Article_top

Слава Аначкова

Веднага след Нова година, вместо трезва преценка за отминалата 2014-а, в страната ще тече бурна организация на протестни шествия.

Ако се вярва на синдикатите и работодателите, които не за първи път се провалят в преговорите по параметрите на държавния бюджет, януари ще е месецът на националното недоволство. Но не защото правителството затвори кранчето и отказа да удовлетвори исканията на която и да е от страните, а защото реверансът към едните се оказа обида за другите. И обратното.

Увеличението на минималната работна заплата, което трябваше да умилостиви профсъюзите, предизвика недоволството на бизнеса, а вдигането на възрастта за пенсиониране, което обслужва работодателите, не се вписа в синдикалните представи за социална реформа.

Така финансовият министър Владислав Горанов се озова между чука и наковалнята, независимо от усилията да потуши напрежението още в зародиш. Както е известно в края на всяка година по време на преговорите за държавния бюджет профсъюзите размахват единтвения си коз – националните протести, за да извоюват блага за контингента от работещи. Бизнесът от своя страна пледира за икономическа стабилност, затова и разговорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество обикновено предизвикват недоволство. Тази година финансовото ведомство реши да прояви далновидност и сравнително бързо развърза кесията, както за синдикатите, така и за работодателите. Министър Горанов дори призна, че е загубил аргументите в своя защита, но едва ли е очаквал толкова неблагоприятно стечение на обстоятелствата.

В приетата от правителството план-сметка на държавния бюджет за 2015 г. е предвидено минималната работна заплата догодина да се вдигне на две стъпки - с 20 лв. от 1 януари и с още 20 лв. от 1 юли. Идеята е до края на следващата година размерът й да достигне 380 лв., да скочи с още 40 лв. от 2016-а и да се приближи до "по-европейските" нива от 460 лв. през януари 2017-а. За държавата това означава повече приходи от осигуровки и данък общ доход, а за синдикатите - по-добра покупателна способност на населението и гаранции, че никой работещ няма да получава доход под прага на бедност (286 лв. за 2015 г.).

За работодателите обаче по-високата заплата е равна на допълнителни разходи и смърт за малките фирми в изоставащите райони.

"В периода на икономическа криза у нас (2008-2014) минималната заплата е скочила с 55%, а производителността на труда реално се е подобрила само с 14%", подкрепи тезата в своя позиция от вчера Българската стопанска камара.

И даде за пример области като Видин и Благоевград, където средната заплата е едва с около 100 лв. по-висока от предвидения минимален доход през 2017 година.

Други икономисти пък прогнозират вълна от съкращения във фирмите, които няма да могат да си позволят увеличението. 

"България е малка икономика с малък вътрешен пазар и ако разчитаме той да ни завърти цялото производство и от там да се измъкнем като Мюнхаузен за косата си, няма да стане", подкрепи аргументите на бизнеса в ефира на бТВ председателката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова.

Според Асоциацията на индустриалния капитал в България пък решението на финансовия министър е лишено от всякаква логика, защото при отчетен ръст на икономиката от 1-1,5 на сто през 2014 г. и планиран ръст от 1,8% догодина заложеният скок на минималната работна заплата от 13 на сто е просто абсурд.

На този етап преговорите по въпроса продължават, защото проектобюджетът тепърва ще се обсъжда в Народното събрание. За социалния министър Ивайло Калфин обаче темата изглежда приключена.

"Минималната работна заплата ще бъде увеличена въпреки плачевното състояние на бюджета и кривите сметки на правителството на Орешарски. Благодаря на синдикатите за твърдата позиция, както и на обществената подкрепа. Благодаря на премиера, както и на колегите в МС, които приеха аргументите. Повишаването на минималните доходи е в интерес на икономиката. МРЗ ще продължи да расте ускорено и през следващите години. Сега на ход е Народното събрание", сложи точка по въпроса Калфин в личния си профил във фейсбук.

Що се отнася до възрастта за пенсиониране, тя е "неприемлива" единствено от гледна точка на трудовите права на работещите. От финансова гледна точка отлагането на заслужения отдих с 4 месеца, както е записано в проектобюджета за 2015-а, ще спести не малко средства на държавното обществено осигуряване, с които то да поеме други свои нужди. Идеята не е нова, датира от времето на бившия финансов министър Симеон Дянков, и залага повече приходи от осигуровки в държавния бюджет за сметка на по-ниски разходи за пенсии. За синдикатите обаче мярката е в ущърб на хората с продължителен трудов стаж, защото ги отдалечава от полагащото им се обезщетение за принос към държавните дела. 

"Българите в предпенсионна възраст не могат да понесат и 2 месеца увеличаване на възрастта за пенсиониране от 2015 година", категоричен е председателят на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БТА.

По думите му КНСБ няма да приеме вариант за пенсионна реформа, който да е с мерки само за изхода на системата, "независимо какъв е - с половин месец, с 25 дена, с 36 часа". За него единственият приемлив вариант е да се гаранира адекватна пенсия от поне 65% от личния доход.

Затова протести ще има, заканват се и двата синдиката. При това не само заради възрастта за пенсиониране, но и заради други пропуски в план-сметката за догодина. Според КТ "Подкрепа" няма никаква логика ставката за Фонд "Безработица", например, да остане 1% от осигурителния доход при положение, че се очаква почти 12% от хората в трудостопобна възраст да са без работа догодина. Няма да постъпват средства и във Фонда за гарантиране на вземанията на работниците при фалит, независимо че компании продължават да излизат в несъстоятелност. В тази връзка синдикатите негодуват и срещу замразяването на обезщетението при безработица ("мизерните" 7,20 лв. на ден или 60% от месечния доход), както и връщането на двегодишния период при изчисляването на т. нар. майчински.

Бизнесът на свой ред ще се опита да се пребори за отпадане на изискването да покрива първите три дни от болничните на служителите, както и с тревожните опити да се намалят административните разходи, особено в сферата на отбраната и сигурността.

 
Ако се вярва на синдикати и работодатели, януари ще мине под знака на протестите. Снимка БГНЕС

Веднага след Нова година, вместо трезва преценка за отминалата 2014-а, в страната ще тече бурна организация на протестни шествия.

Ако се вярва на синдикатите и работодателите, които не за първи път се провалят в преговорите по параметрите на държавния бюджет, януари ще е месецът на националното недоволство. Но не защото правителството затвори кранчето и отказа да удовлетвори исканията на която и да е от страните, а защото реверансът към едните се оказа обида за другите. И обратното.

Увеличението на минималната работна заплата, което трябваше да умилостиви профсъюзите, предизвика недоволството на бизнеса, а вдигането на възрастта за пенсиониране, което обслужва работодателите, не се вписа в синдикалните представи за социална реформа.

Така финансовият министър Владислав Горанов се озова между чука и наковалнята, независимо от усилията да потуши напрежението още в зародиш. Както е известно в края на всяка година по време на преговорите за държавния бюджет профсъюзите размахват единтвения си коз – националните протести, за да извоюват блага за контингента от работещи. Бизнесът от своя страна пледира за икономическа стабилност, затова и разговорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество обикновено предизвикват недоволство. Тази година финансовото ведомство реши да прояви далновидност и сравнително бързо развърза кесията, както за синдикатите, така и за работодателите. Министър Горанов дори призна, че е загубил аргументите в своя защита, но едва ли е очаквал толкова неблагоприятно стечение на обстоятелствата.

В приетата от правителството план-сметка на държавния бюджет за 2015 г. е предвидено минималната работна заплата догодина да се вдигне на две стъпки - с 20 лв. от 1 януари и с още 20 лв. от 1 юли. Идеята е до края на следващата година размерът й да достигне 380 лв., да скочи с още 40 лв. от 2016-а и да се приближи до "по-европейските" нива от 460 лв. през януари 2017-а. За държавата това означава повече приходи от осигуровки и данък общ доход, а за синдикатите - по-добра покупателна способност на населението и гаранции, че никой работещ няма да получава доход под прага на бедност (286 лв. за 2015 г.).

За работодателите обаче по-високата заплата е равна на допълнителни разходи и смърт за малките фирми в изоставащите райони.

"В периода на икономическа криза у нас (2008-2014) минималната заплата е скочила с 55%, а производителността на труда реално се е подобрила само с 14%", подкрепи тезата в своя позиция от вчера Българската стопанска камара.

И даде за пример области като Видин и Благоевград, където средната заплата е едва с около 100 лв. по-висока от предвидения минимален доход през 2017 година.

Други икономисти пък прогнозират вълна от съкращения във фирмите, които няма да могат да си позволят увеличението. 

"България е малка икономика с малък вътрешен пазар и ако разчитаме той да ни завърти цялото производство и от там да се измъкнем като Мюнхаузен за косата си, няма да стане", подкрепи аргументите на бизнеса в ефира на бТВ председателката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова.

Според Асоциацията на индустриалния капитал в България пък решението на финансовия министър е лишено от всякаква логика, защото при отчетен ръст на икономиката от 1-1,5 на сто през 2014 г. и планиран ръст от 1,8% догодина заложеният скок на минималната работна заплата от 13 на сто е просто абсурд.

На този етап преговорите по въпроса продължават, защото проектобюджетът тепърва ще се обсъжда в Народното събрание. За социалния министър Ивайло Калфин обаче темата изглежда приключена.

"Минималната работна заплата ще бъде увеличена въпреки плачевното състояние на бюджета и кривите сметки на правителството на Орешарски. Благодаря на синдикатите за твърдата позиция, както и на обществената подкрепа. Благодаря на премиера, както и на колегите в МС, които приеха аргументите. Повишаването на минималните доходи е в интерес на икономиката. МРЗ ще продължи да расте ускорено и през следващите години. Сега на ход е Народното събрание", сложи точка по въпроса Калфин в личния си профил във фейсбук.

Що се отнася до възрастта за пенсиониране, тя е "неприемлива" единствено от гледна точка на трудовите права на работещите. От финансова гледна точка отлагането на заслужения отдих с 4 месеца, както е записано в проектобюджета за 2015-а, ще спести не малко средства на държавното обществено осигуряване, с които то да поеме други свои нужди. Идеята не е нова, датира от времето на бившия финансов министър Симеон Дянков, и залага повече приходи от осигуровки в държавния бюджет за сметка на по-ниски разходи за пенсии. За синдикатите обаче мярката е в ущърб на хората с продължителен трудов стаж, защото ги отдалечава от полагащото им се обезщетение за принос към държавните дела. 

"Българите в предпенсионна възраст не могат да понесат и 2 месеца увеличаване на възрастта за пенсиониране от 2015 година", категоричен е председателят на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БТА.

По думите му КНСБ няма да приеме вариант за пенсионна реформа, който да е с мерки само за изхода на системата, "независимо какъв е - с половин месец, с 25 дена, с 36 часа". За него единственият приемлив вариант е да се гаранира адекватна пенсия от поне 65% от личния доход.

Затова протести ще има, заканват се и двата синдиката. При това не само заради възрастта за пенсиониране, но и заради други пропуски в план-сметката за догодина. Според КТ "Подкрепа" няма никаква логика ставката за Фонд "Безработица", например, да остане 1% от осигурителния доход при положение, че се очаква почти 12% от хората в трудостопобна възраст да са без работа догодина. Няма да постъпват средства и във Фонда за гарантиране на вземанията на работниците при фалит, независимо че компании продължават да излизат в несъстоятелност. В тази връзка синдикатите негодуват и срещу замразяването на обезщетението при безработица ("мизерните" 7,20 лв. на ден или 60% от месечния доход), както и връщането на двегодишния период при изчисляването на т. нар. майчински.

Бизнесът на свой ред ще се опита да се пребори за отпадане на изискването да покрива първите три дни от болничните на служителите, както и с тревожните опити да се намалят административните разходи, особено в сферата на отбраната и сигурността.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

ЗА ВЪЗРАСТТА трябва да се протестира! Младите никога няма да се доберат до пенсия!

s.anachkova

А това ли е целта? - да легнем всички на държавата!?
Анонимен's picture
Анонимен

Моме, аз толкова пари съм издавал на тая държава, че не само трябва да и лежа, ами и на ръце да ме носи. Отнема ми една трета от дохода в продължение на минимум 38 години, а после не иска нищо да ми даде?!?!? Щом като взима пари от мен - значи после ще ми ги връща! И още нещо - елементарната калкулация показва, че трябва да взимам пенсия минимум 40 години, за да си избия сумата, дето съм я харизал на държавата. Ще се случи ли това според тебе?

s.anachkova

Системата затова се нарича солидарна - даваме всички, ползват тези, които имат нужда. Съгласна съм, че държавата не изпълнява социалните си ангажименти адекватно на положения от нас труд, но няма да прокопса, ако всички ни понесе на ръце. Протестирайте за по-адекватно бюджетиране, не за вдигане на възрастта за пенсия с 4 месеца.
Анонимен's picture
Анонимен

IP

Тоз филм не го ли гледахме януари 1991?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?