Вчерашният 14-ти София Прайд беше страхотно шоу и прекрасен празник на свободата, човешките права и ЛГБТ общността, който събра хиляди млади, стари и цели семейства. Но освен всичко това, той бе и провал като граждански протест.

Това не е провал на българските гейове, лесбийки, бисексуални, транссексуални или интерсекс хора. Това е провал преди всичко на ЛГБТ активизма у нас.

Къде бяха политическите искания на Прайда?

Ако не знаете, София Прайд има ясно заявени искания за законови промени, които да осигурят повече равенство на ЛГБТ хората у нас. Не ги знаете ли? Не се учудвам. Дори съм сигурен, че мнозинството присъстващи на Прайда също не ги знаят.

Ако си мислите, че това е защото не са слушали внимателно на вчерашния или миналогодишния, или по-миналогодишния Прайд, грешите. За тези наистина съществени въпроси на Прайда не се говори - или ако се спомене, това се прави завоалирано и неясно.

Вместо това се говори за любовта, за свободата и за секса - все хубави и важни неща в живота, но крайно несъществени за правата и живота на ЛГБТ хората у нас. А в други години се четяха изпразнени от съдържание писма от чужди посланици.

Тази година направи за пореден път впечатление и прекрасно развитата културно-спортна програма на Прайда, включваща филмови прожекции, представяния на книги, спортни събития. Но дебати, кръгли маси, обсъждания на ситуацията у нас и как трябва ЛГБТ общността да подходи в борбата си за повече права - тези неща липсваха.

Разбира се, немалко активисти направиха редовната обиколка по сутрешни блокове и следобедни публицистични предавания. И някои от тях се представиха прилично срещу опоненти с IQ малко над тухла четворка от т.нар. патриотични формации. Но и поради опонентите, и поради предвидимите водещи, в крайна сметка адски малко се чу за реални политически цели на Прайда.

Сред някои хора от ЛГБТ общността дори се въртят слухове, че липсата на този дискурс е уговорка на организациите с общината, за да може Прайдът да бъде добре охраняван и подсигурен. Подобна уговорка в прав текст е съмнителна, но всеки, който познава българската политика, е наясно как могат да се оформят такива мълчаливи съглашения.

Скъпи ЛГБТ активисти - да имаш политически цели не е грях за едно гражданско движение, напротив, основно изискване е.

ЛГБТ каузата губи и партийна подкрепа

Тази година шепа политици въобще заявиха позиция за София Прайд. Като отделна политическа формация с ясно заявена подкрепа изпъкнаха "Зеленото движение". 

Единици от "Демократична България" заявиха подкрепа към предизборната декларация на София Прайд. Радан Кънев се опита да отстрами движението със смислена позиция във Фейсбук. 

Николай Хаджигенов и Виктор Лилов от "Изправи се! Мутри вън!" също я подписаха. Лилов малко по-късно напусна листите на партията, именно заради липса на обща позиция. 

А независимият общински съветник Борис Бонев не само заяви ясно мнението си в подкрепа на ЛГБТ хората, но и влезе в конструктивен диалог със своите поддръжници, които не реагираха топло на изказването му.

"Демократична България" обаче разочарова множество ЛГБТ хора, като не заяви от името на цялата формация подкрепа за ЛГБТ правата у нас. "Да, България" като част от обединението - също. Явно ги изплаши агресивната кампания срещу ЛГБТ каузата. Но и никой от ЛГБТ активистите не си зададе въпроса - защо хора, които преди са ни подкрепяли, сега се колебаят да го правят?

Вместо това имаше основно мрънкане в социалните мрежи. 

Както е традиционно, борците за традиционни семейни ценности - ВМРО, НФСБ, "Възраждане" и куп други маловажни "патриотски" организации и партии се обявиха срещу Прайда.

А (не)голямата изненада дойде от т.нар. Съюз на демократичните сили, който обяви в деня преди шествието, че ЛГБТ хората у нас въобще не са дискриминирани, напротив - те имали прекрасни кариерни възможности.

Като цяло ситуацията е "стъпка напред, две назад". Не е ясно дали ЛГБТ общността ще си направи равносметката преди по-следващите избори, които идват след 4 години, но може би и след 4 месеца.

ЛГБТ активистите не успяха да се разграничат от радикалите на Запад

В САЩ, Великобритания, Австралия и като цяло западните държави в ЕС въпросът за гей правата вече не е централен. Гей-браковете са легализирани, има строги закони срещу език на омразата, призиви на насилие, атаки по признак сексуална ориентация...

Фокусът там вече е върху тотално друг феномен - транссексуалността и половото разнообразие. Теми, свързани с половата идентичност, а не със сексуалната ориентация. Теми, които засягат една от четирите буквички, но не и останалите три - а дори им вредят.

В момента радикални крайнолеви в тези държави се опитват да наложат разнообразни тоталитарни политики срещу свободното изразяване - например използването на грешни местоимения за хора, които един ден са решили, че са от женски пол, друг ден - от мъжки. 

Други искат смяна на пола - с хормонална терапия  - да бъде реална възможност и при най-малките деца, с минимална консултация с експерти. 

Важно е да се знае, че тези хора са изключително малцинство - дори в най-"събудената" (woke) Америка мнозинството транссексуални не считат, че хормони трябва да се хвърлят като бонбонки на хлапетата. Нито пък смятат, че ако някой без да иска им каже "господине", вместо "госпожо", трябва да бъде вкаран в затвора. Но тези теми са в центъра на онлайн дискурса, до който имат достъп все повече българи, а и се ползват от крайнодесните за черен ПР. 

Навлизането на транссексуалните жени в женския спорт е друга спорна тема, която засега не засяга българската действителност, но подхранва още анти ЛГБТ настроения у нас.

ЛГБТ активистите не съумяха активно и ясно да изяснят каква е позицията им по тези теми. Напротив - те ги избягват. Не успяха да се покажат като различни от радикалите. И не можаха напълно да покажат, че са като нас.

Прайдът е страшен купон, но...

... е клише. ЛГБТ клише, поело вдъхновение от миш-маш на западни Прайдове, с малко добавена стойност - като български дюнер. 

Разлики има и те са важни - "тежките" фетишисти в латекс и с каишки вече не са налице. 

За мъжете в драг (преекспониран женски тоалет) може би е добра идея да не са мнозинство на подиума или камиона. На мен са ми забавни, но когато няма кросдресинг култура като в Англия, хората се стряскат и отвращават. Убеден съм, че 99% от драг кралиците в България са отвратени от американските деца, които участват в това сексуализирано забавление за възрастни, но българинът това нормално го плаши.

Прайдът имаше страхотна енергия вчера, но тя не трябва да се изхабява в купонче и разходка. А заявяване на политически цели не значи политическо говорене - даже по-ефективно би било някой да разказва реални случки на дискриминация по микрофона. Все пак в последните 2-3 години някои организации започнаха да показват умело истинските лица и истории на ЛГБТ хората. 

Това събитие е основният ЛГБТ символ, като вече събира населението на един малък град в центъра на столицата. Това значи, че е и най-голямата ЛГБТ платформа и трябва да се ползва добре.