Каква седмица само, приятели!

Сега ще напиша нещо, което като журналист досега не съм писала. А съм писала какво ли не, повярвайте ми. Даже веднъж писах, че „Слон преплува Атлантическия океан, съобщи Би Би Си“, ама то па Би Би Си напоследък още по-такива ми ти неща твърди... Но следващото изречение никога никой от колегията не го е писал (като изключим съобщенията за взетите петилетки само за две години и рекордните жътви през 1988).

Тази седмица имаше добри новини!

Ето, казах го. От „Хамас“ освободиха живите заложници и те са при семействата си. Това беше една наистина добра новина.

Айде, стига ви толкова.

Докато светът се улисваше с Газа, у нас станаха някакви правителствени сътресения и Бойко държа реч, от която пак никой нищо не разбра. Имаме ли сега правителство или нямаме? И кой е на власт? Един автор във фейсбук написа, че след кабинета „Желязков“ логично следва кабинетът „Магнитски“. Прав е човекът, ма само донякъде. Магнитът се залепва за желязото. Не го заменя, а са си „винаги двама, виинааагии, две усмихнати хлапета“, както пееха „Тоника СВ“.

Така че - какви правителствени промени с тия закони на физиката, бе, приятели?

Колкото по-голям е магнитът, толкова по-силно е привличането. Освен ако не се увеличи разстоянието до магнита, защото колкото по-близо си до магнита, толкова по-силно става привличането.

Ето как с две изречения може да се обясни българската политика през последните 20 години. Той и Бойко го каза, ама както винаги успя да го преведе на обикновен език:

„Аз, вика, от 20 години го познавам и винаги, когато съм искал нещо, се е съобразявал, а аз, когато той ме е молил за нещо, съм го изпълнявал!“

Винаги двааама, винаги. Две усмихнаати хлапета...

То пък до петък двамата станаха четирима и БСП, и ИТН също пак си се залепиха за правителството. Но според мен те не го искат това, просто законите на физиката са по-силни от тях. За да преодолеят магнитното поле, трябва да се отдалечат от магнита, сиреч да излязат от парламента. Както и обещаваха, де. Ма, както е казал народът: „Аз това, което мога да ти обещая, никой друг не може да ти го даде!“

Вероятно нито Слави, нито Гуцанов са внимавали в час по физика, но пък Карлос Насар не си е седял на ушите. И след като явно му се наложи да се включи в многолюдната галерия от селфита на господин Пеевски, заяви, че обмисля да напусне България. Колкото по-далеч, толкова по-слабо е привличането.

Тая галерия със снимки пред герба, приятели, ще влезе един ден в учебниците по история. Чудя се господин Пеевски къде ги държи всички тия снимки. На стените у дома си като главите на отстреляни глигани? Или в телефона си, в специална папка Finished?

Ше е много подходящо, ако хората, заставащи на килимчето за снимка, започнат да се снимат в профил и анфас — в случай, че все пак един хубав ден демокрацията възтържествува у нас и съдебната система почне да си върши работата. Не че има изгледи това да стане, ама кой знае — я в Газа как се обърнаха нещата внезапно? Че техният „Хамас“ да не е нещо повече от нашия „Хамас“? Ама-ха...

И понеже пак завих към международната политика, не мога да не се включа във въпроса на седмицата, а той е:


„Ще мине ли Путин над България или няма да мине, когато тръгне за среща с Тръмп в Будапеща?“

То да мине човекът, ама ако го засмуче магнитният полюс и се озове за снимка пред герба? Да се чудиш кой на кого прави по-лоша услуга при такъв развой на нещата. А и българският политик много неща може да прости на конкуренцията, ама селфи с Путин няма да прости. Ще настане една поредица от отвличания на руския президент — с тая партия да се снима, с оная, прегръдки, целувки — ще изтърве срещата в Будапеща и току-виж пак от Балканите тръгне световната война.

Я по-добре да мине от другаде, че да не ни разваля светът българските работи и България да не разваля световните.