Времето се познава от сутринта, а човек – още от първия му по-значим лаф. 

Ако се заровите в архивите, ще се убедите. Не е като да не са ни предупредили. Например да вземем Александър Йорданов, който през 1992 година каза паметната реплика: „Това е един хубав ден за българската демокрация!“ Беше председател на Народното събрание, а поводът бе гласуването на закон за реституция на нивите. Или поне тогава си помислихме, че това е поводът.

Година по-рано пак Сашо Йорданов произнесе още една паметна реплика, а именно: „Спечелихме с малко, но завинаги“. Тогава СДС изпревари с малко БСП на изборите и това бе началото на депутатската кариера на Йорданов.

През 2019 година седесарят отново заяви, че денят е хубав за българската демокрация, а поводът беше представянето на листата за кандидат-депутати за Европарламента на ГЕРБ-СДС, в която той бе на избираемо място.

Та не можем да не се съгласим с господин Йорданов, че погледнато от неговата перспектива, демокрацията наистина си е хубаво нещо, най-малкото кариерата върви. 

Тия дни ораторът отново заби пирона, този път във фейсбук. Ако гражданите и медиите не подкрепят демокрацията, казва, нищо добро не ни чака.

Генерално, господин Йорданов е прав. А и конкретно погледнато – също. Просто към този момент гражданите и господин Йорданов имат различни виждания за това какво точно е демокрацията. А и тя е доста непостоянна спътница – ту те праща по върховете на държавата, ту на борсата. Та ако досега сте били по върховете, не се плашете толкова. Пак ще дойде вашият час. Ето, даже Жан Виденов се върна, та вие ли няма. Ако някой трябва да се плаши, то са си гражданите.

Но да се върнем на значимите реплики, по които можеш да познаеш каква ще е кариерата на един човек. В едно интервю от 2017 година на доскорошния премиер Бойко Борисов четем: „Само веднъж съм обирал една джанка и баща ми ме наби. От тогава такива работи не съм правил.“ 

Не можем да обвиним в лъжа господин Борисов. Никой до ден-днешен не го е обвинявал в обир на джанки. Виж, за банки, бизнеси, асфалт, медицински маски вече чухме. Но за джанки – нито дума!

Сега е добре да слушаме много внимателно какво казват новите лица в политиката. Малко притеснително започват от „Има такъв народ“. Първо стана оня сакатлък, дето Тошко Йорданов си пожела Крумовите закони, за да реже крайници на журналисти. Повод стана лапсус на репортер от „Нова телевизия“, който обърка „Има такъв народ“ с „Изправи се! Мутри вън!“ Уж дреболия, пък до какво доведе. На място на парламентарните журналисти аз бих спазвала препоръчителната дистанция от 2 метра от Тошко, че да не вземе да хвръкне някой крайник, ако го ядосат пак нещо. А и с неговите странни, да кажем, виждания за COVID кризата, двата метра са си абсолютно животоспасяващи.

От „Изправи се! Мутри вън!“ пък обмисляли да си отрежат опашката. Тоест името. Вече да няма “Мутри вън“ в него, защото не звучало добре. А и току-виж се окаже, че не е вярно. Доста ги емнаха за тия размисли из фейсбука, макар че аз се чудя защо. В крайна сметка и БСП са се кръстили социалисти, а ГЕРБ направо европейци, като нито ония са социалисти, нито тия европейци, ма какво толкова. То и Краси Каракачанов е от Русе, а не от Благоевград, пък гледай го човека, македонец и половина. Даже две половини.

В интерес на истината винаги честни с избирателите са били само от ДПС. „Движение за права и свободи“ е хубаво име, искрено. В крайна сметка не са обещавали, че правата и свободите ще са за всички, нали така? А колкото по-малко има за вас, толкова повече остава за тях. „ДПС е като бацил. Където влезе, не излиза“, каза още в далечната 2009 година Ахмед Доган. Тогава той направи една серия предизборни речи, които, ако си ги прочетем към днешна дата отново, изобщо няма да се налага да се чудим и маем на разкритията на разни едри земеделци тия дни. 

„Аз съм инструментът на властта, аз разпределям порциите в държавата“, каза пак през същата година Доган. 

А още по-важни неща каза Доган едни избори по-рано – през 2005 година. В „Шоуто на Слави“ тогавашният лидер на ДПС заяви дословно следното: 

- Понеже казахте, че ще ни отворите как партиите събират пари? Това е много интересен въпрос, никой не ни отваря, отворете ни вие.

- Много фино ви будалкат с разни дарения, лични фирми, което може да се приеме, но не е цялата истина. Всъщност в цял свят, като започнете от Америка и до Япония, всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми. И сега отговарям на въпроса за финансирането. Че аз, ако не мога да построя един такъв дом, как ще реша проблема с държавата? Ако мислите, че моите възможности са по-малки от тези на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или най-малко с моя усмивка.

- Това е много интересно и искам просто да вметна. Защо партиите не си признават, че имат такъв обръч от фирми? Това не е срамно в края на краищата.

- Явно сте им поставили диференциран въпрос. Вие им поставяте: Откъде имате парите? Ами, те ще ви кажат: От дарения... Винаги има фирми, които подкрепят една или друга политическа сила.

- Това не е лошо.

- Не е лошо, разбира се....

- Политическата сила се отблагодарява по някакъв начин на фирмите?

- И това е вярно, да.

- То е било много просто.

- После има обекти, кой ще изпълнява, подизпълнители, кой ще консултира и т.н.

- А защо само вие си го признавате това?

- Защото имам смелостта. (...)

Та ето, че вече сме 2021 година, но не мога да не кажа, че Доган още тогава ни го обясни. Политиката в България е като симбиозата в природата. Паразитът се прикрепя към приемника и се храни от него. Има симбиоза, от която живеят и двата организма – единият брани другия, а първият го храни. Тази симбиоза обаче може да се изроди, паразитът да започне да смуче все повече и повече, докато не убие приемника си. 

Та сега разбирате ли как работи демокрацията в България, приятели, и на вас коя роля са ви отредили в нея?

Затова слушайте внимателно какво ви говорят политиците, да не се окаже, че „веднъж като влезе и вече не излезе“, както предупреждава още от едно време бай Доган.