подизпълнители (по закон държавните дружества де юре нямат право на такива - б.р.) Има обаче „рамкови споразумения“ с частни фирми - за доставка на материали, наем на строителна техника (която обикновено върви с работниците) и т.н. Неколкократно и Аврамова, и нейният доскорошен заместник Николай Нанков също обясняваха, че няма подизпълнители. Многократно бе отречено твърдението, че строително-монтажните дейности се извършват от други компании, каквито данни има от години. Това вероятно ще се разбере от доклада на Сметната палата, който трябваше да бъде готов на 30 април, но никой още не го е виждал. Депутатът от БСП Явор Божанков пък направо заяви, че може да докаже, че частна фирма е извършила всички дейности по укрепването на свлачището към Рилския манастир, а не „Автомагистрали“. 

Беше обяснено от МРРБ и че „Автомагистрали“ не било длъжно да обявява поръчки за превъзлагане на дейност по ЗОП. Как тогава се избират компаниите, с които да бъдат сключени „рамкови споразумения“? По вътрешен правилник, с който държавната компания си работела и който бил почти същият като правилника за обществените поръчки. Така и не бе показан обаче този вътрешен ред. 

„Наистина ли мислите, че е нормално да се изразходват милиарди на данъкоплатците с приети някакви вътрешни правила“, шокирана остана Мая Манолова. 

Толкова изненадани останаха и другите депутати в комисията, а Румен Гечев заяви, че тук трябва да влязат контролни институции. 

Николай Нанков обаче преспокойно обяви, че няма нарушение на закона, той бил такъв, какъвто е. 

„Инхаус процедурата е напълно законна, можем да цитираме член по член. Има контрагенти, които се избират по нарочна методика, там няма обаче подизпълнители“, категоричен за пореден път опита да бъде Нанков. 

Депутатът Калоян Янков, който е зам.-председател на комисията, пък цитира плашещи данни. Според него от 411 млн. лв., дадени на „Автомагистрали“ за укрепване на сваличища, 87 % са усвоени от „контрагенти“, на които е превъзложена дейност. Освен това на тези компании са платени и огромни аванси - без да има дори възложено проектиране. 

Според шефа на „Автомагистрали“ обаче плащането на авансите било нещо чудесно, защото то гарантирало, че цената ще остане същата. Например - ако нещо е платено миналата година авансово, то идва на цената, която е била актуална тогава, а не тази, която е сега. Тя пък за много материали била много по-висока към ден днешен. 

Отчаяната защита на упрвляващите бе изградена на твърдението, че всичко е законно, можело да се спори само по „целесъобразността“ (по Николай Нанков). Според последната информация от парламентарен контрол „Автомагистрали“ има слючен договор с 400 компании по своите задължения. „Не може всички тези 400 фирми да са наши“, обяви Аврамова в отговор на твърдението на Манолова, че близки до властта компании се възползват от пролуката в закона. 

В хода на изслушването обаче стана ясно, че около 380 от тези договори са за доставка на дребни неща, а големите строително-монтажни договори са сключени с 10-ина фирми. 

Защо властта избира тази схема пред обикновените обществени поръчки? 

Както вече многократно е правен опит за обяснение - заради бързината и невъзможността на участниците в обществената поръчка да обжалват решенията. Според властта така не се губи време в излишни дела. Прилагало се само при инфраструктурни проекти с висок обществен интерес. 

Освен това „Автомагистрали“ била доказала, че строи качествено заради предишните истински конкурси, в които е участвала и печелила. Не стана ясно защо тогава не ѝ се даде възможност да участва в честно състезание и да го спечели. 

„Законът дава такава възможност. Лош закон може да е, но е закон“, констатира накрая Георги Терзийски, който очевидно изпитваше сериозни трудности да отговаря гладко на зададените му въпроси.

Николай Нанков пък дори стигна по-далече и обяви, че МРРБ правило проучване на европейския „инхаус“ модел, който показвал, че в Швеция и Италия много често се ползвали държавни компании за поддръжка на пътища. На въпрос защо тогава само ние ползваме компанията за цялостно строителство на автомагистрални пътища, той заяви, че и едното, и другото били строително-монтажни дейности. 

Накрая изслушването по темата „Автомагистрали“ завърши с крясъци и викове. Иво Мирчев заговори за крадци, а Росица Кирова от ГЕРБ започна да вика - „Кой е крадецът“, и около 10 минути не спря да пита, буквално извисявайки гласа си до кресчендо, кои са тези крадци и в тази зала ли са. 

Разбира се, депутатите от ГЕРБ, както вече са свикнали, често прекъсваха, викаха и дюдюкаха. Отново сред тях бяха и хора, които нито имат нещо общо с комисията, нито пък нещо общо дори бегло с темата. Примери - бившата министърка на туризма Николина Ангелкова и бившият вътрешен министър Младен Маринов. Те не обелиха дума, стояха там за „бройка“ и си ровеха в телефоните. Разбира се, там беше и пиарът на ГЕРБ Никола Николов, както и Николай Бареков. 

Изводите са ясни - властта не вижда нищо нередно в това да разпределя милиарди от парите на данъкоплатците на компания, която очевидно не може да ги реализира сама и която ги преразпределя към други частни компании, неучаствали в процедура по обществена поръчка. Причината също е ясна - защото законът го позволявал.