До март догодина лечебните заведения ще поръчват лекарствата и консумативите си през специална електронна система, обяви здравният министър Петър Москов в предаването "Референдум" по БНТ1. Борсата ще управлява търговете на болниците и ще е гаранция за прозрачни и честни процедури.

"Знаете ли, че един медикамент в едно лечебно заведение се купува за 5 хил. лв., а същият в друга болница струва 7 хил. лева? Ето така се източват публични средства и се трупат дългове в здравните заведения", коментира проблема министър Москов, уверявайки, че с новата лекарствена борса ще се елиминират всички възможности за подобни измами. 

По думите му електронното здравеопазване е ключът към почти всички проблеми в системата, затова подопечното му ведомство ще положи всички усилия да разработи платформите, без които то не би видяло бял свят. Отделните компоненти се разработват от почти 10 години, проведени бяха не един пилотни проекта, но системата в своята цялост така и не заработи.

"До края на 2015-а ще има тестови системи за електронна рецепта, електронно досие, електронен фиш и електронна здравна карта за всеки пациент", категоричен бе Москов, обещавайки това да намали не само опашките пред лекарските кабинети, но и административните неуредици, с които болните сега се сблъскват на всяка крачка. 

Другият основен приоритет на здравното министерство догодина ще бъде спешната помощ. Министър Москов е убеден, че реформите в този сектор ще повлекат след себе си положителни промени за всички останали сегменти на здравеопазването, включително за болничната и извънболничната помощ. Изготвената концепция вече получи одобрението на Министерския съвет и на този етап среща одобрението на лекари и пациенти.

Ресорното ведомство очаква да получи 85 млн. евро по линия на европейските фондове, с които планира да закупи нови линейки и да ремонтира сградите, в които се помещават спешните центрове. Първите промени обаче ще усети медицинският персонал, който от 1 януари 2015 г. ще получи 20% увеличение на заплатите, планирано в проектобюджета за здраве догодина. По думите на министър Морсков парите няма да се раздават "на калпак", а в замисимост от броя на спешните повиквания, регистрираната дейност и изминатите километри за спасяването на човешки живот. 

"Съмнявам се, че увеличението на доходите ще има ефект, ако не се извършат останалите промени, от които се нуждае спешната помощ", скептична е обаче д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ. "Недостигът на кадри е много по-голям проблем. Има филиали без нито един лекар - дежурят само фелдшери, независимо че преди години се предлагаха по 100 лв. за дежурство", коментира Кателиева и допълва, че без нормативни промени, които ясно да дефинират анагажиментите на спешната помощ, пациентите ще продължат да викат линейки за щяло и нещяло, а спешните медици няма да могат да практикуват професията си адекватно.

В крайна сметка всички се обединиха около становището, че за промени в здравеопазването ще е нужен консенсус не само между държавните институции, но и между лекарите и пациентите. А министър Москов обеща още следващата седмица да свика Висш медицински съвет, на който експертите в бранша да избистрят концепцията на предстоящите реформи.