В чл. 1, ал. 1 на Конституцията е записано:

"България е република с парламентарно управление".

Това означава, че най-важната институция в държавата ни е парламентът. И точно в него би трябвало да е съсредоточена най-много власт. Там да се решават най-важните въпроси, там да стават големите дебати и лидерските двубои.

Поведението на лидерите на основни политически партии у нас обаче като че ли не отговаря на записаното в Конституцията и произтичащата от него ситуация. Повечето водачи на големите политически сили неглижират парламента.

На предстоящите парламентарни избори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ще бъде кандидат. Но е много вероятно веднага след тях той да се откаже от депутатското си място, както постъпи след предишните избори. Борисов много отдавна е известен с пренебрежителното си и дори обидно отношение към парламента. Kато премиер почти не се появяваше в Народното събрание - било за парламентарен контрол, бил по друг повод. Българските премиери по традиция се стараят да не се появяват много-много в парламента, но Борисов надмина всички преди себе си.

Лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов директно заяви че няма да се кандидатира за депутат. И допълни, че би могъл да носи политическата отговорност от друга институция, без да уточни коя. Парламентарните избори обаче няма как да се пречка за последващо присъствие в други институции и заемане на други позиции. В случая на Трифонов най-вероятно става дума или за президент, или за премиер.

Що се отнася до ДПС - тази партия допринесе с нововъведение в българския партиен живот. След като години наред Ахмед Доган бе несменяем лидер, преизбиран от конгресите за минути и без конкуренция, то в един момент ДПС въведе в устава си фигурата "почетен председател". Тази позиция бе отредена именно за Доган, с което несменяемият му статут бе закрепен така, че дори да не му се налага да бъде преизбиран от конгреси.

Факт е, че председателят на ДПС - в случая Мустафа Карадайъ - винаги е бил и пак ще бъде депутат. Този председател обаче е само формален, пряко посочен от Доган и също е преизбиран без конкуренция на партийните конгреси. Истинският лидер на ДПС прави политика само и единствено от т. нар. Боянски сараи, без да минава през парламентарни избори и без дори да се показва пред обществото.

Нещо подобно направиха и т. нар. патриоти. На тези избори лидерите на ВМРО Красимир Каракачанов, на НФСБ Валери Симеонов и на "Воля" Веселин Марешки направиха крачка назад и не участват в листите. Обяснението им бе, че така ще се избегне напрежение, което съществува заради близкото минало на тези партии, когато те бяха повече съперници, отколкото партньори. Подобен акт обаче също би могъл да се тълкува като неуважение към парламента, най-важната институция в държавата.

Пред всеки уважаващ себе си лидер има само един вариант за истинско оттегляне. Нарича се оставка. Ако той просто се отдръпне от участие в изборите, но продължи да бъде начело на партията си той не ѝ дава възможност за ново начало, какъвто ефект винаги има една лидерска оставка.

Отношението на партийните председатели към парламента би могло да се възприема като част от цялостния проблем с политическото лидерство у нас. Българските политици по правило представляват не толкова своите избиратели, колкото различни други интереси.