Вени Марковски е български общественик, интернет пионер, председател на „Интернет общество – България“. От 2005 г. живее и работи в САЩ, откъдето е чест коментатор на събитията у нас и в по света. Клуб Z се свързва с него в опит да изясни допълнително ситуацията около наложените на български лица санкции по закона "Магнитски" и в опит да обясни действията на новата американска администрация.

Какво се случи на втори юни? Изглежда, че на следващия ден се събудихме в променена политическа обстановка и че САЩ само с едно бързо действие могат да влияят сериозно на процесите у нас?

- Това е показателно за положителното влияние на САЩ в България. Много често ние приемаме съюзничеството със САЩ като нещо, което е формално, защото сме и членове на ЕС – казваме си „няма страшно, европейците са с нас“, но се оказва в един момент, че приятелите се познават в нужда. България бе предупредена, защото нашите приятели виждат, че самата тя не желае да си решава проблемите, така че да бъде надежден и добър съюзник. Трябва да уточним, че действието обаче не е бързо, то е резултат от дълъг и задълбочен процес. България е тази, която трябва да действа бързо, ако иска да покаже, че е прочела и разбрала сигнала на САЩ. Не сме страна, която може да си позволява да бъде най-слабото звено в ЕС и НАТО. 

Политически акт ли беше това или просто удар по отделни личности? Дава ли сигнал правителството във Вашингтон към родните политици?

- Решението на американското министерство на финансите не е решение само на кабинета на Байдън. Ако се загледате в данните, които щатското министерство на финансите публикува, ще видите, че номерата на паспортите на споменатите там са с изтекъл срок. Тоест - това е подготвяно далеч преди да бъде публикувано и информацията е събирана в продължение на месеци - още от времето на президента Тръмп. С други думи - американските закони се спазват и изпълняват независимо кой е президентът на страната в този момент.

Колко е тежък ударът върху санкционираните лица и върху имиджа на България?

- Колко е тежък за лицата, ще трябва да преценят самите те. Ние можем да кажем по броя на лицата, описаните фирми и т.н., както и по това, че сред тези хора има такива, които са били не само бизнесмени, но и политици, шефове на държавни структури... Това не са случайни хора, а такива, които са били част от управлението на страната и именно затова получаваме това предупреждение от страна на Америка. То не е и първото - преди година и малко, те ни предупредиха със санкции срещу един съдия от специализирания наказателен съд, но ние не си взехме бележка. Политическите лидери трябва да се научат да четат и между редовете, а ако не могат, трябва да си изберем такива, които могат. Сега САЩ пак ни предупреждават, този път по-ясно, но ако политическата класа прояви обичайния непукизъм, не искам да си мисля какво ще последва.

Очаквате ли през следващите месеци списъкът да бъде допълнен и най-вече дали да очакваме изясняване на този т.нар. корумпиран "настоящ политически лидер"?

- Не очаквам допълване на списъка; САЩ не могат да се занимава само с България, по света има и други страни с корупция. След такова публично предупреждение би трябвало прокуратурата и МВР да са тези, които да се занимават с въпроса оттук насетне. На нас ни е подадена информация, не от случайна страна, от страна - съюзник, която е подкрепяла безрезервно България през последните над 30 години. Повече от това американците не могат да направят.

Всичко в момента е в ръцете на българите.

Да, но прави ли са тези гласове у нас, които критикуват САЩ - като кажеш „а“, би трябвало да кажеш и „б“, казват те?

- Това е малко смешно, защото преди година, когато САЩ посочиха съдията, чието име нарочно не искам да споменавам, в България хората се питаха - кой е този човек, защо не посочиха Пеевски. Сега посочиха Пеевски и народът веднага поде: „Защо само него, защо не посочат и другите?!“. В края на краищата има български съд и прокуратура, следствие, полиция... Защо Америка трябва да посочва всичко? Ако ще е така, направо да пуснем една молба до щатския Конгрес България да стане 51-ви щат и тогава ще се реши въпросът с корупцията, защото тя ще се разследва не от МВР и ДАНС, а от ФБР...

Тогава твърдението, че е пряка намеса във вътрешните работи на България състоятелно ли е?

- Какво значи намеса? Всяка страна решава сама по какъв начин да си изгражда настоящето и бъдещето. Ние сме решили, че България ще бъде част от Европейския съюз, а не от евразийския. Това са решения, които са взети доброволно, не под натиск. Не е имало окупация от страна на чужда армия, както е било след 9 септември 1944 година. Няма нито едни избори, които да са обявени от международните наблюдатели за нечестни, няма нито една чужда държава, която да е осигурила за себе си предимства чрез намеса в нашите избори. Не, съобщението на щатското Министерство на финансите не е намеса във вътрешните работи, а е жест на приятелска държава, която ни казва: „Нещо лошо се случва във вашата къща, вземете мерки“. Първият път ни го казаха деликатно, но политическата класа не предприе нищо, затова сега сигналът е доста по-ясен. Ние пак може да не вземем мерки и политическата класа може да си каже - "Я да се снишим, може бурята да ни отмине!". Това снишаване, което Тодор Живков практикуваше редовно, днес няма да мине. България трябва да разбере, че западните държави са онези, които ни мислят доброто, че те ни гледат и ни се чудят и че със снишаване нещата няма да се решат. Колкото повече се снишаваме и не предприемаме нищо за изкореняване на корупцията, толкова по-тежко ще става както положението на хората, така и статусът на страната в ЕС и НАТО. 

Има ли сериозен отзвук в САЩ по последните събития? Особено като имаме предвид, че това наистина са най-мащабно наложените санкции до момента?

- Това е нов закон и няма кой знае колко много лица, които са подведени по него. България не е в центъра на интереса на щатските медии. Това е фактът - ние не сме „центъра на Вселената“ за САЩ, колкото и да не им се вярва на някои хора у нас.

Президентът Джо Байдън има отношение към Балканите, той е един от големите познавачи на региона. Очаквате ли неговата администрация да задълбочи погледа си към корупцията на Балканите?

- Борбата с корупцията е едно от основните неща, които бяха изведени от президента Байдън като приоритет още в първите месеци на неговото управление и това се отнася не само за Балканите. Г-н Байдън има сериозен опит във външната политика, бил е председател на сенатската комисия по външни отношения, бил е вицепрезидент осем години. Човекът знае какво се случва по света, виждаме и с каква надежда и облекчение е посрещнат в Европа. Ще има засилено внимание не само към България, но и към други страни. САЩ имат отношение с всички държави, но България има шанс да получи по-сериозна подкрепа. Трябва да се възползваме от това, че посланичката на САЩ в България, г-жа Херо Мустафа е човек, който познава добре българския език и култура, а и е работила в екипа на Байдън преди години, което означава, че е на „ти“ с хората от неговата администрация. Ако пропуснем този шанс, именно сега, това ще е наше решение. И наша грешка. 

Ние, българите, сами сме тези, които трябва да решим какво ще правим след сигнала на 2 юни. Притеснително е, че реакцията на някои от политическите лидери е странна и някои могат да я определят като противоречаща на интересите на България.

Какво имате предвид?

- Хората, които критикуват санкциите като намеса във вътрешните ни работи не са патриоти - патриотите са онези, които не искат в страната да има корупция. Напротив, ако някой е „за“ корупцията, той със сигурност е против интересите на България. Всеки проблем има много решения, но от всички решения, само едно е правилното. Санкциите са като лимони – от тях може да ни е кисело, ако ги „изядем“, или може да си направим лимонада. Няма как някой да дойде и да изкорени корупцията, че да живеем щастливо – и без вкус на лимон в устата. 

Тоест трябва да гледаме на санкциите като нещо положително, но не можем да очакваме, че чужди служби и органи ще дойдат, ще арестуват едни лоши хора и ще ни отърват от корупцията?

- Показателно е да се види каква ще бъде реакцията на прокуратурата и на държавата като цяло. Ако приемем санкциите за приятелски и добронамерен знак, тогава ще реагираме по един начин, но ако се нацупим и се изрепчим с думите: „Какво ни се бъркате, ние сме си добре“, това ще рече, че не приемаме избора на няколко поколения български граждани и политически лидери да бъдем част от нормалния свят. Но в този случай трябва да преценим добре какво ще получим, ако се откажем от този избор…