Липсата на спешен екип за мечките в района на Белица е причината за повишаване на напрежението. Необходимо е властите да възобновят правилата и мерките, описани в „Плана за действие за опазване на кафявата мечка в България“. Отстрелът не е единственото решение.

Това са само част от препоръките, с които излезе природозащитната организация Сдружение за дива природа "Балкани" след като 2 юни жена пострада от нападение на мечка в района на Белица. 

Според организацията „няма пълна яснота какво се е случило наистина“.

„Със сигурност животното е било обезпокоено от постоянното присъствие в района, невъзможността да се храни и крие през деня на спокойствие. Това е довело до сблъсък с човек, при което са нанесени рани и за радост няма опасност за живота на жената“, посочва в становището си СДП "Балкани". 

Според експертите липсата на спешен екип за мечките в района, който да реагира своевременно като събере данни от мястото на инцидента, говори с местното население и направи експертна препоръка за следващи действия, доведе до повишаване на напрежението в и без това емоционално натоварената ситуация.

„В конкретния случай поведението на животното е обяснимо и никой от специалистите, занимаващи се с вида, не желае неговата смърт. За съжаление богатият ни опит от последните над 15 години показва, че при липса на реакция от отговорните институции следва саморазправа. Подобни инциденти водят до масово избиване на индивиди в момента, в който специалисти и представители на държавата напуснат района. Тоест в следващите месеци всички мечки в тази част на България са потенциална жертва на бракониерство. Това също трябва да бъде фактор във вземането на решение“, посочват от "Балкани".

Оттам припомнят, че през декември 2008 г. влезе в сила първият „План за действие за опазване на кафявата мечка в България“. Този документ е изготвен с дейното участие на всички заинтересовани страни, експерти в техните области. Прилагането му обаче изтича през 2018 година. 

„Но смятаме, че голяма част от заложените в него мерки са все още меродавни и са резултат от компилирането на десетки години световен опит и познаване на спецификите на нашата страна“, посочват експертите. 

В становището се казва, че планът дефинира кои са признаците, които определят дадена мечка за проблемна, което включва приближаване на населени места и липса на страх от човека, нанасяне на щети върху селскостопански обекти, нападения над човек, причиняване на нараняване и смърт.

В зависимост от степента на риска мерките включват поставяне на електрически огради, прогонване на проблемната мечка с гумени куршуми и други шумови източници, преместване на индивида или унищожаването му. Насоките са мечката да бъде маркирана - взимане на ДНК проба от мястото на нападението и/или маркирана с радионашийник, татуировки и ушни маркери (един или няколко от посочените). При поява на рецидиви от същия индивид, както и в случай на нападение на човек и причиняване на наранявания или смърт се препоръчва унищожаване на мечката.

„Всички тези мерки (включително и унищожаване на проблемна мечка) са доказани като добра практика в световен мащаб“, добавят природозащитниците. 

Групи за спешни случаи

От СДП "Балкани" посочват, че планът също така предвижда сформирането на екипи за спешни случаи, които да реагират при проблеми с мечки. Това трябва да са обучени експерти, които да работят в конкретни региони, да познават местните особености и да реагират в рамките на часове.

Освен да оценяват щети и да предприемат действия в ситуации с проблемни мечки, тези екипи имат за цел да работят с местната общност, да дават информация и да успокояват напрежението.

Планът предвижда още функционирането на Национална комисия, в която да участва по един представител-експерт в областта от Министерство на околната среда и водите, агенцията по горите, научен експерт с научен опит с едри хищници, Националната ветеринарна служба, представител на природозащитна НПО и ловна НПО. 

Сред задачите на комисията е да:

взема решения за справяне с проблемни мечки

да координира и посредничи при осъществяване на всички дейности от други

организации, институции и лица, свързани с кафява мечка

действа като основен информиращ орган за доставяне на информация относно

проблемни мечки на обществеността във връзка с решаването на конфликти.

Каква е реалността?

С изключение на групата за спешни случаи в района на РИОСВ Смолян, спешни екипи и национална комисия към момента не функционират.

Към днешна дата обучените експерти за работа с диви мечки в България се броят на пръстите на едната ръка. Оборудването, което се ползва (превозни средства за придвижване в труднодостъпни терени, радио и GPS нашийници, фото капани, пушки за поставяне на упойки, живоловни капани и др.) са остарели и амортизирани или въобще не функционират. Липсват осигурени средства за консумативи, гориво и заплащане. На фона на всичко това експертите се отзовават доброволно в повечето случаи, в които има ситуация с проблемна мечка, коментират от сдружението.

Заплахите за мечата популация

В становището се заявява, че наред със загубата на местообитания и безпокойството, бракониерството е може би основната заплаха за вида в България. 

Въпреки че убийството на мечка се наказва от закона със затвор и глоба, досега няма нито един човек, заловен и наказан за подобно престъпление. Официални данни за животни, жертва на бракониерство няма. По информация от различни източници от цялата страна, в България най-вероятно повече от 50 мечки стават жертва на бракониери годишно.