Извънредните парламентарни избори на 11 юли ще струват 57,1 милиона лева. В сметката обаче не влизат допълнителните машини, както и видеонаблюдението.

Сумата бе утвърдена днес от служебното правителство. Според разчетите, ако в България в деня на вота не е обявена епидемична обстановка, то тези избори ще струват на българския данъкоплатец с 8,6 млн. лв. по-малко от изборите на 4 април, които бяха на стойност 65,7 млн. лева, се казва в съобщението на правителствената пресслужба. (За 4 април имаше и друго плащане - 43,2 млн. лв. за доставката на малко над 9600 машини, б.р.)

Според последното решение на здравните власти противоепидемичните мерки ще бъдат удължени до края на юни. В случай, че изборите се проведат в условията на епидемична обстановка, то одобрените средства ще възлязат на 68,2 млн. лв. и ще бъдат с 2,5 млн. лв. по-скъпи от тези на 4 април.

Разликата от 11,1 милиона лева в случай на епидемична обстановка също е одобрена по бюджета на Министерския съвет.

С други думи - между вота на 4 април и този на 11 юли като финансова обезпеченост (без разходите като тези за машини и видеонаблюдение) може да се сложи знак за равенство. Освен ако за по-малко от два месеца не сме напреднали толкова много с ваксинацията, че служебният кабинет не вземе решение да не удължава епидемичната обстановка.

Иначе гласуваните днес средства ще отидат за подготовка и отпечатване на избирателните списъци; закупуване и изработване на необходимите изборни книжа и материали; отпечатване на бюлетините; логистично осигуряване на областните и общинските администрации и на администрацията на Министерския съвет; възнаграждения на членовете на районните и секционните избирателни комисии; компютърната обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от изборите; провеждане на разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и начина на гласуване.

Както вече стана ясно, в сумата не влизат и допълнителните машини, които трябва да бъдат поръчани за секциите в чужбина - породено от последните изменения в Изборния кодекс, според които в СИК с поне 300 заявления за гласуване или 300 гласували избиратели също трябва да има устройства. По първоначални изчисления става въпрос за допълнителни около 500 машини. Централната избирателна комисия (ЦИК) вече оповести сумата, която вероятно ще трябва МС да отпусне за целта - 8 милиона лева. Предстои обаче ЦИК да обяви нова обществена поръчка за устройствата зад граница, която трябва да включва и поддръжката. 

Че търг ще има става ясно и от самото съобщение на правителствената пресслужба - че сумата ще бъде отпусната след "провеждане на обществената поръчка за доставка на допълнителни специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран приложен и системен софтуер". Това е важно с оглед на появилите се варианти вместо нов търг, ЦИК да сключи анекс към договора доставчика на машините за вота на 4 април (всъщност, неизменен доставчик на всички машини за всички избори, на които ги е имало до момента) - "Сиела Норма".

В същото време преди дни стана известно, че нищо по договора за 43 млн. лева с ДДС за покупка на машини за гласуване все още не е платено, но и сроковете за това не са изтекли все още.

При вземане на решение от страна на Централната избирателна комисия за въвеждане на видеонаблюдение в избирателните секции, правителството има готовност да осигури необходимите за целта допълнителни средства, заявяват още от служебното правителство. За тях обаче разчети все още не са правени. 

Част от необходимите средства за финансирането на одобрените днес с план-сметката разходи ще се осигурят за сметка на предвидените в бюджета за 2021 г. разходи за произвеждане на избори, а останалата част – чрез преструктуриране на разходите/трансферите по бюджета.