Ако изборите за Народно събрание бяха днес, коалицията ГЕРБ/СДС би получила 20,3%, с минимална преднина от 2% пред "Има такъв народ" - 18,2%.

На старта на кампанията БСП е трета с подкрепа от 14.4%. Четвъртата позиция е за "Демократична България" с 11,9 на сто. ДПС остава на пета позиция - 9,9 на сто.

Изправи се! Мутри вън!“ събира 5,3% подкрепа.

Националистическите, както и радикалните антисистемни партии, остават към момента под 4%-та бариера. Обединението на ВМРО, НФСБ и "Воля" събира 3.4%. "Възраждане" – 2.8%, Левият съюз на Жан Виденов – 1.8%, Българско лято на Васил Божков – 1.1%.

Всички тези формации взаимно си „крадат“ вот, но в зависимост от градуса на политическо напрежение и степента на поляризация, те са в състояние дори да отнемат избиратели от БСП или от протестните партии.

Това показват актуалните данни от национално представително проучване на "Алфа рисърч".

На старта на кампанията за 46-ото Народно събрание отново се очертава фрагментиран, 6- до 7-партиен парламент.

Към момента изолацията и атаките срещу ГЕРБ водят до спад, но не и до срив в подкрепата му. С висока степен на вероятност партиите на протеста ще бъдат в по-добри позиции в следващия парламент. При определени обстоятелства е възможно и по-силно сближаване на позициите между тях, отчитат от агенцията.

"Анализът откроява няколко интересни тенденции зад процентите на двете партии, които се борят за първото място. След обявяването на санкциите на САЩ срещу Пеевски и Божков, вотът за ГЕРБ намалява с 2%, което е най-същественият му спад за толкова кратък период. Доскорошните управляващи губят позиции, освен в София, вече и в областните градове. Твърдите им симпатизанти са силно мобилизирани, но по-широката периферия може и да не  отиде до урните", отбелязват от агенцията за моментната снимка на електоралните нагласи.

"Отсъствието на ИТН от медиите и публичните дебати, особено в период, в който имаше засилен интерес към открити дискусии, не му позволява да разшири значително позициите спрямо тези от 4 април (ръстът е с около 1%). Сближаването с ГЕРБ се дължи основно на отлив от доскоро управляващата партия, отколкото на пробив на ИТН. Неяснотата относно електоралната подкрепа сe увеличава от противоречивите сигнали за бъдещето на силната фигура в ИТН – Слави Трифонов. Екзит половете показаха, че около 20% от избирателите на ИТН са взели решение да гласуват за тази партия в последните дни преди вота. Такава мобилизация не може да се изключи и сега, но разколебаването в началото на кампанията, особено сред онези, които следят по-отблизо политическия живот, допринася за потенциална летливост на този вот и възможна преориентация към други протестни партии", добавят оттам.

Според анализа на "Алфа рисърч" дори и в новия си формат, БСП "не успява да увеличи резултата си от изборите на 4 април." Причините са две: "от една страна, демотивиране на част от избирателите от вътрешно-партийните отношения, от друга - радикализирането на лявото и нарастващата нагласа да се гласува за крайно леви партии, вместо за пъстра палитра от течения вътре в една коалиция".

„Демократична България“ затвърждава и подобрява позициите си, достигайки до 11,9% от решилите да гласуват. Обратно на ГЕРБ, след санкциите на САЩ и заявената от тях подкрепа за решителни антикорупционни политики, тя консолидира допълнителна подкрепа. Разширява влиянието си в областните центрове и особено – сред хората с по-високо образование,отчитат от агенцията.

Очакванията на мнозинството от българите са следващия парламент да излъчи правителство. Макар и положителните оценки за служебното правителство да доминират над отрицателните (33,1% : 23%), мнозинството имат противоречиво мнение  (43,9%) за него. Което също мотивира нагласите да се излъчи редовно правителство с действащ парламент, отбелязват от "Алфа рисърч".

Изследването е проведено в периода 30 май – 7 юни 2021г. от "Алфа рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Изследването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци.

Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.