През последните месеци Заев натрупа доста негативи в отношенията с със Северна Македония, защото обиколи като цветарка всички европейски столици да създава фронтове срещу България, да търси посредничество в нашия диалог, а всички му казваха:

"Оправете си двустранно отношенията, седнете на масата и разговаряйте".

Това каза пред бТВ журналистът Коста Филипов. Той допълни, че македонския премиер се опитал няколко пъти вербално да отправи обидни думи към българската държава, народ и история.

"Подписването на договора за добросъседство през 2017 г. беше много важна стъпка. България тогава трябваше да изпълни една геополитическа задача и да отвори пътя на Република Северна Македония към европейската интеграция", каза още Филипов.

Според него и от страна на Бойко Борисов, и на Зоран Заев срещата помежду им вчера е била крайно непремерена стъпка, защото Заев е искал да покажа, че човекът, в който вижда основния партньор, с който може да работи и е работил досега, е бившият български премиер

"От вчерашното посещение резултат има дотолкова, колкото Зоран Заев се видя със служебния премиер, с президента, имаше опит да се създаде пример за една нова атмосфера в отношенията", обясни журналистът.

Въпросът е как и дали може да се промени работата в съвместната историческа комисия със Северна Македония. Вчера е станало дума най-вероятно, но тя едва ли е била в центъра на вниманието, по причина, че там няма напредък, няма какво да се промени. Това заяви проф. Ангел Димитров пред БНТ, който е съпредседател на комисията.

По желание на нашите колеги следващата ни среща ще бъде чак през октомври. В договора за добросъседство почти нищо не е изпълнено, така че предполагам, че Скопие ще направи усилия, за да покаже желание за постигане на някакъв напредък в други сфери – инфраструктура и т.н. По всички клаузи в договора застоят е невероятен, подчерта Димитров.

Отношението към българската история и това, което в Северна Македония смятат за своя история е най-болезнената точка в отношенията, защото това формира манталитет и култура, които се отразяват във всички сфери на живота, коментира професорът. Необходимият катарзис за историческата наука и цялото общество не виждам как ще се случи ако няма политическа отговорност за това, а и отговорност на науката, каза още проф. Димитров.