Кърт Вонегът завинаги ще остане един от най-култовите и провокативни писатели на XX век. Хуманист, владеещ до съвършенство тънкостите на иронията и сарказма, той разбива всички клишета и стереотипи в американската литература със своя революционен стил и теми, които засягат болезнени въпроси за съвременното общество.

Вече е в книжарниците неговият втори роман „Сирените от Титан“ (1959) – главозамайваща сатира, несъмнено повлияла Дъглас Адамс да създаде своя „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Луксозното издание е част от колекция „Вонегът“ на издателство „Кръг“, която възражда творбите на легендарния автор във вида, в който заслужават. Оригиналният дизайн отново е дело на Милена Вълнарова, а преводът е на Владимир Германов.

В типичния за Вонегът стил и характерен похват „Сирените от Титан“ представя живота на човек като низ от случайности. Ситуиран в имагинерното бъдеще, сюжетът разказва чудатата, граничеща с нелепост история на Малахия Констант.

„Най-добрата книга на Кърт Вонегът... той дръзва не просто да зададе вечния въпрос за смисъла на живота, но и да му отговори.“ - „Ескуайър“

Представяме ви откъс:

 

Из „Обединени топли палачинки, предпочитани“

Стая номер 223 в хотел „Уилбърхамптън“ бе оставена такава, каквато я завари смъртта на Ноел Констант – нещо като мемориал.

Малахия Констант влезе в нея. Не беше идвал тук от смъртта на баща си. Затвори вратата след себе си и намери писмото под възглавницата.

Нищо не бе подменяно освен спалното бельо. Снимката на Малахия като малко момче все още беше единствената снимка в стаята.

В писмото пишеше:

Скъпи синко,

Случило ти се е нещо голямо и лошо, иначе нямаше да четеш това писмо. Написах го, за да ти кажа да не се безпокоиш за лошите неща и един вид да се огледаш около себе си и да видиш дали не се е случило нещо важно или добро заради това, че сме станали толкова богати и след това сме изгубили всичко пак. Искам да се опиташ да разбереш дали наистина става нещо особено или всичко е толкова безумно, колкото ми се струва на мен.

Ако не съм бил особено добър баща или особено добър каквото и да било, то е, защото бях като мъртъв дълго преди смъртта си. Никой не ме обичаше и аз не бях много добър в нищо, не можех да си намеря никакво странично занимание, което да ми харесва, и ми беше дошло до гуша да продавам тенджери и тигани и да гледам телевизия, така че наистина бях като мъртъв и бях стигнал твърде далеч, за да мога да се върна назад.

Тогава започнах бизнеса с Библията и ти знаеш какво стана след това. Сякаш някой или нещо искаше да притежавам цялата планета, нищо че бях като мъртъв. Държах очите си отворени на четири, за да видя някакъв знак, който да ми подскаже какво става, но нямаше никакъв знак. Само продължавах да ставам по-богат и по-богат.

Когато майка ти ми изпрати тази твоя снимка на брега, начинът, по който ти ме погледна от нея, ме накара да си помисля, че може би заради теб е било цялото това трупане. Реших, че ще умра, без да разбера какво е всичко това и че може би ти ще си този, който изведнъж ще види съвсем ясно как стоят нещата. Казвам ти, дори и полумъртъв, ненавиждам, че съм жив, без да мога да си обясня всичко това.

Причината да накарам Рансъм К. Фърн да ти даде писмото само ако те напусне късметът, е, че никой не мисли и не забелязва нищо, докато му върви. Защо да го прави?

Така че огледай се наоколо вместо мен, момчето ми. А ако се разориш и някой дойде при теб с безумно предложение, съветвам те да го приемеш. Може и да научиш нещо, ако си в подходящо настроение за учене. Единственото, което аз научих, беше, че някои хора имат късмет, а други – не. Дори и възпитаник на Харвардската бизнес школа не може да ти каже защо.

Искрено твой, татко

На вратата на стая 223 се почука.

Тя се отвори, преди Констант да успее да отговори.

Хелмхолц и мис Уайли влязоха. Влязоха в нужния момент, тъй като висшестоящите ги бяха уведомили с точност до секундата кога Малахия Констант ще свърши с писмото. Освен това ги бяха инструктирали точно какво да му кажат.

Мис Уайли свали перуката си и се разкри като жилест мъж, а Хелмхолц овладя изражението на лицето си, за да разкрие, че е безстрашен и свикнал да дава заповеди.

– Мистър Констант – каза Хелмхолц,– тук съм, за да ви информирам, че планетата Марс не само е населена, но е населена с многобройно и развито във военно и индустриално отношение общество. То бе набрано от Земята и прехвърлено на Марс с летящи чинии. И така, упълномощени сме да ви предложим чин подполковник в армията на Марс.

Положението ви на Земята е безнадеждно. Жена ви е звяр. Освен това според донесенията на разузнаването ни вие не само ще останете без пукната пара поради поредица граждански съдебни дела, но и ще бъдете хвърлен в затвора за проявяване на престъпна небрежност.

В добавка към привилегиите и заплатата, които са доста по-големи от тези на подполковник в която и да било земна армия, можем да ви предложим и имунитет от всякакви земни съдебни преследвания, възможността да видите една нова и интересна планета, а също така и възможността да погледнете на своята от нова и прекрасно отдалечена гледна точка.

– Ако приемате предложението – намеси се мис Уайли, – вдигнете лявата си ръка и повтаряйте след мен…

На следващия ден хеликоптерът на Малахия Констант бе намерен празен в пустинята Мохаве. Човешки стъпки се отдалечаваха на десетина метра от него и след това изчезваха.

Сякаш Малахия Констант бе изминал десетина метра и след това се бе изпарил.