ГУЛАГ – съветското Главно управление на лагерите по времето на Сталин, и масовите депортации, извършени в окупираните от СССР територии, трябва да бъдат обявени за престъпления срещу човечеството.

За това настояха евродепутати от балтийските страни. Те отправиха призива на дебат в Европейския парламент, посветен на 80-годишнината от Юнската депортация. От 14 до 18 юни 1941 г. в СССР са извършени депортации на десетки хиляди жители на Литва, Латвия, Естония, Полша, Беларус, Украйна и Молдова. Те продължили и след Втората световна война.

От Европейската народна партия (ЕНП) дори изготвили всеобхватна резолюция по темата, съобщи литовката Раса Юкневичиене. От другите парламентарни групи обаче не се съгласили тя да бъде включена в дневния ред на настоящата пленарна сесия в Страсбург.

„Мечтата на майка ми е паметта на баща й и милиони други жертви на ГУЛАГ да бъде почетена един ден заедно от европейските ръководители и бъдещия президент на свободна Русия“, каза Юкневичиене.

Майка й била на 9 години, когато я депортирали заедно със семейството й в Сибир. Баща й и малкият й брат не се върнали оттам.

Забравените престъпления пораждат днешните тоталитарни режими, смята литовската евродепутатка.

„Днес виждаме пак сталински режими, двама диктатори в Източна Европа (Владимир Путин в Русия и Александър Лукашенко в Беларус – б.р.). Те са като „2 в 1“. Последстивята от пакта „Молотов-Рибентроп“ все още ги има от страната на Молотов. Престъпленията на комунизма така и не получиха морална и правна оценка от международната общност“, обобщи Юкневичиене.

Само за един ден от балтийските държави са депортирани 200 000 души, каза нейният сънародник, социалистът Юозас Олекас.

Той изтъкна като обезпокоителен факта, че руският режим все повече забравя тези престъпления. Официалното осъждане на ГУЛАГ ще бъде добро начало на този процес на осмисляне на историята.

Концлагерите може да са създадени от нацистите в Германия, но СССР продължава с това дело и там лагерите започват да се затварят чак в средата на 50-те години на ХХ век, заяви друг литовец – Пятрас Аущрявичюс от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ).

От 14 до 18 юни 1941 г. от Литва били депортирани 17 000 души, сред които жени и деца. Те пътували във вагони до лагерите и отдалечени селища в продължение на месеци. Мнозина се разболели и умрели.

„Малко над 30 на сто от депортираните успяват да се върнат в Литва. 26 на сто умират в лагерите и местата, където са депортирани. А на цели 40 процента от депортираните съдбата не е известна и досега“, каза Аущрявичюс.

И допълни, че в днешна Путинова Русия тези въпроси са засекретени със закон.

Латвийката Даце Мелбарде от групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) посочи, че масовите депортации представляват геноцид срещу цели етнически групи. И затова тези деяния трябва да бъдат застъпени в образованието и изкуството.

От Латвия са били депортирани 15 000 души, включително старци, жени и деца. Много от тях починали от болести.

„Не можем да позволим тези факти да бъдат заглушени. Трябва да се противопоставим на режимите по нашите граници, съсипващи живота на невинни хора“, смята Мелбарде.

Еврокомисарят по равнопоставеността Хелена Дали призна престъпленията. Но същевременно призова да не бъде забравяна ролята на Червената армия и нейните войници за победата над нацистка Германия. Но все пак допълни, че след войната народите в Централна и Източна Европа са продължили да страдат под ботуша на тоталитарните режими.